/Поглед.инфо/ Изборите в Беларус приключиха и възниква напълно естественият въпрос как да се живее по-нататък? Не само беларусите, но и всички. Нали самият модел на живота „от избори на избори“ (сега целият свят се намира в очакване на резултатите от изборите в САЩ, а в нашата страна вече започват да обсъждат състава на новата Дума и прочее доста безсмислени съображение) е порочен в същността си – по принцип не дава никакво описание на бъдещето.
Не, ако предположим, че на изборите се борят две (или дори повече) партии, всяка от която има свой образ на бъдещето, то победителят наистина може да промени нещо. Но по примера на САЩ ние отчетливо виждаме логиката на книгата ми „Стълбица към небето“: изборите са механизъм, създаден не да променя нещо, задачата им е да запази властта на съществуващите елити! И опитът на Тръмп да промени нещо доведе до там, че въпросът стана за разрушаването на целия легитимен механизъм на изборите. Повтарям отново – защото този механизъм е създаден за запазване, а не за смяна!
Накратко, когато трябва реално да се смени политиката (включително с принципна промяна на ролята на елитните групи), елитът на САЩ веднага минава без избори: през 1945 година умира Франклин Рузвелт, който тъкмо печели изборите, а през 1974 година е отстранен (не се стига до импийчмънт) Ричард Никсън, който половин година преди това с феноменален резултат побеждава на президентските избори (за него гласуват 49 от 50 щата). Впрочем, ние със Сергей Шеглов сега завършваме втората версия на „Стълбица към небето“, в която ще влязат „случаите“ с Рузвелт и Никсън, затова и няма да се спирам тук.
И така, споровете какъв път ще избере Лукашенко, „западен“ или „източен“ всъщност нямат смисъл – защото нито „Западът“, нито „Изтокът“ не са представяли своите идеи за бъдещето.
На „Запад“ се води схватка между финансовите глобалисти и регионалните консерватори на Тръмп (елитът на „Западния“ глобален проект се конкурира с останките на Капиталистическия проект, който сега се намира в „ретро“-мрежово състояние). Разбираме, че „Западният“ проект изобщо няма бъдеще в настоящето си състояние, а Капиталистическият глобален проект трябва още да сформира регионални структури, а след това да определи лидерите си (каквито засега, общо взето, няма) и чак след това ще може да започне да осъществява някакви глобални конструкции. При това той неминуемо ще започне от позициите от началото на ХХ век, не само по геополитически, но и по социални позиции. Въпросът как при това да премине процеса на снижаване на жизнения стандарт на населението в големите страни е голям.
А „Западният“ проект, лишил се от основния си инструмент (ефективната емисия) ще бъде принуден да се раздели със своите инфраструктура и клиенти. Тоест всички обобщени Сорос, Джефри Сакс и прочее „експерти“, Гайдар, Кузминов, Мау и Гуриев, десни и либерални политици, Чубайс и Немцов, неочаквано ще се лишат от доходи. Понеже не могат да си представят, че хора с всичкия си и с ясна памет ще гласуват за тях, то колосалният пласт на съвременния либерален елит просто ще изчезне (почти мигновено). Нали не са способни към каквато и да е съдържателна дейност, а финансовите спонсори просто ще прекратят съществуването си.
След това съставът на елитите в повечето страни ще се промени радикално (кому са нужни финансистите, които нямат ресурси?). Това вече дори не е прогноза, това е просто констатация на факти. Затова да се дружи със „Запада), разбиран като елит на „Западния“ глобален проект, е доста опасно нещо, вече дори не в дългосрочна, а в средносрочна перспектива. А и настоящите представители на „Западния“ проект не говорят нищо за бъдещето. Те днес призовават към това какво не трябва да се допуска (преследване на гейове и лесбийки, възстановяването на семейните ценности и така нататък), а не как трябва да се живее правилно. В резултат Лукашенко си има сериозни проблеми – не може да обясни как ще изглежда бъдещето.
Кой може? В Русия и досега са силни позициите на „Западния“ глобален проект, той контролира и финансовата, и икономическата политика, и медиите, и образователната система, а също модела на държавно управление. Алтернативните механизми носят достатъчно ситуационен характер (тип строителството на моста в Крим) и дори в случай на успех са подложени на активни атаки от либералните медии. Тогава защо абстрактният „Лукашенко“ да дружи с Русия, ако може да се опита да дружи с главатарите на руския либерален елит. Ще кажете, че Путин не е либерал? Къде са проявите на това?
Впрочем, подобен въпрос възниква и около Тръмп. Как може да се извърти, ако цялата система на държавно управление е отдавна реорганизирана според интересите на „Западния“ глобален проект, който напълно контролира системата за подготовка на кадри и управлението на основните министерства? Самият Тръмп, разбира се, не е либерал, но може да направи много малко, а ако и разрушат (вече са я разрушили на практика) системата за легитимиране на изборите, то изобщо не е ясно какво може да направи.
А какъв е изборът от това? Следният! Този, който първи представи нов образ на бъдещето, може днес да излети като ракета, при това не само в национален, но и в световен мащаб. При това в страната ни има такъв образ, но за легализацията му трябва да се свърши доста голяма работа? Не се знае дали Путин ще успее да направи това, но трябва да си дадем сметка, че ако не го направи, то шансовете му за запазване на властта (а най-вероятно и на живота) ще са малки. „Западният“ проект няма да прости, а хаосът също не дава гаранции.
Ето го основният проблем днес – легализацията в Русия на правилния образ на бъдещето. Без това сме наникъде!
Превод: В. Сергеев