/Поглед.инфо/ Преди точно 250 години, на 16 декември 1773 г., група бостънски патриоти, няколко десетки души, мъдро дегизирайки се (боядисват лицата си и се обличат в костюми, напомнящи на индианци), се шмугват на борда на три английски кораба, намиращи се в пристанището на Бостън, и заемат техните палуби с карго английски чай, хвърляйки кутиите във водата. По-късно ще бъде наречено „Бостънско чаено парти“. Събитието ще се превърне в мит, важен за младата американска нация като един от моментите на нейното формиране. От това събитие ще започне отброяването на историята на Американската революция.

Причината за акцията, която днес шумно се нарича „началото на войната за американска независимост“, трябва да се отбележи, е напълно нелепа. Да не кажа скандална. Съвсем накратко: досега американците пият контрабанден чай, внесен от Холандия. Сега, за да се бори с контрабандата, английската метрополия намаля митата върху своя чай, който поради това става малко по-евтин от контрабандния чай.

Значи протестиращите американски патриоти са проникнали в британски кораби, за да осуетят намалението на цените? Патриотите искат да пият чай, който е малко по-скъп, но с опияняващия аромат на свободна контрабанда? Или този „символ на борбата срещу британската колониална администрация“ е дело на холандски контрабандисти?

Близо, но не съвсем. Ясно е, че има нещо нечисто в тази „патриотична акция“. По-точно, да кажем, всичко е нечисто.

За да извадим края на начинанието от водата, ще трябва да си спомним, че няколко години по-рано в колониите вече беше избухва скандал по също толкова див проблем. Законът за гербовете от 1765 г. налага гербов налог върху продажбата на печатни стоки в колониите (книги, брошури, вестници, карти за игра и други) в полза на английската корона. Данъкът е толкова мизерен, че е трудно да се види с лупа, но патриотите на Америка се придържат към принципа: никакви данъци без представителство. Стига се до масови протести, демонстрации, бунтове и дори така нареченото „Бостънско клане“ от 1770 г. Говорим за събитие, когато тълпа, подстрекавана от провокатори, напада английски войници и те са принудени да стрелят със залп. При този случай са убити трима души.

„Патриотите“ обаче не успяват да развият късмета си. Британският контингент незабавно е изтеглен от града, за да се избегнат нови провокации. Войниците и офицерите са арестувани, осем от тях, включително капитан Престън, са обвинени и строго наказани.

Но „патриотите“, както вече става ясно, се нуждаят от повод. Какъвто и да е. И тъй като няма какво да изчегъртват от дъното на барела, трябва да го изсмукват от малкия си пръст. Това е прословутото „чаено парти“.

Въпросът, както виждаме, не е толкова за „чаеното парти“, а за това кои всъщност са били тези „американски патриоти“.

Днес това вече не е голяма тайна, днес Америка се гордее със своя „масонски мит“. Да, ядрото на патриотите са братята масони от бостънската „Ложа на Свети Андрей“ от шотландския ритуал, които се събират в кръчмата „Зеленият дракон“ (По това време вече преименувана на масонската къща).

Като цяло Бостън е родното място на американското масонство. Първите ложи с пълномощия от Великата ложа на Англия се появяват тук през 1733 г. И оттогава те се размножават като гъби. Включително враждебни на метрополията. Именно към това е ориентирана Ложата на Св. Андрей.

Няма да отегчаваме читателя с подробности за масонските степени, посоки и степени на посвещение, нека просто кажем, че масонът с най-висок ранг на американския континент (поне от онези, които познаваме) и съответно основният „патриот” и бащата на Американската революция е Бенджамин Франклин.

Макс Вебер нарича Франклин въплъщение на протестантската етика на благоразумния буржоа. Мотото „времето е пари“ наистина разкрива идеята на книгата на Вебер за радикалния протестантизъм като етика на капитализма. Нещо повече, Франклин олицетворява по-значителен преход: от пуритански протестантизъм към чист меркантилен американизъм.

И ето какъв е този преход. В началото на Америка, каквато я познаваме, е книгата на Калвин “Институцията на християнската вяра”. В нея напълно обезмасленото християнство е заменено от Стария завет, Христос се появява като втория Моисей и бездната на „Доктрината за предопределението“ се отваря между стария християнски свят и новия свят.

Инструкциите на Бен Франклин към един млад търговец е следващата стъпка в същата посока. В нея, по същия начин на пуританската проповед, се преподава нов морал, в който идеята за Бог е елегантно заменена от идеята за Парите (да, с главна буква): вашият ближен съществува, така че можете да правите пари от него - тази велика истина става истинският основен камък на американизма.

От същите пуритански конгрегации в Бостън, чрез трудовете на Бенджамин Франклин, когато идва времето, възникнаха масонските ложи.

Франклин е, както се казва, естествен масон. Масон по зова на сърцето и разположението на духа. В младостта си, след като всъщност се отказва от християнството, той прие масонските посвещения, изразходва неукротимата си енергия за основаване на верига вестници и няколко десетки печатници и става ръководител на пощенската служба (поща, телеграф, преса - да, това е азбуката на революцията).

Блестящ провокатор, през 1760-те години, намирайки се или в Англия, или в Америка, той умело поддържа степента на напрежение между колониите и метрополията и накрая довежда въпроса до експлозия („бомбата“ са купчина писма от британски губернатор на Масачузетс Томас Хътчинсън). Накрая той бяга от Англия и стига до Филаделфия в самото начало на избухването на революцията.

Когато през лятото на 1775 г. Конгресът сформира революционната американска армия, водена от 43-годишния Джордж Вашингтон (масон от 1768 г.), за всички е очевидно, че основната цигулка в цялата история се играе от 65-годишния Франклин , човек не само много по-опитен, но и много по-висока степен на отдаденост. А задачата, която му е поверена, е много по-важна.

През декември 1776 г. Франклин заминава за Франция, където с помощта на френското масонство осигурява подкрепа на Щатите. Тази помощ се оказва повече от ефективна: френският флот е този, който блокира британските кораби, като по този начин лишава британската армия от подкрепа от морето.

Едва ли обаче ще разберем действията на сухопътните армии в тази странна война, ако не вземем предвид очевидния факт, че офицерите и на двете воюващи армии са били членове на едни и същи армейски масонски ложи.

Така се пише история. Малко по-сложно от няколкостотин кутии чай, изхвърлени от кораба от „патриотите“. И макар това да е чисто американски мит, важен за формирането на една твърде млада по исторически стандарти нация, той е полезен и за нас - за да разберем с какви хора по манталитет (а и диплома) си имаме работа.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.