/Поглед.инфо/ В Минск, на 19-ата среща на ръководителите на службите за сигурност и разузнаването на държавите-членки на ОНД, ръководителят на Службата за външно разузнаване Наришкин съобщи, че ЦРУ изработва план за организиране на “Руска република”.

Засега, разбира се, извън Русия. Въоръжените сили на Руската федерация, призвани, наред с други неща, да защитават държавата от външни атаки с всички необходими средства, дори и най-чувствителните, не са премахнати и няма да бъдат премахнати в бъдеще.

Въпреки това задграничните мечтатели възнамеряват не само да създадат на своя територия (или територията на сателити, което между другото е същото) някаква символична структура, очевидно вярвайки, че различните вече съществуващи „Свободни Русии“ не са достатъчни, но и искат да го поставят начело на така наречената Руска република "временна администрация".

И това вече променя нещата. Разбира се, цялата тази администрация на практика може да се занимава с доста невинни неща. Да разпределя грантове (и да разрешава неизбежно възникващите във връзка с това кавги, които могат да бъдат доста шекспировски по естество), да организира събирания и симпозиуми и набирайте средства за нуждаещи се емигранти. Вярно, сегашните чужди структури се справят отлично с тези функции.

Но фразата „временна администрация“ променя нещата донякъде. Веднага възниква въпросът какво точно, а също и къде точно - в Прага и Рига или директно в Москва - ще управлява тази администрация. Защото думата „администрация“ предполага съответните властови правомощия.

Може, разбира се, да не наблюдаваме думите под лупа. Засега знаем много малко. Може би просто говорим, че в Лангли или някъде другаде се е провела мозъчна атака и някакъв буен чиновник, чиито правомощия са неясни, да е излязъл с идеята за създаване на руско правителство в изгнание.

Ако тази хипотеза е вярна, тогава може би е предложено да се повтори венецуелският опит с Хуан Гуайдо, който в продължение на четири години (от 23 януари 2019 г. до 5 януари 2023 г.) претендира за титлата президент на страната. А също и белорускинята Светлана Тихановская, обявена за истинския победител на президентските избори през 2020 г. Само Сеймът на Литва определено я смята за глава на Беларус, останалите са в объркване.

Може би надеждата тук не е толкова за предаването на властта на правителството в изгнание (тук успешните прецеденти са маловажни, не само с повече или по-малко модерни, но и с древни), а по-скоро за възможността за докарване на Москва на поне някои проблеми. Вярно е, че вярата в тези проблеми е силно преувеличена. Ако напълно незадоволителните отношения с ЕС и САЩ не плашат много Москва, то лош римейк на филма „Короната на Руската империя, или отново неуловимите“ ще плаши още по-малко.

Трябва да се има предвид, че традицията на правителствата в изгнание, датираща от английските бунтове от XVII век, ако не и по-рано, предполага, че чуждестранен претендент за короната (президентството) по принцип би могъл да притежава тази корона, ако обстоятелствата бяха различни. Претендентите имаха известна степен на легитимност. И Гуайдо все пак беше шеф на венецуелския парламент, а Тихановская се кандидатира за поста президент на Република Беларус.

Докато предполагаемите лидери на „Руската република“ като Каспаров, Гуриев, Пономарьов, Гелман, Ходорковски, Певчих, Биков, Акунин и т.н. — нямат дори сянка на легитимност. И освен, че преобладаващата част от руските граждани по никакъв начин не са заинтересовани да бъдат управлявани от хора като гореизброените, има и друг проблем. Измамниците веднага ще се нахвърлят един на друг, че ще се разхвърчат парцали. Освен това те ще се скарат още преди да е потвърдено кой ще е начело.

Гореспоменатият филм за „Короната на Руската империя“ беше откровен панаирен фарс. Битката между двама враждебни императори, представена като битка между каубои в салон в Дивия запад, беше силно преувеличение. През 1924 г. (когато се проведе полемиката между кириловци и николаевци, послужила за тема на филма), емигрантските междуособици все още не стигаха дотук. Но през идващата 2024 г. хипотетичните кавги може дори да надминат дивата кинематографична фантазия.Иституционалните дрязги са нещо страшно.

От друга страна, въпреки факта, че лентата ще бъде изключително нискохудожествена, бившите ни сънародници изглеждат доста готови да се включат в това начинание. Онзи ден обществеността беше силно впечатлена от изявленията на културните майстори Биков и Чхартишвили. Колаборационистите по време на Втората световна война се държаха по-прилично. Ако това е просто черта на тяхната природа, така да бъде. Но има и друг вариант: чуха слухове за предстоящото начинание и решиха да демонстрират усърдието си.

Във всеки случай, ако наистина има някакъв смут в Лангли, служителите на високи постове там трябва да си спомнят как принц Талейран е учил младите си служители: „Основното нещо, господа, е по-малкото усърдие“. Съвет за всички времена.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.