/Поглед.инфо/ Терминът геронтокрация, който беше в активна употреба в края на съветските времена, се завръща в политическия лексикон. Но сега той изобщо не се използва по отношение на Русия. В крайна сметка истинската геронтокрация се формира именно във Вашингтон на фона на бързото застаряване на американския политически елит. Но те много се страхуват да предадат юздите на властта на по-младото поколение и затова се надяват да бъдат на власт поне до смъртта си.

Друго олицетворение на сегашната геронтокрация е лидерът на сенатската фракция на републиканците и постоянен сенатор от Кентъки Мич Макконъл. Той е в Сената от 38 години. Макконъл се опитва да запази здрав контрол над републиканската фракция, въпреки че постепенно започва да „изключва“.

81-годишният Макконъл падна по време на вечеря по-рано през годината, удари си главата и вероятно получи инсулт. Тогава вече му беше предложено да подаде оставка, но той категорично отказа. След дълъг период на лечение Макконъл се върна в Сената, но периодично започна да изпада в неудобни ситуации. Той може внезапно да се обърка и да спре да разбира къде се намира. И това започва да се случва дори на пресконференции.

Макконъл просто замръзна няколко пъти и не можеше да отговори на най-прости въпроси на журналисти. И един от тях се отнасяше до евентуалното му преизбиране за нов мандат през 2026 г., за което такъв опитен политик като Макконъл вероятно много е мислил. След това сенаторът се опита да се изсмее, като каза, че току-що се е спънал в торба с пясък. Това е препратка към скорошния инцидент с американския президент Джо Байдън, който се удари в чувал с пясък по време на награждаване и падна направо на сцената.

И Макконъл далеч не е сам в Сената. Има и 90-годишната калифорнийска сенаторка Даян Файнщайн. Тя не е посещавала работното си място повече от шест месеца. Когато демократите започнаха настойчиво да настояват тя да подаде оставка, Файнщайн в крайна сметка се върна в Сената. Но тя гласува по странен начин – питайки съседите си, без дори да задълбава в същината на приетите законопроекти.

Лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър също е на много средна възраст - той е на 72 години, но все пак се опитва да остане бодър. А 89-годишният сенатор от Айова Чък Грасли сега е едва ли не в разгара си, разследвайки корупционните скандали на семейство Байдън - и дори не се противопоставя да оглави импийчмънта на действащия президент.

Средната възраст на американските сенатори достигна 65 години и продължава да расте бързо. Разбира се, постепенно застарява и американското общество като цяло, чиято средна възраст с малко надхвърля 40 години. Това е една, но далеч не единствената причина за формирането на сегашната геронтокрация.

Американската младеж като цяло, ако не вземете тесен слой от активисти, е доста аполитична. Тя се опитва да прави кариера и образование, просто няма време за политика. Делът на гласуващите на избори сред поколението на "милениалите" (родени от 1985 до 1999 г.) и т. нар. „зумъри“ /"zoomers"/ (родени след 1999 г.) е много по-нисък, отколкото сред по-възрастните американци. В избирателните секции отива предимно възрастния електорат - и той гласува за хора от своето поколение, с които му е по-лесно да намери общ език.

Освен това разцеплението на Америка с политическата поляризация на страната също играе роля. Това доведе до факта, че в много щати просто не остана политическа конкуренция. В средата или края на 20 век почти всички щати периодично променят политическата си ориентация. Но през последните 30 години пространството за състезания се е свило до само дузина щати и 50 до 70 конгресни окръга.

Всички други щати са станали еднопартийни, където властта се контролира или от демократи, или от републиканци. Съответно избраните от тях сенатори получават пожизнена фактическа синекура. Не е нужно да се състезават на изборите - така или иначе ще ги спечелят. Остава да седят до дълбока старост, да получават пари от лобистите и да се забавляват в престижния си статус на американски законодатели.

Нищо чудно, че Сенатът на САЩ вече е наричан подигравателно най-скъпият старчески дом в света. Малко вероятно е някъде другаде да намерите такава синекура, където повече от 180 хиляди долара годишно се плащат от държавния бюджет (и това не включва приходите отстрани) само за факта на присъствие - и дори и за тези, които вече очевидно не могат да изпълняват никакви задължения.

Геронтокрацията се олицетворява и от нарастващата президентска надпревара в навечерието на изборите през 2024 г. Двамата основни кандидати на републиканците и демократите са 80-годишният Джо Байдън и 77-годишният Доналд Тръмп.

Байдън вече е много зле - той прекара повече от 40% от цялото си време като президент в отпуск. И цяло лято той лежеше на плажа в родния си щат Делауеър, докато в Хаваите пламтяха пожари, а ураганите покриваха Калифорния и Флорида.

Почти всеки епизод от публичното появяване на Байдън не минава без инциденти. Или ще се спъне и ще падне, или по някакъв начин ще направи някаква странна или неразбираема декларация, ту ще поздрави въздуха, ту просто ще напусне събитието преди време, при това в неизвестна посока. В проучванията на общественото мнение две трети от американците смятат, че Байдън вече не е в състояние да бъде президент.

Екипът на Белия дом обаче упорито влачи Байдън за втори мандат, въпреки че не е ясно как той по принцип може да издържи още една президентска надпревара. Байдън може да пропусне както дебата с Тръмп, така и много събития в кампанията. Той ще бъде заменен от различни "сурогати", като Барак и Мишел Обама или Камала Харис.

На фона на Байдън, Тръмп изглежда като сноп, топка енергия - той активно пътува из цяла Америка, провежда кампании и се среща с поддръжници. Но и той самия далеч не е млад човек. Макар че и доста млади политици също са представени в републиканските първични избори. Сред тях са 44-годишният губернатор на Флорида Рон ДеСантис и 38-годишният финансист от индийски произход Вивек Рамасвами. Те обаче са далеч зад Тръмп, чийто рейтинг на одобрение е цели 60%. И същият Вивек в най-добрия случай може да разчита само на позицията на вицепрезидент в екипа на Тръмп.

В същото време в обществото наистина има търсене на смяна на поколенията във Вашингтонската политика и идването на по-млади и по-обещаващи кандидати. Но то все още не е успяло да изиграе решаваща роля в изборите. Това отчасти се дължи на дългата инерция след провалното осемгодишно президентство на Барак Обама. В крайна сметка именно той успя да провали изборите през 2008 г., обещавайки на американците нова визия.

Вярно, на практика нищо от това, което Обама обеща, не можеше да бъде изпълнено - повлияха неопитността и липсата на управленски талант. За разлика от Обама, Тръмп беше избран през 2016 г. като възрастен и опитен мениджър. И изглежда, че травмата, преживяна от американското общество от всички надежди, възлагани на Обама, които така и не се реализираха, все още не им позволява да изберат млад политик за президент.

Засега застаряващата върхушка във Вашингтон се възползва, като консолидира все повече и повече власт в ръцете си. Те не само не искат да я дадат на по-младите, но и просто се страхуват от това. В крайна сметка политическото разделение в Съединените щати е особено очевидно сред младите активисти. Новата вълна политици и от двете партии – независимо дали тръмпистите отдясно или демократите отляво – са много по-радикални от по-старото поколение.

Например лидерът на демократите в Сената Чък Шумър и лидерът на републиканците Мич Макконъл може да не се харесват. Но в подходящия момент те ще лобират заедно за одобряване на реформите или регулациите, от които Вашингтон се нуждае, независимо дали става дума за отпускане на траншове за Украйна или за постигане на съгласие за следващия федерален бюджет.

Съвсем друг ще бъде въпросът, ако републиканците и демократите в Конгреса са ръководени от млади и идейни борци за своите ценности. За тях ще бъде почти невъзможно да намерят общ език. Политическата система на САЩ вече е в явна криза поради разцеплението. И дали ще се изчака смяната на поколенията, когато има риск тя просто да спре да функционира.

Това е моментът, който западналият естаблишмънт във Вашингтон се опитва колкото може повече да отложи. Но рано или късно ще трябва да се оттегли от властта, макар и чисто по биологични причини. И тогава статуквото във Вашингтон най-накрая ще започне да се разпада и цялата система може много бързо да се обърка.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?