/Поглед.инфо/ Танкерната война - като пролог към въоръжен конфликт с Иран?

Унищожаването на Газа и „болният в главата“ Нетаняху не са нищо повече от добре наточени инструменти за усмиряване на Иран, който се превърна в препъни камък за Съединените щати в целия Близък и Среден изток.

След като е загубил увереност в ефективността на използването на своите рейнджъри в този „стратегически изпуснат“ регион на света след Афганистан, Вашингтон проявява все по-голяма изобретателност в това да не разтваря пипалата си, които все още притискат петролните полета на Сирия и Ирак.

В това отношение няма нищо неочаквано в новините на американската Асошиейтед прес : „Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че е иззело повече от 500 000 барела международно санкционирано иранско гориво, което според официални лица е било незаконно внесено за финансиране на паравоенните сили на страната.“ . В допълнение, прокурорите обявиха наказателни обвинения, свързани с продажбата на суров петрол на купувачи в Китай, Русия и Сирия.

Говорим за петролния танкер Suez Rajan , превозващ ирански петрол за Китай, който беше „конфискуван“ от Съединените щати през април миналата година и разтовари петрола си край бреговете на Тексас в американския MR Euphrates. От гледна точка на Министерството на правосъдието на САЩ това е абсолютно законно.

И, разбира се, абсолютно незаконно е, че на 11 януари Suez Rajan , преименуван от американците на St Nikolas /Свети Никола/, е бил взет на абордаж с хеликоптер в Ормузкия пролив от „определени въоръжени лица, след което корабът промени курса и се насочи към иранското пристанище Джаск." Същия ден иранските медии съобщиха, че петролният танкер е бил „конфискуван от иранския флот със съдебна заповед“. Тоест той се върна при бившите си собственици.

„Око за око“ – това е принципът на „танкерната война“ между САЩ и Иран от 2019 г. Това вбесява американците и защото дори и да запълнят целия Ормузки пролив със своите самолетоносачи, това няма да спре бързите катери на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), въоръжени с ракети с лазерно насочване и оборудвани със системи за противовъздушна отбрана.

Вашингтон не успява да се справи със стратегическата задача да въведе ред по американски в най-големия нефтен и газов басейн в света. Заради Иран преди всичко. Сега САЩ ще се опитат да постигнат това чрез ръцете на израелците. А Газа е само първата стъпка към постигането на целта.

Неистовата атака на Тел Авив срещу палестинците не е изборът на израелците, а музикалната Nature Party, която предизвиква гнева на арабите точно на границата с Газа, все още чака своя разследващ журналист, но начинът, по който действа ЦАХАЛ несъмнено разкрива истината: цялата операция е изчислена до най-малкия детайл.

Не е въпросът какво дава тя на американците. Изправяйки Израел срещу Газа, американците предизвикват гнева на силите „Ал Кудс“, елитната специална част от Корпуса на стражите на ислямската революция /КСИР/, която провежда специални операции извън Иран, действа днес в Ирак, Ливан, Сирия и Йемен и подкрепя всички антиамерикански милиции в региона, съюзени с Иран.

Следователно, след като прочисти собствения си тил в Газа и на десния бряг на Йордания, Израел дори няма да има нужда да обявява война на главния враг на САЩ в региона. Тя вече идва. Директорът на ФБР Кристофър Рей показва зъби: „Иран представлява постоянна заплаха за Съединените щати – опитва се да убива американци точно тук, в нашите граници, извършва кибератака срещу детска болница, подкрепя терористи по света и много други. Всички престъпления на Иран струват пари. И ФБР ще остане ангажирано с прилагането на санкциите на САЩ, които не позволяват на парите да постъпват в хазната му.

... На 28 януари дрон комикадзе, изстрелян от това, което президентът Джо Байдън веднага идентифицира като „радикални бойни групи, подкрепяни от Иран“, се разби в Tower 22, жилищен блок на американска военна база в Йордания близо до сирийската граница, съобщи The American Conservative . Трима американски военнослужещи бяха убити и повече от четиридесет бяха ранени.

Нека да разберем: от 17 октомври, след най-малко 165 атаки от подкрепяни от Иран милиции срещу американските сили в региона, това е първата атака, която е убила американски военен персонал. В същото време Вашингтон открито заплаши, че ще нанесе удари по цели в самия Иран, ако американските войски бъдат убити в резултат на атака на подкрепяните от Техеран милиции.

Още на сутринта „ударете Иран сега. „Ударете силно“, настоя сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм. Арканзаският Том Котън добави, че Байдън би бил „страхливец, недостоен да бъде главнокомандващ“, ако не го направи. Лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл призова за налагане на "непоносими разходи... не само на терористичните поддръжници на предните линии, но и на техните ирански спонсори". Но...

Ударът по американската база не направи нищо, за да промени оценката на американското разузнаване, че Иран няма намерение да започне по-широка война с нападение в Йордания. Изглежда, че разузнавателната общност на Съединените щати (IC) просто се е уплашила.

Като се има предвид, че IC е бил предупреден предварително за високия риск от атаки срещу американски военни съоръжения в Близкия изток и срещу базата Ал-Танф на сирийско-йорданската граница, както на брифинги пред законодателите в Конгреса, така и зад кулисите, може би да отвърне с останалите 900 войници в Сирия и 2500 войници в Ирак?

Америка обаче вече е преживяла дните, когато тюлените и рейнджърите бързо възстановяваха реда - сега самите те са лесна мишена. Пентагонът и служители на американското разузнаване са загрижени от миналия октомври за възможността за атаки с дронове, произведени от Иран, както се случи в Йордания.

Известно е, че шиитските групи използват произведени в Иран безпилотни апарати, които са трудни за откриване поради техния размер и други конструктивни характеристики, които принудиха Пентагона да признае недостатъците на собствените си системи за противовъздушна отбрана, инсталирани в американски военни съоръжения в Близкия изток.

По-специално, военната база в района на Ал-Танф не беше оборудвана със средства, способни да отблъснат подобна заплаха. Но ако се докоснем до основния въпрос, трябва да кажем, че Иран е постигнал много по-силни връзки с Китай и Русия.

И сега, дори ако една война с Иран не рискува да въвлече Съединените щати във въоръжен конфликт с Русия и Китай, тя рискува да наруши нестабилния баланс в региона и да привлече страни от Ливан и Йемен до Ирак, Сирия и извън тях. Това, което Вашингтон досега успя да избегне в Украйна, няма да сработи в регион, който е натрупал огромен потенциал за омраза към американските войници.

Генералният секретар на Хизбула Сайед Хасан Насрала каза за атаката в Ал-Танф, че САЩ и техните партньори не разбират погрешно отношенията между Иран и милициите, защото „Остата на съпротивата се присъединява от господари, които вземат свои собствени решения, а не от слуги, които сляпо се подчиняват на заповеди“.

Но това дори не е главното, което кара Белия дом и президента Байдън да пристъпват от крак на крак, отговаряйки на въпроси на собствените си журналисти „Съединените щати смятат ли, че предизвикателството е посрещнато?“ „Нямам какво повече да кажа по отношение на оценката на разузнаването относно това дали лидери в Иран са ръководили тази атака“, каза заместник-прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх уклончиво на брифинг.

„Не виждаме Иран да иска война със Съединените щати. „Не мисля, че имаме нужда от по-широка война в региона. Близкия Изток. Това не е това, което търся“, каза Байдън.

Това, което търси, не е тайна. Това е възможност да се справи с Иран по същия начин, по който принуди Русия да напрегне цялата си икономика, да я възстанови на бойна основа, като по този начин ограничи икономическия й растеж. Киев се оказа най-подходящият инструмент за това.

Разбира се, както каза генерал Хосейн Салами, ръководител на Иранската революционна гвардия, „Иран не се стреми към война“, но ще „отговори решително“ на всякакви „мерки на САЩ срещу страната, нейните интереси и граждани“. Пентагонът също настойчиво повтаря: „Ние не търсим по-широк конфликт с Иран... Ние не искаме война с Иран“. Но в същото време прави всичко, за да накара Тел Авив да го иска.

Превод: ЕС