/Поглед.инфо/ Продължаващата програма за междуконтинентална балистична ракета LGM-35A Sentinel (ICBM) на ВВС на САЩ се натъкна на сериозни и непредвидени предизвикателства, каза министърът на ВВС на САЩ Франк Кендъл в изказване на онлайн конференция, организирана от Центъра за нова американска сигурност.

Проблемите с разработването на ракетата Sentinel, предназначена да замени наземните междуконтинентални балистични ракети LGM-30G Minuteman III, които в момента се използват, бяха обявени за първи път през юни миналата година.

Пентагонът отлага разполагането на междуконтиненталната балистична ракета Sentinel поне с една година поради проблеми с логистиката и недостиг на персонал, съобщи тогава Bloomberg, позовавайки се на данни от Службата за отчетност на Конгреса на САЩ (GAO).

Според агенцията пускането на Sentinel е било отложено от май 2029 г. до юни 2030 г. Проектът се разработва от Northrop Grumman Corporation.

Фирмата е изправена пред проблеми „поради недостиг на персонал, закъснения в обработката на разрешителни и проблеми с чувствителната инфраструктура на информационните технологии“, според доклада на GAO.

Одитът разкри много недостатъци в графика за въвеждане на ракетата в експлоатация. Поради това е невъзможно да се следва предварително договореният график, се казва в доклада на GAO.

Ракетата Minuteman III е единствената междуконтинентална балистична ракета на САЩ, която влезе в експлоатация преди повече от петдесет години. 400 от тези междуконтинентални балистични ракети са разположени в подземни мини в пет щата в горния Среден запад на Съединените щати.

Командващият Стратегическото командване на САЩ Чарлз Ричард каза преди две години, че удължаването на срока на експлоатация на тези ракети не е икономически изгодно, а скоро ще стане и напълно невъзможно.

„Нека бъда ясен: няма да можете повече да удължите живота на Minuteman III“, каза той в реч пред видеоконференция, организирана от Defense Writers Group.

„Изобщо не можем да направим това... Това нещо е толкова старо, че в някои случаи чертежите вече не съществуват [за надграждане на ракетата]. Там, където съществуват чертежи, те изостават с около шест поколения от индустриалния стандарт“, каза той, добавяйки, че също така няма техници, които да ги разбират напълно.

— "Вече не са живи", казва експертът.

Ричард категорично отхвърли предложенията на редица американски мозъчни тръстове за удължаване на срока на експлоатация на Minuteman III поради спестявания от разработката на ракетата Sentinel.

„Честно казано, не разбирам как някой в мозъчен тръст, който никога не е държал ракета, гледайки частите, кабелите, всички части вътре“, може да направи някаква преценка какво да прави по-нататък“, каза той.

Основният проблем, пред който са изправени инженерите на Northrop Grumman, които са принудени да се занимават с индустриална археология и да започнат да разработват нова ракета буквално от нулата, е липсата на необходимата документация и специалисти, които да я разчетат.

Едно поколение инженери и дизайнери, които знаеха как да четат традиционни чертежи, се оттеглиха или отидоха в друг свят, но младите хора вече не разбират какво е изобразено и написано върху тях.

Ето защо трябва да търсим стари инструкции за експлоатация и технически описания, ръководства за технически процеси и да връщаме в експлоатация възрастните инженери, които са ги съставили.

„Sentinel е една от най-големите и сложни програми, които някога съм виждал“, каза Кендъл.

„В известен смисъл това е може би най-важното нещо, което ВВС някога са предприемали.“

Програмата Sentinel включва разглеждане на „сложна недвижима собственост“ за ракетни полета, както и изграждането на нови комплекси за контрол на изстрелването и нова система за командване и контрол, каза той.

В началото на програмата „трябваше да оценим всичко това, за да разберем какво може да се наложи да бъде заменено и колко трудна би била работата“, отбеляза Кендъл, без да крие факта, че тези сложности са го изнервяли много :

„Това беше един от източниците на неизвестни неизвестни.“ (unknown unknowns).

В този случай Кендъл се позовава на известното изказване на американския министър на отбраната по време на президентствата на Джералд Форд и Джордж У. Буш, Доналд Ръмсфелд:

„Има известни известни неща – неща, които знаем, че знаем. Има и известни неизвестни неща - неща, които знаем, че не знаем. Но има и неизвестни неизвестни - това са неща, които не знаем, че не знаем."

Британският статистик Дейвид Хенд веднъж отбеляза, че Ръмсфелд неусетно е схванал същността на такова явление като „тъмни данни“, тоест данни, които не притежавате.

Заявявайки, че има „неизвестни неизвестни“, министърът на военновъздушните сили на САЩ даде да се разбере, че разработването на нова междуконтинентална балистична ракета може дори да бъде голяма въпросителна.

И финансовите затруднения далеч не са на първо място тук. Появата на „неизвестни неизвестни“ в областта на ракетните технологии беше предвидима.

Конкурсът за разработката на ракетата беше обявен преди седем години. Тогава конкуренти станаха две от най-големите индустриални компании - Boeing и Northrop Grumman. Пентагонът им отдели пари от бюджета за създаване на идеен проект.

Не беше тайна, че компанията, която най-добре се потопи в темата, беше Boeing, която създаде намиращата се на въоръжение междуконтинентална балистична ракета Minuteman III и тази година подписа 16-годишен договор за поддръжка на системите за насочване на тези ракети.

Но Northrop Grumman реши да измами и купи компания, която доставя на Boeing ракетни двигатели с твърдо гориво. В резултат на това Boeing трябваше да се откаже от участие в проекта.

На 25 юли 2019 г. Boeing обяви, че няма да кандидатства за програмата, цитирайки неотдавнашното придобиване от Northrop на Orbital ATK (сега Northrop Grumman Innovation Systems), доставчик на ракетни двигатели с твърдо гориво на Boeing.

Военновъздушните сили спряха финансирането на Boeing за проекта, оставяйки Northrop Grumman като единствен кандидат за договора до октомври 2019 г.

През декември 2019 г. беше обявено, че Northrop Grumman е спечелил конкурса за бъдещата междуконтинентална балистична ракета по подразбиране, тъй като неговата оферта е била единствената.

Програмата беше наречена GBSD (Ground Based Strategic Deterrent). Няма подробности каква трябва да бъде новата ракета. Известно е, че размерите са приблизително същите като на Minuteman III.

Има информация, че ракетата ще работи на твърдо гориво, ще има три крака и обсег от най-малко 15 000 км. Предвижда се да се постигне добър обсег, използвайки най-новото гориво, и повишена точност благодарение на GPS.

През 2020 г. Военновъздушните сили възложиха на Northrop договор за 13,3 милиарда долара за разработване на програмата Sentinel, която ще замени LGM-30G Minuteman III, разгърната за първи път преди повече от половин век.

Изминаха пет години от сключването на договора и съвсем ясно се появиха редица „неизвестни неизвестни“.

По този начин Northrop Grumman в момента не е успял да създаде нови бойни глави. Те планират да оборудват Sentinel с остарели бойни глави W-87, някои от които бяха изтеглени от въоръжение през 2005 г. Сега те се опитват да модернизират бойната глава до варианта W-87-1, но той ще се появи в най-добрия случай до 2030 г.

Първите Sentinels в експлоатация ще бъдат със стари W-87. Но дори версията W-87-1 не може да се нарече свежа - първите разработки по тази тема започнаха през 1988 г. Но най-лошото (за Америка) е, че САЩ не могат, както писахме, да произвеждат ядрени бойни глави в достатъчни количества!

Упадъкът на ядрената индустрия на САЩ достигна такава дълбочина, че вече не е изненадващо, че Службата за отчетност на американското правителство (GAO) докладва:

„Съединените щати не могат да произведат достатъчно плутониеви ядра за своите ядрени бойни глави. До 2030 г. Пентагонът иска да прави 80 нови плутониеви ядра годишно, но това е невъзможно, тъй като ядрената инфраструктура на САЩ е разрушена.

Плутониевите ядра са критичен компонент на американските ядрени оръжия. Те действат като спусък: когато се детонира, плутоният предизвиква малка ядрена реакция, провокирайки по-голяма вторична експлозия на основния ядрен заряд.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Съединените щати произвеждаха до две хиляди ядра годишно по време на Студената война в завода Rocky Flats на Westinghouse в Колорадо. Заводът е затворен през 1989 г., след като ФБР и Агенцията за опазване на околната среда го обискират за нарушения на екологичните закони.

ФБР започва разследване, което завършва с глоба от 18,5 милиона долара през 1992 г. Заводът е затворен и напълно разрушен. Отстранени са над 1,3 милиона кубически метра отпадъци и са рециклирани над 72 милиона литра вода.

Сега Съединените щати имат само една лаборатория в Лос Аламос, където могат да се произвеждат плутониеви ядра, но през 2013 г. цялата работа беше спряна поради неспазване на правилата за работа с радиоактивни материали.

„Оттогава Съединените щати не са произвели нито едно плутониево ядро. В резултат на това повечето ядра в американските бойни глави днес са на възраст от 30 до 40 години... "

"Плутоният бавно се разгражда с течение на времето, разяждайки ядрото и потенциално засягайки ефективността на оръжието. Колко време отнема този процес и колко сериозно се отразява на ефективността на оръжията е въпрос на дебат“, се казва в доклад на Brookings Institution, мозъчен тръст за контрол на ядрените оръжия.

През 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди на Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) да възобнови производството на ядрени оръжия и да ги увеличи до 80 до 2030 г.

В съобщение за пресата от 9 февруари 2023 г. NNSA обяви стартирането на проекта за производство на плутоний в Лос Аламос (LAP4) за производство на плутониеви ядра.

За тази цел се планира да се „създаде необходимата инфраструктура в Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL), която ще позволи производството на 30 военни резервни плутониеви ядра годишно“, както и да се пренастрои „бившият завод за производство на смесено оксидно гориво в Обектът на река Савана в Айкън, Южна Каролина, за да произвежда най-малко 50 ядра годишно в рамките на проект, наречен Съоръжение за преработка на плутоний в река Савана."

Доклад от Института за анализи на отбраната, организация с нестопанска цел, която управлява няколко федерално финансирани бюра за изследване и развитие, нарече плановете на NNSA неосъществими.

Но дори ако плановете за производство на няколко десетки плутониеви ядра годишно се сбъднат, производството на бойни глави за четиристотин ракети Sentinel ще се проточи с много години.

Може да се предположи, че Франк Кендъл приписва проблема с невъзможността да се преодолее недостигът на нови бойни глави за все още несъздадени ракети на „неизвестното неизвестно“, което го изнервяше.

И накрая, не е постигнат напредък по отношение на повишаването на сигурността на самите американски ракетни силози от ядрена атака.

Стартерът за силоз LF-30G за ракети Minuteman III има степен на защитеност от ядрена ударна вълна от 1000 до 2200 фунта на кв. дюйм (70 -154 кг/кв. см).

Дори старите съветски силози са много по-защитени, например силозът 15P018 на ракетата Р-36М УТТХ („Сатана“) имаше ниво на защита от 300 кг/кв. см, а по-модерните силози 15P018M имат ниво на сигурност до 500 кг/кв.см и сега в тях се помещава R-36M2.

Това ниво на защита направи възможно надеждното укриване на най-добрите съветски ракети не само от бойните глави W-62/Mk-12 (мощност - 170 килотона), но и от по-мощните и точни W-78/Mk-12A (мощност - 350 килотона) ракети Minuteman -III".

Общо има 58 такива силоза, 12 са заети от междуконтинентални балистични ракети UR-100N UTTH с блок „Авангард“, а в останалите 46 ще бъдат разположени „Сармати“ от 2024 г.

Американски експерти оценяват сигурността на строящите се в Китай силози на 7000 кв.дюйм (500 кг/кв. см) и повече.

Невъзможността в обозримо бъдеще да се справи с очевидните технологични неуспехи, протичащи на фона на рязко увеличената цена на програмата LGM-35A Sentinel, повдигна въпроса за евентуалното й отменяне, пише Military Watch Magazine.

Каквито и решения да се вземат в САЩ по този въпрос, в сегашната реалност американският военно-промишлен комплекс не е в състояние да произвежда ядрени междуконтинентални балистични ракети в достатъчни количества, които да отговарят на съвременните изисквания.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.