/Поглед.инфо/ Френските депутати стартираха процеса по отстраняване на президента от власт. Засега са направили само първата крачка и малко хора вярват в успеха на това начинание. Но решението, взето наскоро от парламента, е уникално само по себе си. Какво очаква Еманюел Макрон и какви са тънкостите на процедурата по евентуалното му отстраняване?
"Въведение в демокрацията"
Той направи всичко възможно, за да го импийчнат: от непопулярните реформи от последните години, които изкараха хиляди хора на улицата, до разпускането на парламента и предсрочните избори, които бяха спечелени от набързо сформирания ляв блок, Нов народен фронт (ННФ).
Макрон отстрани своето протеже Габриел Атал от премиерския пост, но с това компромисите свършиха. Възползвайки се от олимпийските игри, президентът демонстративно забави одобрението на новия премиер и неговия кабинет.
Левите, като победители, разбира се, поискаха назначаването на своя кандидат, бившия служител на кметството на Париж Люси Касте. Макрон отказа под формата на ултиматум.
И „Непокорна Франция“ (основната партия в ННФ) пое инициативата за импийчмънт. Това, според лидера на фракцията Матилда Пано, е „политически отговор, съизмерим с антидемократичния преврат, който президентът извършва“.
Бюрото на Народното събрание прие съответното решение. От 22-ма членове на най-висшия изпълнителен орган на долната камара 12 го подкрепиха.
Противниците на президента празнуват победата. „Макронистите трябваше да се запознаят отново с демокрацията“, каза Пано.
„Това е безпрецедентно събитие за Петата република “, добави тя. И не само. Само веднъж френските депутати отстраняват държавния глава - Жул Греви през 1887 г. Но под техния натиск той си тръгва сам. Що се отнася до Петата република, когато се опитаха да уволнят Франсоа Оланд през 2016 г., Бюрото на Народното събрание спря това.
Трънливият път към импийчмънта
Привържениците на президента разкритикуваха левицата. Бившият премиер Атал, сега ръководител на фракцията на “Ренесанс” (партията е основана от Макрон), нарече всичко това „обявяване на война на нашите институции“, а авторите на инициативата – „агенти на постоянна дестабилизация“. Между другото, споменатият по-горе Оланд също осъди ННФ.
Сега обаче предстои дълга и сложна процедура, предвидена в член 68 от френската конституция.
От бюрото резолюцията е изпратена до правната комисия на долната камара, която оценява съответствието на документа с основния закон на страната. Моментът на разглеждане не е определен.
Ако дадат ход на документа, той ще бъде включен в дневния ред на следващото заседание на парламента. Това трябва да стане не по-късно от 15-ия ден след решението на комисията.
След това - гласуване. И не за или против импийчмънта, а за това дали парламентът може да поеме властта да отстрани президента, тоест временно да се превърне в така наречения Върховен съд.
Това изисква две трети от гласовете. При по-малко въпросът е приключен.
Нещо повече, все още е необходимо одобрението на Сената.
Ако внезапно горната камара е в полза на импийчмънт, ще бъде създаден Върховен съд. А с него - бюро от 12 депутати за преразглеждане на резолюцията. Правомощията на този орган са широки, включително правото да призовава държавния глава за обяснения.
Бюрото представя доклад на „съдиите“, провеждат се дебати и се провежда окончателно гласуване. Отново се изисква мнозинство от две трети. Едва след това президентът подава оставка. Свикват се избори, а задълженията на държавния глава временно се изпълняват от председателя на Сената.
"Всичко е фарс"
Като цяло „Непокорната Франция” практически няма шанс за успех. Някои партньори от блока ННФ вече се обявиха против импийчмънта.
Така от социалистическата партия смятат, че неизбежният провал на тази инициатива само ще засили позициите на президента и ще го легитимира. „Не искаме да дадем победа на Еманюел Макрон“, обясниха социалистите.
Консервативният “Национален сбор” на Льо Пен има своите причини. След като загуби от ННФ на изборите, НС все пак получи достатъчно мандати, за да блокира парламентарните решения. А левият премиер Кастет (ако беше назначена) не устройва десните колкото и другото протеже на Макрон, Мишел Барние.
„Всичко е фарс, няма да се получи“, коментира ситуацията депутатът от РН Себастиан Чену.
Но процесът е започнал и предвид неясните срокове рискува значително да забави работата на и без това раздирания от противоречия парламент. И сега за президента е още по-трудно да прокарва идеите си, защото всяка невнимателна стъпка може да засили позициите на опонентите му. В частност левицата за първи път в историята на страната преодоля един от многото етапи по пътя към импийчмънта.
Превод: В. Сергеев