/Поглед.инфо/ Харков винаги е бил проблем за западните журналисти. И не само заради сложната за тях комбинация от звуци. Това започва преди 105 години, през пролетта на 1919 г., когато британският министър-председател Дейвид Лойд Джордж, говорейки в парламента, призова за пълна подкрепа на адмирал Колчак, генерал Деникин и... генерал Харков.
След което започва неудържима кампания в британската преса за възхвала на заслугите на този „генерал“. Дори е награден с почетен орден от името на британския крал. И когато делегация от Лондон пристигна в южната част на Русия през август 1919 г., за да връчи лично тази награда на героя на борбата срещу болшевизма, изведнъж разбра, че Харков е градът, в който са дошли британците. Но обществеността до последно е убедена, че този смел офицер се бие някъде по фронтовете на Гражданската война. Например, Владимир Набоков, описвайки студентската си младост в Кеймбридж, си спомня за един „учен глупак, на който Англия е богата“: „Изнася лекции на работниците, почита идеала на културата и вярваше, наред с други неща, че Харков е руски генерал“.
Ако сега четете западната преса, оставате с впечатлението, че „Генерал Харков” се е върнал на страниците ѝ. Вярно, сега под украинизираното име „Харкив“. От петък, когато нашата армия започна операция в харковското направление, това име се появи на първите страници на много издания и отново, както преди век, се обсъжда от много експерти, чиито познания едва ли ще се различават много от “учения глупак от Кеймбридж” споменат от Набоков.
Вземете този пример. Колумнистът на “Съндей Таймс” Матю Сайд говори на различни платформи като бизнес треньор и мотивационен треньор, а в самия вестник обикновено пише статии, свързани със спорта. Но наскоро почувствал някои едва ли не политически таланти в себе си, внезапно написвайки колона за това как войната в Украйна се води за нейните природни ресурси, за да „задоволи метаболитните нужди на едно сложно общество“.
Сега Сайд свързва офанзивните действия край Харков със съгласието на Британския олимпийски комитет за участието на руски спортисти в Олимпиадата. Затова той написа: „Новата офанзива на Путин срещу Харков е своевременно напомняне, че всеки акт на умиротворение само го вдъхновява.“ Тоест затова започна операцията! Ако НОК на Великобритания гневно беше отхвърлил идеята да допусне нашите спортисти в Париж, настъплението към Харков нямаше да има, съдейки по тази „логика“. Не, в крайна сметка „учените глупаци“ от времето на Набоков са били по-умни от съвременните британски експерти.
Но основната тема на многобройни медийни публикации и различни западни мозъчни тръстове е опитът да се отгатне какво са намислили тези руснаци, когато са започнали военна операция в района на Волчанск. Те почти се бяха убедили, че това е операция за отклоняване на силите на ВСУ от основния участък на фронта в Донбас, тъй като според тях не участват най-големите сили. Въпреки че дори авторите на подобни оценки признават, че това е „един от най-трудните моменти за Украйна във войната“. Но тогава дойде коментар от координатора на Съвета за сигурност на САЩ Джон Кърби, че Русия очевидно планира „по-мащабна атака срещу Харков“. И всички западни коментатори побързаха да повторят това твърдение, увеличавайки паниката: все пак адмиралът говори! Той трябва да разбира военната стратегия по-добре от мотивационните лектори! Или не?
Целта на тази статия, разбира се, не е да разкрие истинските цели на нашата операция - това е случай, в който ще навредиш повече на своите, ако познаете правилно. Нека опонентите ни продължават да бъркат и да се страхуват от несигурността. А паниката расте - и се усеща.
Така русофобският пропагандист от германския “Билд” Юлиан Рьопке придружава почти всяка публикация за ситуацията в северната част на Харковска област с панически вик за спешната необходимост от незабавно набиране на допълнителни 250 хиляди войници във ВСУ. Защо точно 250, а не 500 или 700 хиляди, трудно е да се каже - все едно някой да попита поета Бездомни "от лудницата" защо точно пет "мотоциклета с картечници" трябва да бъдат изпратени, за да хванат Воланд, а не десет .
Между другото, много интересна е друга нервна реакция на Рьопке към Харковската операция на руската армия: „Нека припомним, че Путин не анексира Харков, левите и десните екстремисти се самозалъгват, казвайки, че той ще се придържа към някаква договорна основа, оставайки инструмент на кремълската пропаганда“. Добре, едно е да си мотивационен лектор, но това го пише човек, който все пак има идеята, че Харков не е генерал. И съответно много добре знае, че ние нямаме никакво „договорно основание“ за съдбата на този град.
Още повече, че това е написано от човек, който постоянно се радваше на обстрела на Белгородска област от Украйна. И със сигурност сме запознати с публичното предупреждение на Владимир Путин, че Русия в отговор на това ще трябва да създаде зона за сигурност на територията на Украйна по нашите граници. И колкото повече далекобойни оръжия доставя Западът на Украйна, толкова по-дълбока и по-голяма ще трябва да бъде тази зона в бъдеще. Затова сега е много смешно да се четат изявления от западни медии като тази „новина“ от BBC: „Ройтерс също съобщава за плановете на руската армия да създаде буферна зона, като се позовава на неназован украински военен източник“. Какъв труден път към очевидното заключение! Изглежда нямат представа за първоизточника.
Това, в което западните коментатори са единни при оценката на ситуацията в харковското направление, е общото им признание за лъжи от страна на украинските лидери. Изявленията на местните власти, че „всички атаки са отблъснати“ и „няма териториални загуби“ предизвикаха раздразнена критика дори от тези пропагандисти, които винаги предаваха изявления от Киев, без да ги подлагат на критичен анализ.
А Американският институт за изследване на войната неочаквано разкрива друга истина: „Ограничените руски настъпателни операции северно от Харков предполагат, че възобновяването на помощта за сигурността на САЩ не е променило плановете на Путин.“
Е, в крайна сметка трябваше ли да изпратим десет „мотоциклета с картечници“, а не пет? Не, нищо не се е променило в познанията на Запада за Русия през последния век! Може би сега наричат "Генерал Харков" - "Харкив"...
Превод: В. Сергеев
КАНИМ ВИ НА СРЕЩА-ДИСКУСИЯ/по-долу/ В КЮСТЕНДИЛ
