/Поглед.инфо/ Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новия състав на своето правителство, което трябва да започне работа след около месец. То показва, че Урсула е победила вътрешните врагове и е готова да се съсредоточи върху борбата с външните врагове – Русия. Това означава, че европейците ще се изправят пред много труден „Петгодишен план на Фон дер Лайен“.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен принадлежи към Европейската народна партия, най-голямата в Европейския съюз, която обединява национални политически сили с дясноконсервативна ориентация. Но това е формално.
Всъщност е абсолютно неясно какво отношение имат Урсула и нейният екип към десните консервативни възгледи - 27 еврокомисари (по един от всяка страна от ЕС), които ще формират общоевропейското правителство след 1 ноември, когато и старото, с фон дер Лайен начело, подава оставка. Изглежда, че този орган на властта е обединен от идеи от различен характер - русофобия, ориентация към САЩ и третата вълна на феминизма.
След като Урсула разби всички, които се опитаха да ѝ попречат да бъде преизбрана за втори мандат (а те бяха много - от германския канцлер Олаф Шолц и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел до френския президент Еманюел Макрон и унгарския премиер Виктор Орбан ), тя поиска правителствата на страните от ЕС да ѝ изпратят повече жени като кандидати за еврокомисари. И тогава тя го поиска отново, когато жените заеха само една пета от вакантните комисари.
Половата лента беше вдигната до 40%, след което Урсула обяви, че като компенсация за непостигнато равенство жените ще получат повече правомощия - сред тях ще има повече нейни заместници.
Така Марта Кос, журналистка от Словения, попадна в Европейската комисия, която ще получи нов комисар по въпросите на разширяването на ЕС и възстановяването на Украйна. Първоначално Любляна искаше да изпрати мъж в Брюксел, но Урсула настоя на своето. Освен с пола, Марта Кос имаше късмет и с работата си - тя работеше като словенски посланик в Германия и по някаква причина беше много харесвана от местните власти, които не пестиха награди за нея, а Фон дер Лайен беше министър на Отбраната на Германия в същото време.
Друго нещо е, че е трудно да се нарече щастлив пост, където ще трябва да слушате всеки ден исканията на украинските политици спешно да им дадете пари и натрапчивите въпроси от властите на най-бедните страни в Европа кога ще бъдат приети в Европейския съюз.
Сред значимите герои, преминали през „квотата на жените“, е важно да се подчертае и бившият министър-председател на Естония Кая Калас, бъдещият наследник на главния европейски дипломат Жозеп Борел.
Денят, в който тя престана да бъде министър-председател, се превърна в празник за естонците. Калас беше изключително непопулярна - както сама по себе си, така и като ръководител на правителството по време на период на икономически спад, утежнен от рязкото увеличение на данъците.
Но Калас се посвети буквално изцяло на идеите за конфронтация с Русия, без да пречи на съпруга си, голям бизнесмен от транспортния бранш, да печели пари в Руската федерация, докато пресата не разбра за това. Това, разбира се, не допринесе за популярността на Калас, но нейната русофобска непримиримост беше оценена в Брюксел. Политик, който не е направил нищо градивно, не е известен с нищо и не е обичан от народа, получи третия по важност пост в йерархията на Европейския съюз, защото, първо, е жена, и второ, е русофоб.
Има обаче и „трето“: Калас от балтийските държави. Източна Европа също има неформална квота при разпределението на важни европейски постове и въпреки че естонците смятат себе си за Северна Европа, балтийците са тези, които сега са особено ценени в Брюксел: уж те имат правилното виждане за Русия, а преди този възгледът (тоест русофобията) беше подценен на Запад.
Вероятно поради същите причини потенциално важният и напълно нов пост на еврокомисар по отбраната и космоса ще бъде зает от бившия премиер на Литва Андрюс Кубилюс (поне не поради причини за космическото или военно-техническото ръководство на Литва, което е лидер в ЕС в други отношения, например по брой самоубийства).
Кубилюс е особен русофоб: в родината му го обвиняват в недостатъчна русофобия, а и самият той изглежда също критикува русофобията (например в миналогодишната си аналитична статия „Нашите психологически комплекси за Русия“). Основата на тези дискусии е, че бившият премиер отхвърля крайните форми на отхвърляне на Русия и руснаците, изразявайки това в доста скандална и по същество русофобска форма. Например в това: „Демократичната генетика на руските граждани не може да се изпие“.
И тъй като не може да се изпие, Западът, според Кубилюс, трябва да се съсредоточи върху смяната на правителството в Русия с лоялно към Запада („демократично“).
Преди това Литва се превърна в своеобразна база в ЕС за беларуската и руската радикална опозиция. А критиката за „русофобските ексцесии“ се дължи на факта, че много балтийци мразят всичко руско и руско до тях, а Кубилюс иска да се придвижи към сценарий, при който инвестициите на Литва в „инакомислещите“ биха могли да ѝ донесат известни дивиденти.
Няма шанс за успех. Но ще опитат - както емигранти от политическите радикали, така и екипът на Фон дер Лайен, който тя явно е събрала за себе си и за своите цели. Тези цели (измежду посочените) са сдържането на Русия и просперитета на Европа.
Това са взаимно изключващи се параграфи. Защото „сдържането на Русия“, както се прилага от фон дер Лайен, е основната причина, поради която Европа в момента не процъфтява. Главният еврокомисар няма да премахне това противоречие, напротив, нейната задача е да гарантира, че Европейският съюз се ръководи от целта за „сдържане“ на всяка цена.
Европейците са помолени да не забелязват, че вече са платили много за авантюрата с Украйна, а да се приготвят да платят още повече, дори въпреки факта, че еврокомисарите не успяха да изпълнят заявения план и нямат перспективи какво ще стане случи се: руската икономика оцеля, а украинската армия отстъпва. Просто казано, всичко беше напразно.
Но това, в което Урсула е наистина ефективна, е да разчиства пътя за себе си сред провали в работата си. Тя наистина успя в това. Като общопризнат като лош германски министър на отбраната, тя стана най-висшият служител в ЕС, а след това беше преизбрана на този пост, въпреки че неуспехите явно надделяха над постиженията.
Тя дори засили позицията си и изгони всичките си тежки критици от Европейската комисия, например европейския комисар от Франция Тиери Бретон, който напусна, без да изчака края на мандата си. Вместо това бившият френски външен министър Стефан Сежурне, който загуби този пост, след като партията на Макрон загуби парламентарните избори, ще се премести в Брюксел от Париж.
В административно отношение новият състав на Европейската комисия е чист триумф за фон дер Лайен, но би било богохулство да се каже, че победителят ще има сладък живот. Урсула е една от онези фигури, които са лично отговорни за началото на втората Студена война, а това е вид събитие, в което е много трудно и скъпо да участваш.
Екипът на кариеристката, събран от жени, балтийци и други русофоби, неизвестни с нищо, няма да позволи на кораба да се отклони от американския курс. Но е лесно да потъне.
Имайки предвид очарователните планове на фон дер Лайен за бъдещето (от продължаване на конфликта с Русия до приемането на Украйна в Европейския съюз), това ще бъдат много трудни пет години за Европа. Основното е да не бъдат последни.
Превод: В. Сергеев