/Поглед.инфо/ В общото глобално разположение на силите в американската държава е прието армията ѝ да се смята, че е на страната на Доналд Тръмп. Защото тя действа като клиент на оръжейните корпорации, които освен всичко друго го номинираха за Белия дом през 2016 г. Главнокомандващият формулира заплахи, за чието отразяване армията се нуждае от нови оръжия. Бюджетът отделя пари за закупуването им, а военната индустрия с удоволствие ги усвоява. Всички са щастливи. Има обаче две точки, които унищожават тази на пръв поглед благодатна картина.

От една страна, военните, разбира се, обичат своя президент. Като цяло те са извън политиката, те трябва да се отнасят към върховния главнокомандващ с безусловно благоговение. Но в същото време, една от ключовите точки на програмата на сегашния собственик на Овалния кабинет е прекратяването на външните войни, които Америка води по света от 2001 г. насам. На първо място в Близкия Изток и Централна Африка.

Това предполага допълнително намаляване на числеността на въоръжените сили на страната, тъй като САЩ винаги са ги съкращавали до минимум, когато няма непосредствена нужда от войски. Дори при наличието на собствена печатница, поддръжката им все пак е твърде скъпа. Особено когато могат да се намерят много други по-печеливши области за освободените средства.

Следователно, веднага щом Америка официално спре да воюва с целия свят, съществува риск Конгресът да реши отново да намали армията, както между двете световни войни.

За справка, сенаторите, заедно с конгресмените, през април 1931 г. съкращават войските до 174 хиляди души. В момента, с обща официална армия от 1,2 милиона, всъщност САЩ разполагат едва с 420 хиляди щикове в бойните части и официално одобриха плановете да ги намалят до 370 хиляди до 2022 година. Което, между другото, е значително улеснено от инициативите на частни военни компании, обещаващи купчини злато, ако Америка им предаде въпросите за външната сигурност.

Значи има подчинение, разбира се, но при най-малката възможност Пентагонът се опитва да саботира заповедите на американския президент. Изтегляне на войски от Сирия? Сър, да сър! И те се извеждат. Просто не вкъщи, а в съседен Ирак, където са разположени недалеч от сирийската граница. И той също трябва а се пази от ислямските радикали. Силите на местното самоуправление не се справят със задачата много.

Освен това, не всички са извеждани. Част от него остава да поддържа контрола върху петролните и газовите находища в Източна Сирия. За щастие, Тръмп даде за такава стъпка отлична формална спирачка.

По приблизително същия начин вече трета поредна година американски експедиционни сили не могат да напуснат Афганистан по никакъв начин, въпреки че командването многократно признава пълната безполезност от продължаване на боевете там. Дори назначаването на опитен технократ на поста министър на отбраната не помогна на военните да се откажат от играта „ние наистина искаме, но обстоятелствата пречат“.

Известен е и проблемът с конфронтацията между военните и шпионите за дял в националния бюджет на държавата. В резултат на това често се стига до там, че генералите със сигурност стоят зад главнокомандващия, но на моменти решенията му предизвикват глухо брожение във военната среда, което трябва да се бори с решителното уволнение на генералите в пенсия „независимо от миналите заслуги“.

Друг, много по-важен момент, е идеологията. Въпреки че днес тази дума стана немодна, именно тя отразява най-точно съвкупността от граници и важни тънкости на семантичното понятие.

Само хората, които са много далеч от армията могат да мислят, че военните искат да се бият, само защото обичат да рискуват собствения си живот и да убиват заради самото убиване. Силната армия е невъзможна без силна идеологическа основа, независимо от детайлите, като убедително обяснява отговора на въпроса „защо“. Защо войниците и офицерите като цяло трябва да рискуват себе си и да понасят всички трудности и лишения от военната служба?

В продължение на много поколения в Америка отговорът е убедеността в превъзходството на американския начин на живот и съответно необходимостта от неговата защита от многобройните врагове. Комунистически, религиозни, всякакви. Америка е най-добрата държава в света. Защото е единствената правилна страна. А останалите там тоталитарни диктатори воюват за пари, петрол и дреболии.

Американската армия се бори изключително за справедливата кауза за защита на светлите идеали на демокрацията. И тъй като има много заплахи за тях, Америка трябва да поддържа войските си в 780 военни бази във всяка трета страна (в 52 от 198-те, представени в ООН) в света. И водят активни военни действия в приблизително десет страни на планетата. Това се говори официално. "Черни операции", според различни източници, специалните части разузнаването водят в единадесет.

Това е продължило твърде дълго, за да не създаде у американските военни, особено сред генералите, много специфична идентичност и позициониране. Те не само са най-добрите на света, но над тях са само звездите и то не всички. И изведнъж Тръмп! Вместо да увеличи бомбардирането на талибаните до равнище каменна ера, той всъщност преговаря за предаването им.

За какво тогава 18 години войниците на „Чичо Сам“ воюваха и гинаха?! И какво си мислеше в Сирия, като захвърли не само местните бандити, но и старите съюзници от Париж и Лондон! Това не е просто предателство на интересите на родината, а умишлено унищожаване на основите на американското лидерство по света.

Републиката е застрашена - сигурността на Америка е заплашена от собствения ѝ президент! Ръководителят на Съединените щати трябва да бъде сменен възможно най-скоро. С когото и да е, само да е спешно. Републиката е в опасност. Почти точно като в една фантастична филмова сага.

Именно в тези изрази и в тази тоналност излиза статията на бившия командир на американските сили за специални операции адмирал Уилям Макрейвън във вестник The New York Times:

„Всеки изпитва объркване, унижение, гняв и страх, гледайки какво прави президентът и казва“, отбелязва по-специално авторът, „дойде време за нов човек в Овалния кабинет - републиканец, демократ или независим – колкото рано, толкова по-добре. От това зависи съдбата на нашата република. "

Формално това, разбира се, не е военен бунт, генералът е пенсиониран от няколко години. Но в същото време той остава човек-легенда в армията. Освен това като човек той притежава харизма, желязна воля и достатъчно ораторски талант. Речта му пред завършилите Тексаския университет в Остин и до днес е призната от много от тях като основен мотивационен стимул, който по-късно им позволява да постигнат значителен успех в живота и кариерата.

И така, бидейки прост израз на американската свобода на словото и на други граждански права, всъщност във вестника бившият главен командос на САЩ изрази, ако не колективното мнение на американската армия като цяло, то на забележим дял от нейните командири. Особено сред топ ръководството.

Това прави статията неприятна аларма за Тръмп. Армията, разбира се, няма да завземе обществената власт и едва ли е способна на това. Въпреки че е лесно да остане настрана, ако нещо се случи, когато там във Вашингтон специалните служби на дълбоката държава се справят с президента. Америка все пак не е Чили от времената на Пиночет, въпреки че... Във всеки случай подобни призиви карат Тръмп да се замисля за своето бъдеще.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели