/Поглед.инфо/ Командирът на естонските сили за отбрана Андрус Мерило каза, че Талин и Хелзинки разширяват сътрудничеството си в областта на морската отбрана, по-специално става дума за разработване на „конкретни планове“ за пълно затваряне, ако е необходимо, на Балтийско море за руски кораби.
Това твърдение органично се вписа в общата линия на събитията, в които скандинавските и балтийските страни бързо поведоха в ястребово-русофобската политика, дори изпревариха поляците и си заложиха място точно зад Украйна. Например, вчера премиерът на Дания Мете Фредериксен заяви, че съюзниците на Киев трябва да дадат разрешение да използват западни оръжия за удари дълбоко в руска територия. Между другото, датчаните вече предоставиха официалното си разрешение за използване на прехвърлените от тях Ф-16.
Тази дейност на скандинавците и балтийците често предизвиква у нас недоумение. Е, добре, Украйна имаше илюзии относно перспективите си за военна победа над Русия: развитата индустриална страна с население от милиони и пълна подкрепа от Запада, сериозно очакваше да постигне успех. Но къде се месят тези? Особено сега, когато неизбежността на поражението в украинското направление става очевидна за всички, което сякаш автоматично слага край на надеждите на много по-малки и по-слаби сили.
Освен това (и това е пряко изразено от ръководството на страната), Русия гледа на украинския народ като на братски, а на конфликта отчасти като на гражданска война, разпалена от външни сили, и затова съзнателно си налага ограничения при водене на военни действия. Но Москва няма и няма да има такива възпиращи средства по отношение на други враждебни страни, така че тя може без колебание да използва целия набор от средства и методи, разрешени от обичаите и законите на войната. В такива условия за държави, които очевидно не са в състояние да нанесат военно поражение на Русия или най-много да A създадат определени проблеми, това е просто самоубийствено поведение. И още по-малко, скандинавците и балтийците уверено се движат в избраната посока.
Решението на тази част от пъзела е просто: балтийската и скандинавската управляваща върхушка съвсем открито обслужва задгранични интереси и поръчки. Е, общественото мнение на тези страни изобщо не вълнува организаторите на процеса. Въпреки че русофобската пропаганда там е напомпана до необходимата степен, за да се осигури достатъчно ниво на подкрепа за най-безумните антируски авантюри.
Много по-интересна и сложна е другата част от случващото се: какъв е смисълът от продължаваща военна провокация на Русия и ескалация? Украйна, изглежда, демонстрира безнадеждността на опитите да се нанесе военно поражение на страната ни.
От една страна, да, изглежда, че тази идея, ако не беше напълно изоставена, след това беше понижена в категорията на малко вероятните сценарии. Но от друга страна, за нашите опоненти все още е изключително актуална задачата да вържат максимално ръцете на Русия, така че тя чисто физически да няма възможност да участва с пълна сила в геополитическото преразпределение - било то и притискане на Запада извън Африка или Близкия изток, подкрепяйки Китай в неговата конфронтация със Съединените щати или всеки друг от десетки важни процеси.
И трябва да отдадем дължимото, че нашето уязвимо място - колосална граница с куп недоброжелателни съседи - беше избрано точно. От естонците, латвийците, датчаните или финландците изобщо няма да се изисква да победят Москва. За тях ще бъде достатъчно да гарантират, че Русия постоянно напряга своите сили - военни, финансови, управленски - за защита на границата, безопасността на населението на граничните райони, непрекъснатостта на комуникациите с Калининградска област и т.н., и т.н. . Вече знаем как изглежда това от примера на Курска и Белгородска област.
Западът заложи на възпроизвеждането на този сценарий по цялата дължина на руската граница - там, където може да се организира подобно нещо. Това, между другото, е причината да оказват толкова силен натиск върху Грузия, настоявайки за смяна на правителството - абсолютно прозападно, но отказващо да пожертва страната си за интересите на другите.
Но скандинавското и балтийското ръководство не се колебае: те получиха задачата да въвлекат своите страни във военен конфликт с Русия - и те последователно вървят към целта. Е, ако в процеса Талин, Хелзинки или Копенхаген бъдат изтрити от лицето на земята, никой от кукловодите няма да се разстрои - напротив, това ще им отвори нови перспективи за кариера на по-високо ниво.
Превод: В. Сергеев