/Поглед.инфо/ Преди време американското военно-политическо издание National Interest публикува обширна статия, в която авторът заключава, че ядреното оръжие на Япония е неизбежно.

„Моята страна, Япония, е на исторически кръстопът: тя трябва да разработи ядрени оръжия, защото наистина няма избор. Поглеждайки реалистично към сегашната геополитическа ситуация в Азия, само един въпрос е важен: обстоятелствата, които послужиха толкова добре на Япония след поражението й във Втората световна война, вече не съществуват".

"Ядреният Китай е непрекъснато нарастваща заплаха, която показва мускули далеч отвъд своите граници. Северна Корея разполага с нарастващ арсенал от ядрени оръжия и не показва признаци за облекчаване на враждебността си към съседите си.

На първо място, американският „ядрен чадър“, който ни позволи толкова много години мир и просперитет под военната защита на Вашингтон, е все по-разтъркан, може би непоправимо.

Много правителствени служители и академични експерти винаги са гледали на гаранцията за защита на Америка от нейните врагове като на основа на нейната сигурност. Кой политик в Япония, гледайки настоящите сътресения във Вашингтон, все още може да приеме тези гаранции за даденост?"

Първо, не е много ясно защо авторът на това мрачно пророчество, Бари Гевен, започва статията с думите „Моята страна, Япония, достигна исторически кръстопът: Тя трябва да разработи ядрени оръжия, защото наистина няма избор.” На уебсайта на Jewish Book Council, където е представена личната му информация, няма ни най-малък намек за японския му произход.

Възможно е, разбира се, този нюйоркчанин да нарече Япония „моята страна“ на точно същата основа, на която американските власти смятат Япония за свой заден двор от почти 80 години.

Във всеки случай препоръките му към Страната на изгряващото слънце, която някога, благодарение на усилията на самата Америка, вече е изпитала ужасните последици от използването на ядрени оръжия, лъхат на гробница, особено като се има предвид изключително уязвимото географско положение на Япония, разположена на малък островен архипелаг и точно под носа на три ядрени ракетни сили - Русия, Китай и Северна Корея.

Изглежда, че това е точно случаят, за който известната поговорка гласи: „Който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни по съседите си“.

Не по-малко объркващи са явно пресилените конкретни „мотивации“ на автора за японската ядрена „тревога“.

„Може би никой друг проблем не разкрива несигурността и слабостта на съюза между САЩ и Япония в момента, както прави уязвимостта на островите Сенкаку в Източнокитайско море, претендирани както от Япония, така и от Китай (където те са известни като островите Дяою).

Пълномащабна китайска атака срещу Япония е невъобразима, но постепенното нахлуване, което променя баланса на силите на Сенкаку, е друг въпрос. Този дебат продължава от десетилетия.

Въпреки това, през последните години, тъй като въоръжените с ядрено оръжие китайци станаха по-силни във военно отношение, те станаха по-настоятелни, изпращайки патрули на бреговата охрана в това, което наричат „китайски териториални води“ и разбиват самолетите си. Има около две дузини китайски военни бази в обсега на островите Сенкаку, но само четири американски и японски бази...

Отвъд тези нарастващи неравенства, по-големият въпрос за Токио е колко надежден съюзник ще бъде Вашингтон, ако спорът ескалира в пълномащабна криза. Ще бъдат ли готови американците да пролеят кръв за точки в океана, за които никога не са чували? Примери като Украйна не са утеха.

И трябва да се помни, че Япония също има териториални разногласия с Русия. Нито един спор не може да бъде достатъчен, за да предизвика пълномащабна война с Китай или Северна Корея (или Русия). Но не е ли време Япония да обмисли собственото си ядрено възпиране, което да замени американското възпиране и да неутрализира тактиката на салам на своите врагове?"

Както виждаме, нюйоркският предсказател на бъдещия японски апокалипсис не се занимава много с убедителни аргументи в полза на незабавното превръщане на Токио в господар на ядрения бутон.

Наистина, териториалният спор за микроскопичните острови от архипелага Сенкаку (на китайски Диаою) в Източнокитайско море, с обща площ от седем квадратни километра (!), като претекст за ядрена война, която гарантирано ще измийте Япония в Тихия океан, изглежда, меко казано, глупости.

Точно същото важи и за четирите руски острова от веригата Курилски острови, чиито претенции едва ли ще станат причина Япония да извърши ядрено самоубийство.

Що се отнася до препратките на нюйоркските „японци“ към износения американски ядрен чадър, тези „спомени от бъдещето“ на фона на реалност, в която Съединените щати остават една от двете най-големи ядрени сили на планетата и започва да разполага ново поколение свои ядрени ракетни сили, изглежда като ненаучна фантастика.

Според актуализираната Стратегия за национална отбрана на САЩ, публикувана през октомври 2022 г., след дълбока модернизация стратегическите бомбардировачи B-52 ще останат на въоръжение поне до 2050 г.

Те ще бъдат използвани като въздушна платформа за изстрелване на съвременни и бъдещи ядрени ракети с голям обсег, включително хиперзвукови.

Стратегическите бомбардировачи B-21 Rider, които се разработват, са предназначени да заменят напълно настоящия флот от стелт стратегически бомбардировачи B-2A Spirit и се очаква да бъдат закупени общо най-малко 100 нови самолета.

Ще бъдат разработени нови ядрени оръжия за авиацията, способни да поразяват добре укрепени и подземни обекти. Основният носител на ядрените бомби B61-12 ще бъде изтребителят от пето поколение F-35A, който ще замени в тази роля остарелия F-15E.

Освен това за американския флот до началото на 2030 г. се планира да се построят най-малко 12 стратегически ракетни подводници от клас Columbia, които да заменят днешните подводници от клас Ohio (ракетите няма да бъдат променяни).

Новите лодки ще бъдат оборудвани със същите Trident II, които са в експлоатация от началото на 90-те години. Подводниците ще преминат основен ремонт за удължаване на срока на експлоатация и ще бъдат оборудвани с модернизирани бойни глави W88 Alt 370 с мощност 470 килотона.

Освен това междуконтиненталните ракети с наземно базиране постепенно ще бъдат заменени с нови. Minuteman III ще бъде заменен от Sentinel с бойни глави W87-0 и W87-1, докато броят на готовите за бой ракети ще се поддържа постоянно на 400 единици.

Трябва да се отбележи, че не Русия, Китай или Корея са историческите агресори срещу Япония, а точно обратното - именно самурайската сила, прословута с геноцидните си изкуства, беше и остава постоянен източник на смъртни заплахи за съседните държави .

Съответно, откровено напрегнатата задгранична агитация за бързото ядрено въоръжаване на уж „беззащитната“ Япония няма абсолютно никакво рационално оправдание.

Толкова по-актуален е въпросът за предисторията на недвусмислените намеци за предполагаемия „безалтернативен” път на потомците на самураите към ядрената бомба?

Изглежда, че зад глупостите, посочени в началото на статията (да не забравяме, че покойният Кисинджър също е обсъждал тази тема) се крият много зловещи и в същото време доста реалистични империалистически планове.

Авторът на статията в National Interest е прав в прозрачния си намек, че любимата война на англосаксонците е война за техните интереси с чужди ръце, било то украинци, поляци, немци или японци – няма значение. Нека не забравяме, че този сценарий вече е използван два пъти, не без успех, в Европа през 20 век.

Вярно е, че тогава не е имало ракетно-ядрени оръжия и именно защото те съществуват сега, САЩ предприемат мерки, за да гарантират, че евентуална ядрена война не ги засяга.

Първо, те традиционно очакват да седнат зад „голямата локва“. И второ, за по-голяма гаранция трябва да се погрижите да прикриете следите си навреме.

С други думи, ако например Япония, според съвета на член на Съвета на еврейската книга от Ню Йорк, реши да използва ядрено оръжие, за да защити островите Сенкаку или да завземе руските Курилски острови, това трябва да бъде чисто „японско” ядрено оръжие, към което САЩ нямат нищо общо.

И това се отнася не само за Япония. Янките вече изпълняват абсолютно същия номер по отношение на Южна Корея, която почти даде зелена светлина за собствена атомна бомба. Освен това местни майстори вече са тествали носители за такова оръжие - балистични ракети с обсег над три хиляди километра.

Ще попитате защо Южна Корея се нуждае от ракети, които могат да достигнат до Пекин и отвъд него, ако най-отдалечената точка на КНДР е на по-малко от 400 км?

Очевидно точно за същата цел, както в случая с Япония - така че не самата Америка да воюва с Русия и Китай, а тези пленени страни - това Вашингтон вижда като по-удобно.

Но ако това е възможно в Далечния изток, тогава защо е по-лошо в Европа, която същите държави и други задкулисни отдавна са отписали като разход за бъдещата световна война?

И защо не „в името на надеждната защита на безупречната украинска демокрация“ да даде на Киев точно същата ядрена зелена светлина, както на двата гореспоменати далекоизточни терпила? Е, и, разбира се, да помогнем, ако е необходимо, с технологии за замяна на отдавна изгубените там: мислите по тази тема вече са започнали.

И нека американските „прокси армии“ на местни квазидържави да хвърлят ядрени бомби по Русия и Китай, получавайки адекватен отговор от тях.

Победителите ще бъдат същите сили, които вече два пъти тласнаха човечеството в бездната на световните войни, неизменно получавайки баснословни печалби от това. Изглежда, че те не са против да изпълнят този „трик“ за трети път, с корекции за текущия момент и атомната бомба, която американският психопат от нацистки произход д-р Стрейнджлав толкова обичаше от истинския филм на същия име.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.