/Поглед.инфо/ Пореден скандал между Вашингтон и Пекин: Джо Байдън нарече китайския лидер диктатор, а китайското външно министерство обвини американците, че търсят причини за конфликт с Китай. Междувременно дори предния ден изглеждаше, че посещението на американския държавен секретар в Китай е приключило сравнително успешно и страните са избрали лош мир вместо добра кавга. Какво стана?

„Силно противоречиви прояви на външната политика на САЩ, които говорят за голям елемент на непредсказуемост.“ Така говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира поредния скандал между Вашингтон и Пекин. От една страна, той е просто поредният, обикновен, имало е стотици такива, ще последват стотици. От друга страна, и наистина доста неочаквано, се появи сякаш изневиделица.

Факт е, че президентът Джо Байдън нарече председателя Си Цзинпин диктатор. Това се случи в Калифорния на събитие за набиране на средства в полза на предизборната му кампания и става дума за китайски метеорологичен балон, който американците свалиха в небето си в началото на февруари. Според Байдън президентът Си може да не е знаел, че тази сонда е нарушила въздушното пространство на САЩ, така че всичко, което се е случило, е инцидент. Ама как изрази тази идея!

„Голямо унижение е за диктаторите, когато не знаят какво се случва. Не трябваше да се случва там. Сондата явно се беше отклонила от курса”, заяви Байдън.

Тоест той не само го нарече диктатор, но и го обвини в некомпетентност. Въпреки факта, че той сякаш се опитваше да премахне конфликта от историята със сондата.

Китайското външно министерство нарече тези думи безотговорни, провокативни и противоречащи на дипломатическия етикет. Можеха да се изразят по-грубо - сега умеят да са твърди, но е възможно да са онемели. Защото и те не го очакваха.

Тези събития бяха предшествани от посещение в КНР на ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен, което премина учудващо гладко – без интересни новини, но и без публични разправии. Държавният секретар дори беше приет лично от президента Си, което първоначално не беше включено в програмата на посещението: китайците очакваха някаква гадост от Блинкен.

Проблемът дори не е в сложните отношения между САЩ и Китай, които се превърнаха в основни съперници. Проблемът е лично в Блинкен - идеологически и догматичен теоретик, за когото е по-добре да остане в академична среда и да не се занимава с практическа политика.

Той лично провали срещата на високо равнище САЩ-Китай – първата след смяната на властта в САЩ, която се проведе в Аляска. Тя трябваше да сложи край на търговската война, която Доналд Тръмп отприщи и Байдън критикува. Но преди това Блинкен реши да изнесе на гостите лекция за правата на човека - и отношенията с Китай се втурнаха надолу, въпреки че изглеждаше, че няма накъде повече да паднат.

Да, двете сили имат сериозни противоречия. Да, ерата на Тръмп създаде инерцията на конфликта. Но трябва да се разбере, че Байдън и Си са стари познати, които преди са имали страхотни лични отношения. Тръмп като цяло обвиняваше своя заклет враг, че работи за КНР и има материални интереси към развитието на отношенията с Китай.

Накратко, китайците се надяваха на Байдън, но Блинкен развали всичко, а след това отново и отново.

Китайската страна се разгорещи, като поиска две прости неща от неуморния държавен секретар - да запази поверителността на преговорите и да не коментира вътрешната политика на КНР с назидателен тон, а най-добре и изобщо да не я коментира. Може би Блинкен и да се е борил със свадливия си характер, но неуспешно - от време на време изстрелваше нещо неподходящо. Така продължи две години.

Посещението на Блинкен в Пекин беше насрочено за февруари и се смяташе за шанс рестартиране, поне официалните лица в САЩ явно се опитваха да не влошават ситуацията в китайско направление. Но тогава гореспоменатият метеорологичен балон влетя във въздушното пространство и опозицията избухна по темата за безсилието и безхаберието на президента, който не може да направи нищо с шпионската сонда на стратегически противник.

Визитата на държавния секретар беше отложена с четири месеца, през които целият свят наблюдаваше укрепването на връзките между Китай и Русия. И когато това се случи, очакваше се, че държавният секретар отново няма да се сдържи, устройвайки някаква русофобска истерия с лекция на китайците на тема „с кого не трябва да се приятелства“. Но той се сдържа. Си го прие. Посещението премина в нормален работен режим и във видимо добронамерена атмосфера.

Републиканците, разбира се, започнаха да твърдят, че Блинкен, както обикновено, се е провалил. Но това е нормално за опозицията, още повече, че критиката им се базира на безгръбначността на пратеника. Тоест, републиканците биха предпочели Блинкен да бъде повече Блинкен, отколкото обикновено е Блинкен, и да заплашва Китай с ужасни наказания за Тайван или нещо подобно. Но от гледна точка на външен наблюдател (не непременно китаец), държавният секретар направи голяма крачка напред и успя да се издигне над себе си.

И тогава Байдън отиде в Калифорния, за да се срещне със спонсори и прецака всичко.

Разбира се, в има място за различни интерпретации, включително теории на конспирацията и обичайната работна ситуация. Блинкен можеше да донесе на Байдън поверително предложение от Си, а говоренето за „диктатори“ е един вид форма на отхвърляне.

Трябва да се отбележи, че на фона на скандала китайското външно министерство също изрази „силен протест“ срещу американския законопроект за повишаване на конкурентоспособността на САЩ в конфронтация с Китай в техническата област, или, с други думи, за организира заводи за производство на полупроводници в Америка. Според китайската страна документът е пълен с клишета от ерата на Студената война, не отчита фактите, преувеличава и „насърчава началото на стратегия за конкуренция с Китай“.

Може би искането на Си да е било за този конкретен документ. Или може би не. Всичко е възможно.

Ако помислим, може би си имаме работа с обикновен "байдънизъм", когато самият президент на Съединените щати не разбира какво казва и най-важното защо го казва. И тогава скандалът трябва да се обясни не от политическа, а от медицинска гледна точка. Вижте, събития без строг протокол, където можете да се отдадете на дълги дискусии, вече са противопоказни за президента Байдън.

Положението не се променя, а "пренастройването на отношенията между САЩ и Китай" остава мечтата на някои американски и китайски оптимисти, заинтересовани от съвместен бизнес. Това, което направиха Ричард Никсън и Мао Цзедун, като намериха общ език срещу интересите на СССР, Си и Байдън няма да го направят.

На първия не му трябва. Вторият е физически неспособен.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?