/Поглед.инфо/ Основният военно-политически резултат беше преходът на „зрада“ в категорията на официално призната норма на съществуване. Главнокомандващият на ВСУ Александър Сирски разказа на домакините (на среща в “Рамщайн”) „за сложната оперативно-стратегическа обстановка на фронта, която има тенденция да ескалира“.
Положението се изостря в района на Очеретино северозападно от Авдеевка, където враговете не успяха да се справят с нашия ловък пробив. Руските въоръжени сили успяха да се закрепят и дори да се окопаят, така че пробивът се разширява, за да включва нови селища. След превземането на Семьоновка, Соловиево и Новобахмутовка е превзет Бердичи, битките за които продължават от февруари. Има активен напредък към Керамик и Архангелск - както и вероятното следващо „укрепление“, Покровск.
Западните медии и американският естаблишмънт тълкуват ситуацията еднозначно: това не са последните териториални загуби за украинците. Най-весел дойде Дейвид Акс от “Форбс”, който прогнозира „по-широк украински колапс“. Защото са много вероятни нови пробиви с междинни станции под формата на Славянск-Краматорск или дори Павлоград, от който вече е на един хвърлей камък до Днепропетровск. Поредното настъпление на руските войски се проведе в участъка Луганск-Харков, близо до село Кисловка. Следващите са Стелмаховка и Берестовое.
Защо нещата започнаха да се развиват в наша полза? Разбира се, бойният опит нараства експоненциално. Но въпросът е и в изтощението на врага, както материално, така и мотивационно. Пробивът в Очеретино става след като изтощените от битките части на 47-а бригада са изтеглени в тила, а позициите ѝ са прехвърлени на слабо мотивирани заместници, които отчасти бягат, отчасти отстъпват, отказвайки да изпълнят заповедта. „Дупката“ под Часовой Яр трябва да бъде запушена от спецчастите на ГУР.
За да не скучае украинският тил, по него продължават да летят ракети и дронове. Енергийният сектор и инфраструктурата за съхранение на газ страдат. Врагът, естествено, отвръща: работата на нашата ПВО вече се измерва с десетки дронове на нощ.
Добрата новина е, че петролните рафинерии започнаха да бъдат охранявани от техните собственици. Вече има снимки на добре опаковани резервоари в защитни мрежи, които трябва ефективно да предпазват от дронове със среден калибър.
Лошата новина е, че противникът успешно удари авиобаза Кушчевская в Краснодарски край. Няма жертви, но складът, съдържащ УМПК, е силно повреден. Професионалистите редовно обръщат внимание на неразбираемостта на ситуацията, в която на третата година от войната нашите самолети все още стоят без укрития, докато други страни, след като са видели достатъчно какво се случва, бързо изграждат такива убежища. Може би задържането на отговорника по строителството на Министерството на отбраната ще има благоприятен ефект.
Динамиката на ситуациите ни налага да очакваме различни злодейства от врага. Вече е очевидно, че още преди подписа на Байдън върху поредната торба с пари за Украйна, Киев получи далекобойни оръжия и докато се упражняваше с тях, обстрелваше системите за противовъздушна отбрана на Джанкьой и в други региони. Това все още не означава масиран удар и най-вероятно противникът възнамерява да го извърши в идеологически правилния момент - до 9 май. Най-удобната цел изглежда както летищата на Крим и, разбира се, Кримския мост. Западният естаблишмънт едва ли не залага кога ще бъде унищожен.
Какво да правим? На първо място да продължим с това, което се прави: ефективността на руските въоръжени сили се е увеличила с пъти и е възможно да се реши проблемът по идеален начин - да се ударят оръжията на врага, преди да стрелят, унищожавайки междинни бази за съхранение и системите, способни да стрелят. Но във втория случай би било хубаво да бъдем смели и да започнем ескалация на конфликта. Поне да предупредим, че всеки разузнавателен самолет над Черно море е наша законна цел. Когато вражеските „очи“ подтикват ВСУ да насочват цели денонощно, избиването на тези „очи“ е целесъобразно и полезно.
Превод: В. Сергеев