/Поглед.инфо/ Две новини. Израел извърши мащабна терористична атака, като взриви пейджърите на ливанската „Хизбула“. А Европейският парламент одобри резолюция, позволяваща удари дълбоко в Русия. "За" гласуваха 425 народни представители, "против" - 131, "въздържали се" - 63. Това ни говори, че прословутия европейски хуманизъм е прехвален.
Не беше изразена нито дума на осъждане срещу Израел. Загубата на живот не е причина да се осветява Айфеловата кула. И Русия вече е окончателно идентифицирана като цел. Държава, срещу която всичко е възможно. Снарядите, които ще избухнат в тази страна, вече са благословени от стара Европа.
Обезчовечаване.
Това, което казвам от 2014 г. Тогава това се случи на местно ниво - украинската пропаганда доказа, че в Донбас има не хора, а мръсни орки. Това беше много популярна парадигма тогава.
Говореха много за това, че в Донбас живеят само бидло („говеда“). Дори мемът, както бихме казали сега, беше „Донецко бидло“. Въпреки че „бидло“ всъщност е полска дума, с която са наричали украинските крепостници. Пишеха директно за орки и воини на светлината. В армията на последните имаше много неформали, които играеха на живо или компютърни ролеви игри. Разделението на черно и бяло тръгна с гръм и трясък. По-късно поетът от фронтовата линия Дмитрий Артис използва това в своето стихотворение:
„Завчас страната на две разделена
И при двамата мутра разтеглена…
Светлолики елфи с продупчени глави
Нападнаха Мордор като скакалци…“
Тогава те, разбира се, твърдяха, че са във война с Русия, но имплицитно признаха, че техният враг е Донецк. И нарисуваха черен, очукан образ на този враг, когото не съжаляваш. За да не е жал да го бомбардират.
Променете обичайната картина на света, където хуманизмът е на първо място. Но точно такава картина се очерта в съзнанието на руските и украинските интелектуалци на прага на 2014 г. Много хора, които симпатизираха на Майдана, смятаха радикалните националисти за неадекватни „спътници“, а спусъкът за тях беше известният „брутален побой над студенти“ - много странна история, когато студентите от Майдана, вече готови да се приберат у дома, бяха за по някаква причина бити от полицията и това веднага се хвана на камерите на централните украински канали. Беше необходимо да се промени картината на света, където в Украйна все още можеше да възникне съчувствие към убитите жители на Донбас. Грешно ли е да се убиват хора? Те не са хора.
И се получи. Свърши страхотна работа. Спомням си небрежната фраза на някакъв украински журналист „нашата артилерия винаги удря“, която лесно и естествено узакони обстрела на Донецк - и по правило срещу цивилни цели и хора, а не срещу военнослужещи. Между другото баща му живееше там.
До началото на 2022 г. съжалението на украинския избирател към донецкия народ беше напълно унищожено. В продължение на осем години дехуманизацията беше успешна и изкристализира нова картина на света: да убиваш хора не е добре, но ако този човек е отделен от теб от фронтовата линия, тогава е много добре.
Фронтовата линия разделяше в съзнанието на украинските избиратели света на хората от света на немъртвите. И Харони на контролно-пропускателните пунктове. С това започнахме Специалната военна операция, ако някой е забравил.
Сега дехуманизацията се случва в глобален мащаб, срещу всички онези, които не са съгласни с ценностите на глобалния Запад.
Руснаците не са хора.
Иранците не са хора.
Ливанците не са хора.
Да продължим ли?
Иронично е, че по време на 2022 г. западните избиратели все още имаха същата картина в съзнанието си – хуманизъм с безусловната стойност на човешкия живот. Заявиха го и тези, които имат власт на Запад. Отне им доста време, за да направят същото нещо с избирателите си, което Украйна направи.
Не, не казвам, че всички западняци са против нас. На мача "Болоня" - "Шахтьор" например онзи ден окачиха банер: "Стига украински бомби над Донецк". Това е точно сега. И има достатъчно разумни хора, общо взето, в цяла Европа, но в крайна сметка все пак се избира правителството, което води последователна политика на обезличаване на несъгласните.
Превод: В. Сергеев