/Поглед.инфо/ Наскоро в Москва се проведе поредната приятелска среща на възпитаници на най-старото в САЩ професионално училище по международни отношения Fletcher School of Law and Diplomacy, създадено през 1933 г. специално за обучението на специалисти за Държавния департамент на САЩ. Дълго време то се управлява съвместно с Харвардския университет. Днес училището предлага търговски услуги и теоретично е отворено за кандидати от цял свят. До 11 септември 2001 г. мой състудент, например, беше султан Нахиян, най-големият син на настоящия лидер на ОАЕ. Тъй като съм възпитаник на двугодишната магистърска програма на този университет, реших да вляза в дискусия с другите състуденти по актуални проблеми на нашето време.

Но преди да преминем към основната тема, изразявам своята благодарност към американския идеализъм. Аз съм от дълбока провинция на Руската федерация и принадлежа към една от тюркоезичните номадски националности на Руската федерация, която постепенно губи своята идентичност. Никой най-добър руски университет през годините на моята младост, разбира се, не би могъл да ми бъде достъпен с такъв произход. И сега нито един пазач няма да ме пусне на прага на Московския държавен университет или МГИМО. В същото време повечето събития от Харвард или Станфорд, например, са отворени за публика. По правило публичните лекции включват разходи за храна и напитки и дори бездомни хора могат да дойдат да се нахранят добре на подобни събития. Всеки ще се примири с миризмата им и ще бъдат изхвърлени само ако цапат, но обикновено никой не цапа.

Аз съм получавал грантове от Държавния департамент три пъти, защото в допълнение към 2-годишна магистърска програма във “Флетчър” , аз учех една година в Ню Джърси като студент (тогава ходих на напълно различни курсове, които не са свързани с политиката и икономиката), а също така се обучавах една година в университета в Станфорд в катедрата по испански и португалски. Освен в “Флетчър” не съм получавал никакво промиване на мозъка в САЩ, а и го получих във “Флетчър”, преди всичко защото аз самият избрах да уча международната политика. За щастие или за съжаление в продължение на много години нито един агент от Северна Америка не се появи при мен да ми предложи да работя за американския интерес, платен или безплатен, припомняйки ми прекрасните четири години живот в най-доброто американско студентско градче. От гледна точка на американския прагматизъм, парите, похарчени за моите мъки, са пари на вятър. Очевидно е, че и аз не мога да работя за руския интерес, тъй като всички работодатели в провинциите странят от мен като от грантаджия и като соросоид, тъй като в ранната си младост успях да уча в и университета на Сорос в Будапеща. Навремето превеждах в съда за ФСБ, но те не ми платиха и копейка.

Сега за непосредствената тема на статията. В контекста на настоящите усложнения в международните отношения смятах, че би било безполезно, ако руските възпитаници на американската дипломатическа школа на срещата просто изразяват кучешки ентусиазъм и преданост към представителите на училището, сякаш косвено одобряват начина, по който ругаят Русия, а освен това ще се случи в нашата столица, Москва. Предложих на колегите си да обсъдят как се отразява Русия в нашия Алма Матер и да направят конкретни предложения за коригиране на ситуацията в името на подобряване на руско-американските отношения. Съвсем наскоро, през 2017-18 г., бях поканен да изнасям лекции в Харвардския център за руски и евразийски изследвания, само две спирки на метрото от “Флетчър” и ясно видях как учениците от дипломатическите училища са изключително внимателно защитени от всякаква безпристрастна информация за Русия.

Американски колеги веднага заявиха, че Школата отразява Русия по най-обективен начин. Руските възпитаници ми писаха, че съм субективен и че може би американците се съсредоточават върху негативните теми, но всъщност, че нашето общество е такова: несправедливо, корумпирано, престъпно, отвратително. Както и да е, никъде няма истина и обективност, тоест всеки има своя собствена истина, истината е навсякъде малко и никъде.

Когато отговорих за недопустимостта да се разсъждава по този начин по отношение на такива престъпления на империализма, като, например, убийството на един милион и половина иракчани, за да може да се граби националното им богатство повече от 16 години, получих открито груб отговор от бившия министър на инфраструктурата Украйна Андрей Пивоварски. Бях много изненадан, че той беше на срещата, тоест Алма Матер го е отнесла към Московското, а не към Киевското землячество.

Скъпи мой Миша,

Не съм се смял толкова много от дълго време, след като прочетох твоя опус. Империализъм?! Вярно ли?! Миша, някой да е прониквал в компютъра ти? Това ти ли си? Минало е време и си се променил, ако наистина си ти. Спомням си те като много откровена и много, много разнообразна личност :)

Момчета, наслаждавайте се на времето си заедно толкова, колкото аз се наслаждавах на времето прекарано с Киевското землячество във “Флетчър” преди седмица или повече. Много може да се говори за променящия се характер на школата.

Много любов от бившия член на украинската хунта.

Андрей

Послепис: Миша, горещо ти предлагам да прочетеш за посттравматичния шок на германците след Втората световна война, когато са научили за нацистките зверства. Много германци просто не са можели да повярват. Но също така разбрах, някои от тях трудно са се справили с шока. За всеки случай.

Реакциите на випускниците от различни години и от различни страни, искрени и не много, ме подтикнаха да мисля, че трябва да се опитаме да обясним по-добре на хората какво се случва и защо. Споделих следните наблюдения с колегите си. И така, следните фактори са източниците на изкривена представа за Русия в американските университети по примера на “Харвард” и “Флетчър” , писах им:

  1. Пристрастия при избора на теми. Без съмнение, социалните науки най-често се занимават с проблемите на обществата. Какви теми за Русия се предлагат на американските студенти? Наркомани, самотни майки, изнасилвания в затворите. Тези теми са за социални работници, клинични психолози, психиатри, а не за студенти-международници и за широката общественост на центровете на регионални изследвания: политолози, икономисти, културолози и филолози. Пример е представянето на филма „Смъртта на Сталин“ пред международни студенти. Естествено, тези продукти с нисък клас нямаше да бъдат нужни на Школа за дипломати, ако не беше осезаемата потребност за очерняне на Русия.

(2) Пристрастия в представянето на темите. Рядко обсъжданите събития се провеждат просто „в Русия“. Отрицателните събития и явления със сигурност се случват в „Русия на Путин“, което предполага, че ако Путин изчезне, тогава социалното зло ще изчезне заедно с него. Например, от дизайна на следната лекция ясно разбираме, че Путин е източникът на проблема с изтичането на мозъци от Русия. В оформлението няма намек, че този проблем съществува в цяла Източна Европа, цяла Латинска Америка, цяла Африка и в по-голямата част от Азия.

(3) Пристрастия в избора на групи. Поканени са само членове на опозицията, които критикуват или клеветят правителството. По подразбиране позицията на правителствените, проправителствените или патриотични групи никога не се представя и обяснява.

(4) Явно пристрастие в полза на руските журналисти с ниско чувство за социална отговорност, а не в полза на учените. В същото време журналистите не са истински експерти като учените. Латинина, Гонополски, Маша Гесен - те са най-предпочитани. Отделна тема е “Пуси Райът”. Те дори не са журналисти, а любители порнографи. Но те говориха за живота в Русия няколко пъти, при това не само в топ университетите в САЩ, но и в Австралия.

(5) Последният проблем е най-сложен и нямам идея, за разлика от четирите предишни, как да се реши и какво да правя с него. Този проблем е преобладаването на лъжите и това, което на английски се нарича bullshit (“Глупости”). Американският философ Хари Франкфурт подчертава значителната разлика между лъжите и “булшитъра”. Лъжецът знае истината и е в недвусмислена връзка с нея. “Булшитърът” изобщо не се интересува от истината, словесният му продукт като „изсран“ се случва неволно без никакви размисли върху истината, фактите, реалното състояние на нещата.

По време на последното ми посещение в Харвард няколко учени от различни центрове и страни споделиха следното наблюдение с мен: „Шокирани сме колко лесно лъжат американците, ако това им носи лична изгода.“ Ако американците нямат равни по лъжите, то посетителите от бившия СССР нямат равни по отношение на “булшита”. По някакъв начин попаднах до заключителната част на лекцията на журналиста Колесников от Центъра “Карнеги”, когато той обяви, че по време на кампанията за президентски избори Руската православна църква се е превърнала в отдел за пропаганда на администрацията на Кремъл. На молбата да даде примери за агитацията на Руската православна църква за Путин или някой друг, Колесников се затрудни да отговори. Докато американците получават работа, заплати, кариерен ръст, нашите сънародници са готови да плещят “булшит” често само за одобрителната усмивка на своите американски колеги. “Булшитингът” само по себе си може да изглежда по-малко благородно занятие от лъженето, а на фона на разликата в получаваните изгоди - изобщо. В идеалния случай американците не ви канят да им кажете това, което смятате, че искат да чуят от вас, а за размяна на мнения, за взаимно обогатяване с идеи. С “булшита” си допълнително засилвате заблудите им и ги обърквате. В идеалния случай американците ви канят като партньори, а не роби, но често вие сами започвате да раболепничите.

Важно е да се отбележи, че американците не купуват “булшита” на висока цена. Най-малкото има много повече хора, които искат да получат възнаграждение от “булшита”, отколкото тези, които го получават. Това може да се покаже дори на толкова високо ниво като правителството на Украйна. Гореспоменатият Андрей Пивоварски беше нает за министър на инфраструктурата в кабинета на Яценюк, за да унищожи украинската инфраструктура. Той нямаше познания за този отрасъл и нито ден опит в него. Андрей покани наши състуденти като свои съветници, а те разбираха дори по-малко в украинската инфраструктура от него, тъй като, за разлика от него, не са се возили като деца в украинските влакове и автобуси. Една от причините за оставката си Андрей нарече малката заплата и ограничени средства за заплати на нашите състуденти от Америка. Оставката му беше приета и нито Яценюк, нито американското правителство подкрепиха Андрей и неговите сътрудници с пари.

След като изпратих тези аргументи на колегите си, дискусията замря.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели