/Поглед.инфо/ Украинският президент Владимир Зеленски се върна във Вашингтон по-рано тази седмица, молейки за повече пари и оръжия. Президентът Джо Байдън предложи типичните си уверения за подкрепа, но иначе приемът на Зеленски беше различен от този в миналото.
В началото той беше широко почитан в САЩ и Европа; политиците нямаха търпение да се снимат, като се ръкуват с него. Бързо напред през разбити прогнози за победа, безкрайни скъпи субсидии, кървави неуспешни контраатаки и масови украински жертви.
Увеличаващите се тежести за съюзниците, съчетани с намаляващите перспективи за Киев, намалиха подкрепата за Зеленски от двете страни на Атлантическия океан.
Подкрепата за Украйна вече не е гарантирано удоволствие на тълпата. Вместо това американските и европейските служители се фокусират повече върху собствените си народи и важността на прекратяването на конфликта.
Например, преди Зеленски да пристигне, сенаторът републиканец Дж. Д. Ванс от Охайо беше откровен: Киев ще трябва да преговаря и вероятно ще загуби територия. Приемането на този резултат е в „най-добрия интерес на Америка“, обясни той.
Подобни настроения все още предизвикват ридания, скърцане със зъби и разкъсване на дрехи в библейски мащаб сред високопоставените защитници на Украйна. Въпреки това, все повече членове на външнополитическия естаблишмънт признават, че Ванс е прав, дори и да не признават публично реалността.
Влиятелното киевско лоби на Вашингтон изчерпва възможностите си. Плановете за деактивиране на руската икономика се провалиха. Надеждите за сваляне на президента на Русия Владимир Путин, демократизиране на Русия и дори разпадане на Руската федерация се оказаха още по-фантастични.
Исканията Китай да изостави партньора си бяха игнорирани. Стремежът към глобална подкрепа срещу Москва претърпя крах и изгаряше сред многото лицемерия на Запада, включително подкрепата за потисническата окупация на Израел и безразличието към масовите цивилни жертви в Газа.
Истеричните предупреждения, че една победоносна Русия ще завладее Европа и може би останалия познат свят, не успяха да събудят обществеността, опровергана от трудностите на Москва да победи Украйна.
Странните опити да се продаде военна помощ на Киев като програма за създаване на работни места за американците се провалиха гръмко. В края на краищата, почти всеки разход за каквото и да е друго в САЩ би осигурил по-голям икономически тласък от изпращането на бомби в Европа
Сега украинците предупреждават, че ако американците не се съгласят да пишат чекове и да рискуват живота на войниците за Киев, украинците няма да ни харесат. Може да се обърнат срещу нас. И кой знае какво може да се случи тогава. Например Денис Карловски от Royal United Services Institute (Кралския обединен служебен институт) предупреди:
Привидният неуспех на западните съюзници да предпазят Украйна от втора жестока война вероятно ще накара населението на Украйна да се почувства негодуващо и изразходвано в името на „великите сили“, точно както меморандумът от Будапеща от 1994 г. се възприема от украинците днес.
Задачата на политиците на НАТО е да избегнат нарастването на обществените настроения в следвоенна Украйна като антизападни или, още по-лошо, изолационистки. Те трябва да изградят взаимноизгодна рамка за сътрудничество в областта на сигурността с правителството на Украйна и да поддържат настоящите нива на украинска обществена подкрепа за НАТО и ЕС.
Въпреки че е обидно, това е наистина глупава заплаха. Украинците може да станат „изолационисти“? Това означава ли, че ще спрат да искат финансова помощ, военна подкрепа и гаранции за сигурност?
Това звучи много като позицията на Украйна преди съюзниците да подкрепят уличния пуч през 2014 г. срещу правителството на Янукович. Украинците не поискаха нищо специално от Вашингтон. Страната погледна икономически на изток и запад, проведе избори, които обърнаха Изтока и Запада, и избегна военни ангажименти на изток и запад.
Корупцията беше широко разпространена и политиката беше безмилостна, но отказвайки да се обвържат с Америка или Русия, украинците живееха мирно в обединена страна. Това изглежда почти утопично в сравнение с днешния ден.
Мирът беше добър и за съюзниците. Причината, поради която НАТО никога не предприе действия по необмисленото обещание от Букурещ от 2008 г. за членство в алианса, е, че никой не вярваше, че Украйна си струва да се бие за нея: позиция, очевидна дори когато Русия нахлу.
Украинците продължават да искат покана за присъединяване към алианса, която САЩ и европейците продължават да отказват. European Leadership Network (Европейска лидерска мрежа) наскоро проучи желанието на Украйна – или по-точно искането – за твърди ангажименти за сигурност от страна на САЩ и Европа.
Членството в НАТО беше предпочитано, но бяха обмислени и други възможности. Всичко обаче би било опасно за Запада. Например „моделите на Япония и Южна Корея“ или „моделът на Израел“, ако бъдат стриктно приложени, биха наложили потенциално значителни военни тежести върху САЩ.
Карловски също постулира „антизападна“ Украйна. Това би било ироничен отговор след получаването на значителна финансова и военна подкрепа срещу Москва. Въпреки това, докато враждебността към Запада би била жалко нещо, тази възможност не е причина съюзниците да предложат ангажимент за отбрана.
Със сигурност един победен Киев е малко вероятно да си партнира с Русия и да атакува останалата част от Европа. Негодуващите украинци биха могли да се обърнат икономически. Въпреки това, дори и по-голямата интеграция с Русия да би била възможна, насилствените антагонизми, отприщени от години на брутална война, ще продължат да съществуват.
Европа ще остане най-вероятният източник на помощ, инвестиции и търговия за Украйна. Всъщност Киев вероятно ще бъде също толкова зависим от Запада след края на конфликта, колкото и по време на битката, каквото и да мислят украинците за съюзническата политика.
Въпреки това Зеленски изрично заплаши Европа с лоши последствия, ако намали подкрепата за неговото правителство. Украинските бежанци там досега се „държаха добре“, допусна той. Съкращаването на помощта обаче може да „накара тези хора в ъгъла“.
В перифразата на Economist той предупреди, че спирането на влака със сос „ще създаде рискове за Запада в собствения му двор. Няма начин да се предвиди как ще реагират милионите украински бежанци в европейските страни, когато страната им бъде изоставена.
Дали предполага, че тези, които зависят от Европа за убежище – което означава безопасност и подкрепа – биха застрашили статута си, да речем, чрез бунтове из целия континент? Вероятно ще има малко толерантност към подобно поведение.
В края на краищата намаляващата държавна помощ за Украйна отразява намаляващата обществена подкрепа за Украйна. Страни като Унгария, Полша и Словакия вече поставят икономическото благосъстояние на собствените си граждани пред това на украинците.
Популизмът отново е във възход в цяла Европа, а имиграцията е може би водещият проблем. Посрещната постелка за украинските бежанци може бързо да бъде премахната.
Странната заплаха на Зеленски срещу онези, чиято помощ той търси, е още една причина САЩ и техните съюзници да основават украинската политика на собствените си интереси. Когато вашите приятели ви заплашват, те не са ваши приятели.
Това също не е първият подобен сигнал за събуждане на съюзниците. Миналата година Зеленски се опита да излъже НАТО във война с Русия въз основа на украински ракетен удар срещу Полша. Американското и полското правителство знаеха, че ракетата идва от Украйна.
Така със сигурност направи и Зеленски. Желанието му да въвлече САЩ в конфликта беше предсказуемо, дори разбираемо, но подчерта необходимостта от прилагане на прочутата сентенция на Роналд Рейгън „доверявай се, но проверявай“ както срещу Киев, така и срещу Москва.
Време е Вашингтон, със или без европейските си съюзници, да започне да настоява за прекратяване на войната. Това изисква преговори. Вероятният резултат, както отбеляза Ванс, ще бъдат украински отстъпки. Последното почти сигурно ще включва известна загуба на територия и форма на ангажиран военен неутралитет.
Не е ред на Вашингтон да налага споразумение на Киев, процес, който несъмнено би породил огромно недоволство. По-скоро САЩ и Европа трябва да информират Зеленски за ограниченията на западната помощ и произтичащата от това необходимост от прекратяване на боевете.
Съюзниците трябва да потвърдят пред Москва готовността си да приемат украинския неутралитет, да възстановят руските фондове и да реинтегрират Русия като част от разумно споразумение.
След като възпрепятства мирните преговори на всяка крачка, такъв процес няма да бъде лесен за САЩ, Европа или воюващите страни. Но още години на конфликт, в който Киев търпи все по-неблагоприятно положение, ще бъде по-лошо.
Войната между Украйна и Русия е трагедия, престъпление, извършено от Русия, но само след като съюзниците безразсъдно пренебрегнаха често изразяваните от Москва интереси на сигурността.
Посещението на Зеленски не спаси богатствата на Киев, нито украинските заплахи срещу онези, които са прекарали почти две години в подкрепа на военните усилия на Украйна. Съюзниците трябва да се обърнат от разпалването на конфликта към насърчаването на мира.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.