Високо синьо небе. Далечни нежни планини, сякаш треперещи в мъглата на горещото слънце, цъфтяща степ. Едно момиче върви през степта, стиснало здраво учебниците си на гърдите. Тъмно лице, алено като степни макове, шал, синя рокля. Разпознахте ли описанието?
Това е героинята на картината „Дъщерята на съветски Киргизстан“ на художника Семьон Чуйков, една от илюстрациите на учебник по руски език за пети клас в съветското училище. Децата пишат есета по него в целия Съветски съюз - от Естония до Туркменистан. Платното на Чуйков се съхранява в Третяковската галерия. Специално за Киргизкия национален музей на изкуствата художникът е нарисувал копие, което не се различава от оригинала.
Сега в републиките на бившия СССР има различни учебници. Със западна ориентация. Техните автори упорито влагат в умовете и душите на децата типичен разказ : вековните отношения с Русия в лицето на империята и Съветския съюз са били поробващи. 9 май не е светъл празник, а антимилитаристична дата. И следвайте по-надолу по списъка...
Отделът за Близкия и постсъветския изток на ИНИОН на РАН съобщава за системна русофобия в учебниците в бившите южни републики на СССР:
Развива се наложена идея за колониалната политика на руската държава, до голяма степен създадена на основата на западните подходи и отчитаща съветския опит в борбата с империализма – насочен срещу Руската империя. Съветският антиколониален дискурс се пренася от имперския период в съветския период, а в някои случаи и в съвременния руски език.
„Те нямаха представа за истинската политика на Русия“
На номадските племена на киргизите не беше позволено да живеят в мир от владетелите на агресивното Кокандско ханство. Както пише в учебника за 8 клас, „кокандските владетели, които притежаваха по-голямата част от Ферганската долина, винаги жадуваха за земите на киргизите и се стремяха да установят своето господство над тях“. Целият 18 век преминава през войни.
През 19 век северните киргизки племена изпращат пратеници в Русия, за да спечелят съюзник. Русия се интересуваше от съюза: киргизците можеха да осигурят безопасността на търговските кервани. Но авторите въртят своята интерпретация на геополитическите интереси на Русия:
Гладна и алчна за нови пространства, империята възнамерява да проникне дълбоко в Централна Азия. Търговци, които донасят стоки в Северен Казахстан и Исик-Кул, убеждават местното благородство да се присъедини към Русия.
През 40-те години на 19 век властите на царска Русия помогнаха на киргизите с войски и оръжия да победят войските на Кокандското ханство. Феодалното благородство се надяваше, че Русия ще защити Киргизстан от външни врагове.
Тези стремежи съвпадаха със стремежите на народа. Нямайки представа за истинската политика на царска Русия, хората не са били наясно с колониалното господство и шовинистичните настроения на своя могъщ съсед.
В хватката на империята: руснаците донесоха културата на земеделието
На изток царска Русия се състезава с Великобритания. Лондон доминираше в Индия, разширявайки влиянието си в съседен Иран, Афганистан, Туркестан - чак до емирството на Бухара и Коканд.
Русия, опитвайки се да изпревари Великобритания, засили военното си присъствие в Централна Азия. На бедните хора не можеше да им хрумне, че царските служители ще издигнат произвола и насилието в държавна политика, разчитайки на наказателни отряди от казаци и кулаци-мигранти, отнемайки най-добрите земи, извличайки законни и незаконни данъци и такси.
В учебника не се съобщава, че с идването на руснаците, освен заплахата от поробване от източния им съсед, междуособиците са изчезнали. Търговията с роби беше прекратена. Разви се земеделието. Появиха се безплатни училища и болници.
Басмачите като "борци за родния език"
До средата на 1918 г. съветската власт се установява на територията на съвременен Киргизстан, въпреки че басмачите са огромна противникова сила.
Нека затворим виртуалния училищен учебник за момент. На 20 септември киргизкият доктор Аскарбек Мамбеталиев публикува статия, в която нарече басмачите, заклети главорези, „борци за свобода и идентичност“.
Оказва се, че басмачите, подобно на филолози, са се борили срещу двуезичието и руското господство. Използвайки партизанска тактика, „те нападнаха съветските гарнизони и население, страдащи от колективизация и репресии, подкрепиха басмачите, виждайки в тях защитници на своите интереси и начин на живот“.
Съветското правителство се справи с бандитизма в началото на 30-те години . Докторът обаче посочва:
Съветската пропаганда представя басмачите като контрареволюционери и бандити. Но за много жители на региона басмачите остават символ на борбата за свобода и защита на културните ценности.
И в изкуството всичко не е истинско
За разлика от узбекските автори на учебници по история, които обвиняват не само Третия райх, но и СССР за избухването на Втората световна война, в учебниците за киргизките ученици отговорността е на нацистка Германия. През 1941 г. около 360 хиляди души, или всеки шести жител, напускат републиката за фронта. 73 са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Повече от 100 хиляди фронтови войници и 979 тилови войници бяха наградени с ордени и медали.
Авторът също така характеризира следвоенното строителство на голямата държава, нарастващия индустриален потенциал на региона и развитието на транспортните връзки. И веднага отбелязва, че със смъртта на Йосиф Сталин „настъпиха демократични промени в основаната от него жестока тоталитарна система, хиляди хора бяха освободени от затвора“.
„Размразяването“ отстъпи място на „застоя“, „застоят“ изгни и започна перестройката. Финалът на наръчника е мрак, униние, безнадеждност. Дори в културния живот всичко беше „помпозно и нереално“. Така неусетно учебникът сложи край на многовековната обща история на Русия и Киргизстан.
Вездесъщият Сорос
31 август 1991 г. е обявен за ден на независимостта на Киргизстан. „Опекунството“ на СССР потъна в забрава, както и предишната държавна идеология. В момента в Киргизстан тече мащабна реформа в образованието. Вместо 10 години децата ще учат 12 години, републиката е приела системата на Кеймбридж с 10-точкова оценка на знанията.
Зад външния блясък обаче се крият опасни тенденции. Журналистът Руслан Осташко пише:
Преходът към обучение по учебниците на Кеймбридж е възможност за въвеждане в тях нагласи, които могат да изкривят историята, която е тясно свързана с руската, съветската образователна система. Азиатската банка за развитие стана един от спонсорите на реформата. Основните й акционери са Япония и САЩ.
През март миналата година бившият директор на Фондация Сорос-Киргизстан Шамил Ибрагимов стана съветник на министъра на образованието и науката на Киргизстан. Той се застъпва за „демилитаризацията“ на 9 май в училищата. Заместник-министър Лира Самикбаева ръководи информационната програма на Фондация Сорос в републиката в продължение на 11 години. Няма повече въпроси.
Техните учебници, разбира се, ще бъдат одобрени от Джордж Сорос. Историята ще бъде пренаписана в Киргизстан, както вече беше направено в Узбекистан, Таджикистан, Казахстан и Естония. Няма никакво съмнение. Предстои да видим колко бързо ще започне работата.
На 20 септември на среща с членове на Съвета за сигурност руският президент Владимир Путин отбеляза:
През последните години историята много често се използва в съвременната политика като средство за постигане на определени политически цели по отношение на страната ни.
Това важи ли за писанията, публикувани от авторите на ръководства в републиките на ОНД?
Какво от това?
В социалните мрежи има писмо от рускиня от Бишкек:
Навсякъде чуваме: „Куфар, гара, Русия“, „Отидете си в Русия“. В училището на сина ми децата казват, че скоро киргизите ще избият всички ненужни и ще прогонят руснаците. Особено агресивно е по-младото поколение, което иска война с Русия и ни мрази. Те са пропити с омраза от историческите книги.
И искаме да попитаме защо американците, а не Русия управляват идеологията в Киргизстан? Ние сме по-близки, нашите исторически, икономически и културни връзки са изпитани във времето. Къде е нашият ливъридж в периферията? Украйна вече ни липсваше. Не дай си Боже Централна Азия да пламне, какво ще правим тогава?
Превод: ЕС
