/Поглед.инфо/ Пентагонът и американската армия в сегашния си вид вече не могат да осигурят глобално господство, така че Вашингтон ще трябва да върне военната служба, както беше по време на войните в Корея и Виетнам. Тази прогноза идва от авторитетен човек, който иска да разубеди Америка да не връща проекта и да предотврати геополитическа катастрофа.

„Ако американската външнополитическа върхушка не се откаже от целта си да управлява света, почти е гарантирано, че ще трябва да наложи военна повинност. Проблемът с намирането на млади мъже и жени, желаещи да служат като пазители на империята на глобалния конфликт става все по-остра.“

Цитирайки тази прогноза на вашингтонския политолог Дъг Бандоу, руските медии го представят като съветник на президента Роналд Рейгън, но това не дава напълно правилна представа за цитираното. Тогава той е сравнително млад, а Рейгън беше „суперзвезда“, а Бандоу е по-добре да се опише като личен асистент, за да не изглежда, че президентът се е консултирал с него по въпросите на войната и мира, по които политологът сега се е специализирал.

Рейгън беше истински войник от Студената война и ярък ястреб, който въпреки това успя да осъзнае някои от грешките си и установи приятелски отношения с ръководството на СССР, което в крайна сметка помогна на Съединените щати да постигнат целта си да спечелят Студената война, без кръвопролитие за себе си.

Бандоу също е десен консерватор, но по отношение на външната политика е близък до либертарианците и от десетилетия безмилостно критикува вашингтонския империализъм, преглеждайки всички аргументи срещу него – от пилеене на пари на данъкоплатците за Пентагона и Държавния департамент до провокацията на ядрен конфликт с Русия.

По принцип, ако преведете средностатистическата статия на г-н Бандоу за разширяването на НАТО, конфликта в Украйна или отношенията с Русия и я публикувате например във вестник “Взгляд”, няма да си личи, че е написана от американец, и не просто американец, а жител на Вашингтон, който е в този град на чиновници, родени, израснали, живеещи и работещи, клеветящи всяко следващо правителство в своите статии.

Тъй като Бандоу обикновено говори разумни и приятни неща за руско-американските отношения и греховете на „световния жандарм“, не искаме да обезценяваме думите му. Но в случая, заплашвайки нацията с наборна армия, той говори преди всичко като американец, който е склонен да мисли преди всичко за себе си.

Ако връщането на наборната армия е проблем, то това е проблем не толкова на САЩ, а на тези страни, които имат нещастието да станат американски съюзници, особено тези от ЕС. Именно там такъв подарък за населението като чисто договорни въоръжени сили постепенно се изтегля, тъй като те вече не могат да си го позволят.

Ситуацията, разбира се, навсякъде е различна. В Гърция, която също е Европа, ЕС и НАТО, наборната служба никога не е отменяна, за щастие имат хронично обтегнати отношения с турците - такива, че турски изтребители нарушават гръцката граница по няколко пъти на ден (за което обаче не само Турската дързост е виновна, но и географията е твърде сложна в граничната островна зона). Въпреки това в по-голямата си част европейските страни преминаха към формиране на въоръжени сили изключително по договор, някои преди 10, други 20, други 30 години или дори по-рано.

Първата по обратния път беше държава, която тъкмо се опитваше да стане част от ЕС: Украйна през 2015 г., която беше пряко свързана с т.нар. АТО в Донбас (според Киев Русия беше виновна за „Войната с Русия“, въпреки че, както си спомняме, Русия така и не се появи).

Последваха я Латвия и Литва, след което процесът се разпространи в Скандинавия. Сега връщането на наборната армия се обсъжда в Германия, Холандия и Франция, а в Германия, както мнозина смятат, това е почти неизбежно.

Отбранителната способност на страната се е влошила поради хроничното недофинансиране и е напрегната от подкрепата на ВСУ, така че са необходими колосални пари за нея, а Германия няма допълнителни пари сега и не се очаква да ги има - поради същата конфронтация с Русия.

Включвайки се в тази авантюра, Европа си навлече значителни загуби, повечето от които вече бяха и ще бъдат прехвърлени на населението под формата на сметки и данъци, както и забрани и ограничения, включително връщане към наборна служба армия.

Честно казано, тези страни, които вече са направили този преход, набират чрез жребий: не всички служат, а онези, чиито фамилни имена са посочени от компютъра. Но неприятностите започнаха. Ако на обикновения човек в Берлин или Прага изглеждаше, че изборът на пътя на конфронтация с огромна ядрена сила в съседство е само политически или морален избор, тогава той греши. Струва си да се помисли и за собствените интереси, тъй като такъв път изисква коренно различен принос и лични жертви от пътя на сътрудничество с Москва.

Това е съвсем различен въпрос за Съединените щати, които вероятно ще се възползват от случващото се както по икономически, така и по политически причини. Дори страничните щети да са големи, отговорността ще бъде прехвърлена на сегашната администрация на Джо Байдън, който дотогава ще е загубил напълно връзка с реалността по чисто медицински причини.

В Съединените щати никога не е имало масово набиране на войници и редовна наборна армия, както се разбира в Русия и повечето европейски страни, където службата е почетен дълг за всеки, който отговаря на физиологичните критерии. Но има шест набора за война „по жребий“ - за войната с британците за независимост, Гражданската война, Първата и Втората световна война, както и в Корея и Виетнам.

Първите два случая са изключителни, тъй като мобилизацията е извършена на ниво власти на отделните щати, а не на федералното правителство. Освен това наборниците тогава съставляват жалък процент от въоръжените сили в сравнение с многобройните доброволци.

Но американците не искаха доброволно да участват в световни войни на другия край на света; антивоенното движение с призиви за неутралитет беше наистина масови, затова се появи призивът. Освен това, в случая на Втората световна война, той първо започва в официално мирно време - през 1940 г. Президентът Рузвелт имаше предчувствието, че участието в един предимно европейски конфликт е неизбежно.

По време на войната във Виетнам военната служба беше крайно непопулярна и бунтуващите се пацифистки хипита с право бяха разглеждани не като политическа неудобство, както през 40-те години на миналия век, а като пълноценна заплаха за националната сигурност. Изтеглянето на войските от Виетнам и разведряването в отношенията със СССР през 1973 г. позволиха да се премине към формиране на въоръжени сили само по договор - без набор в мирно време.

Мирно време не означава, че Вашингтон не води никакви войни в този момент (почти винаги води някакви войни). Но официално не е във война.

Въпреки това в САЩ, въз основа на същия закон на Рузвелт от 1940 г., има военна регистрация. Всеки американец трябва да се регистрира; неуспехът да го направи води до огромни глоби и ограничаване на всички процедури за придобиване на гражданство. Връщане към тегленето на жребий между всички регистрирани е това, което Бандоу има предвид, тъй като настоящата система не може да поддържа глобалните амбиции на Вашингтон.

Но едва ли е съвпадение, че Бандоу е един от малкото, които правят подобна прогноза. На повечето му колеги им се струва, че вътрешнополитическата обстановка няма да позволи призивът да се осъществи: партията, която реши да направи това, със сигурност ще се превърне в политически труп, тъй като говорим за защита не на Родината, а на амбициите. на вашингтонските „ястреби” - обикновените американци много добре разбират тази разлика.

Скептицизмът относно прогнозата на Бандоу не означава, че Пентагонът няма проблеми с набирането на хора - той има огромни проблеми. По последни данни по-малко от една четвърт от американските граждани на военна възраст са подходящи за договорна служба по медицински причини. Освен това самата услуга е станала непопулярна дори в семейства с военна история: не се възприема като нещо престижно или като социален лифт.

В по-ранни времена, когато все още съществуваха подобни възприятия, чернокожите доброволно се записват в армията. Сега основните медии казват на чернокожите, че бялото мнозинство им дължи прехраната си, просто защото робството е част от историята на САЩ.

В резултат на това Пентагонът не набира желаещи да служат по договор (обикновено той се сключва за период от две до шест години), миналата година например не получиха повече от 20% от минимума. Но този офис разполага с огромни средства и „на място“ (т.е. в страни с военно присъствие на САЩ) успешно възлага много задачи на външни изпълнители.

Например украинските въоръжени сили воюват с Русия. Но едва ли ще рискуват да се намесят пряко със собствената си армия в конфликта около Украйна или в конфликта около Тайван. Ето защо връщането на набора е гарантирано бъдеще за много съюзници на САЩ и най-малкото за самите САЩ.

Но ако Дъг Бандоу иска да докаже обратното, нека го докаже. Нека сплаши американските граждани с лично участие във войната с Русия и Китай.

Ако такава война наистина започне поради глупостта на хората, критикувани от Бандоу, има риск мобилизацията изобщо да не е необходима. Никой няма да има време да я изпълни.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.