/Поглед.инфо/ Всички неуспешни перестройки се провалят по един и същи начин, всички успешни са успешни по различни начини.

Когато Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ, в Русия се заговори за началото на американската перестройка. Малко хора у нас пожелаха късмет на красивия милиардер, който се опита да направи Съединените щати „отново велики“, повечето руснаци отмъстително се надяваха, че американската перестройка ще се провали (по аналогия със съветската).

На самия Тръмп симпатизираха и дори му пожелаха победа над американските тоталитаристи на толерантността, но не искаха каузата му да успее. Твърде много негативни спомени, както сред руските граждани, така и сред цялото човечество, са свързани с величието на Америка.

Сега е ясно, че реформите на Тръмп няма как да не се провалят. Поради същата причина, поради която се провалиха реформите на Горбачов, поради същата причина, поради която се провалиха реформите на Александър II и Столипин.

Във всички тези случаи няма консенсус на елита, не е преодоляно противоречието между консервативни и радикални реформатори, което в крайна сметка отваря пътя за революция.

Революцията е нежелан резултат от определен етап от историческото развитие. Нормалният път е еволюцията. Историята обаче винаги държи революцията в килера и я освобождава, когато елитите по някаква причина не могат да се справят с еволюционния процес.

В същото време, ако елитите се окажат достатъчно силни и обединени, за да потиснат вътрешния протест, революцията идва отвън, под формата на военно поражение на държавата (Цински Китай) или заплаха от такова (Япония при Токугава в навечерието на реставрацията/революцията Мейджи).

Революцията изпълнява функцията на щука в езерце, необходима на каракудата да не задряма. Заплахата от революция стимулира елита да търси еволюционен консенсус.

Разпадането на СССР и съпътстващите го процеси бяха по същество либерална революция. Въз основа на нейните резултати може да се убеди, че всяка (не само болшевишка, но всяка) революция нанася страшен удар на държавността.

Тя променя едно пристрастие (в полза на консервативния елит) с друго, в полза на революционните радикали. Освен това последните са много по-лоши от своите предшественици.

СССР успя да издържи в революционен режим в продължение на 30 години - от 1917 до 1947 г. (желанието за еволюционизъм, което стана доминиращо при Хрушчов и Брежнев, се прояви още през последните години от живота на Сталин). Но СССР в известен смисъл беше подпомогнат от ужасна война, която консолидира обществото.

Новата Русия не е имала такава война, следователно тя продължи по-малко от десет години в революционен режим, от първия Конгрес на народните депутати през 1989 г. до фалита от 1998 г.

По-нататъшното търсене на наследник от Елцин се върти около еволюционистите. Либералните еволюционисти бяха Кириенко и Степашин, късният съветски консервативен еволюционист беше Примаков.

Предимството на Путин беше, че той беше неидеологически еволюционист (което създаде допълнителна предпоставка за обединяването на различни елитни групи около еволюционистката власт).

Алтернативата беше нова революция (която либералните революционери смятаха за контрареволюция), чиято цел щеше да бъде провъзгласена "социална справедливост", методът за физическо унищожаване на олигархията, а резултатът - гражданска война и пълно унищожаване на руската държавност.

Трета „успешна“ революция за осемдесет години (две през последните десет години на ХХ век) Русия просто не можеше да понесе.

По подобен начин Китай, който се движеше по пътя на Горбачов (бърз преход на властта от консервативни към радикални еволюционисти), беше спрян от Дън Сяопин на Тянанмън.

Заслугите на Путин и Дън се състоят най-вече в това, че успяха да постигнат първо общ елит, а след това и национален консенсус, който позволява на Китай за 33 години, а Русия за 23 години да се развиват динамично без революционни сътресения.

Тръмп дойде със същата програма. Неслучайно той, подчертавайки, че води непримирима борба с Русия като геополитически враг на Америка, като в същото време акцентира върху идеологическата си близост с Путин, каза, че му е лесно да се разбира с Путин, че той го разбра. Това не е фигура на речта или опит за измама. Тръмп наистина се опитваше да направи за САЩ това, което Путин направи за Русия – да обедини елитите пред заплахата от национална катастрофа и да ги насочи по пътя на реформите – консервативния еволюционен път.

Тръмп обаче е изправен пред ситуация, много по-трудна от тази на Путин или Дън Сяопин. И руските, и китайските лидери имаха два лоста за консолидация на елита: заплахата от вътрешна революция и заплахата от външно потискане и ограбване на националната олигархия от глобалистката олигархия.

Напълно възможно е, ако нямаше външна заплаха, националната олигархия да поеме по пътя просто да потуши всякакви опити за бунт и дори да успее в това.

Отказът от еволюцията при едновременното потискане на революцията води до бързо разлагане и критично отслабване на държавността във външния контур. Властите са принудени да използват всичките си сили за потискане на вътрешния враг, така че външнополитическите интереси трябва да бъдат пожертвани.

В крайна сметка външнополитическите конкуренти стават достатъчно силни, за да довършат слабата, постоянно подкопавана от вътрешни противоречия държавност и да ограбят националната олигархия в своя полза.

Така за Русия и Китай външната заплаха се превърна в стимул за постигане на национален консенсус. Това е временно явление. Консенсусът трябва постоянно да се поддържа, тъй като борещите се вътрешнополитически сили непрекъснато се стремят да изкривят ситуацията, всяка в своя полза.

Но засега националният консенсус, постигнат през 90-те години нито в Китай, нито в Русия, не е изчерпал напълно своя потенциал, въпреки че вече е близо до него и изисква ново съгласие въз основа на новите външни и вътрешни условия, които са се развили през миналото десетилетия.

Тръмп не е имал такъв стимул като външна заплаха. Самите американски елити бяха изключително агресивни и знаеха много добре, че ако се откажат от политиката на постоянно потискане на потенциалните си конкуренти, тогава напрежението в света рязко ще намалее, а сигурността на САЩ ще се увеличи.

Проблемът беше, че значителна част от американския елит изгради благосъстоянието си върху контрола върху печатарската преса и върху непроизводителния (финансов, фондов) сектор на икономиката, в който парите произвеждаха нови пари директно от парите, заобикаляйки производствения етап .

Никой друг формат на американска държавност не обещаваше на тази част от елита такива доходи. Отначало те бяха достатъчни, за да споделят с политически съперници и да подкупят маргинализираните низши класове на американското общество с облаги.

Въпреки това, с унищожаването на националната индустрия и появата на възможността да се живее от социални помощи за цели поколения, маргиналната класа нарасна твърде много, а реалното производство беше твърде намалено.

Сега има достатъчно приходи само за самия финансов капитал, както и за подкупване на държавни служители и социални групи, които са критични за поддържането на властта.

Тази част от елита се чувства достатъчно силна и неуязвима, за да остави всичко както е, смазвайки противниците. Еволюционистите имат подкрепата на електората, но подкрепата им в елита е слаба. Имаме класическа революционна ситуация.

Но, както знаете, за да се осъществи една революция, е необходим авангард - водач и група негови съратници, които да поемат отговорността за революционната агитация, преврата и последствията от него.

Тръмп е образован човек. Той е наясно, че революцията (и неизбежната гражданска война в този случай) ще причини много повече щети на Съединените щати в краткосрочен план, отколкото упадъкът на Байдън.

Той се опитва да следва пътя на агитацията, разчитайки на критично отслабване на американските външнополитически позиции, в резултат на което избирателите най-накрая ще се отвърнат от демократите.

Проблемът е, че финансовият капитал няма да се откаже от властта, дори ако цяла Америка и нейните околности гласуват против неговите поддръжници. Той вече е направил залог за силово задържане на властта.

Преходът към еволюционното развитие на САЩ вече е възможен само чрез революция и гражданска война с всички произтичащи от това негативни последици за американската държавност.

Разбирам много добре Тръмп. На негово място аз също не бих посмял да потопя страната си в хаоса на революцията, хранейки се само с надеждата, че по-късно, някой ден, нейните фрагменти ще могат да излязат на еволюционния път. В Русия през 1917 г. също нямаше толкова много революционери, които през октомври направиха избор в полза на революцията, в ущърб на еволюцията.

Много социалдемократи съвсем съзнателно смекчиха собствените си амбиции, опитвайки се да задържат страната над бездната и да тласнат този кипящ от противоречия котел по еволюционния път. На тях, както и на императора, когото свалиха, "за малко" не им стигнаха времето, таланта, късмета.

Тръмп си измива ръцете, за да не пресича линията, дори в случаите, когато срещу него очевидно се използва незаконна сила. Той не иска да изтръгне Америка от челюстите на Сцила, за да я хвърли веднага в лапите на Харибда. Той остава честен със себе си. Но това не подобрява, а само влошава позицията на САЩ.

В условията, когато непродуктивният финансов капитал се опитва да затвърди господството си чрез незаконна сила и не е готов на никакви компромиси, страната има две възможности:

1. Революционна смяна на властта. В същото време е по-добре революционният преврат да бъде ръководен от адекватни хора, които разбират опасността от механизма, който използват и веднага след завземането на властта включват термидорския режим (компромис с адекватна част от победените), за да балансира политическата система, отколкото ако едно спонтанно въстание издигне на върха безотговорни популисти, които могат само да се отдадат на кървавите "слабости" на тълпата.

Колкото по-дълго адекватният демонстрира нежелание да ръководи умерена революция, толкова по-вероятно е неадекватният да се втурне към неограничена революционна власт.

2. Продължителен разпад в рамките на система, насочена към силово потискане на вътрешната опозиция, поради външни отстъпки. В крайна сметка окончателно отслабване на властта и загуба на нейния авторитет до такава степен, че да може да се задържи дори вътре в страната само с външна подкрепа.

На този етап самите американци сменят захранването от своите сателити на по-авторитетно (за поддържането му не е необходима толкова сериозна ресурсна подкрепа). Има всички основания да се смята, че бъдещите защитници на Съединените (или вече разединени) щати ще следват същия път. В резултат или на национално-освободителното въстание на американците срещу компрадорския елит и външния контрол, или премахване дори на спомена за единна северноамериканска държавност.

Както можете да видите, всички опции са лоши. Може би Тръмп щеше да реши да ръководи американската революция, но самите американци по природа са еволюционисти. Те инстинктивно се страхуват от големи катаклизми.

Дори тяхната война за независимост и гражданска война бяха оформени по такъв начин, че действията на организаторите да могат да бъдат оправдани от гледна точка на конституционното право. Адвокат в Америка винаги означава повече от човек с пистолет.

Тръмп, който призовава за революция, ще загуби подкрепа и ще загуби дори повече от еволюциониста Тръмп, който доброволно отива в затвора. Единственият шанс за Тръмп и за Америка, който Тръмп и неговият екип се опитват да играят, е спонтанно въстание, което просто принуждава Тръмп да поеме контрол над събитията, с оглед на загубата на контрол върху събитията от сегашното правителство.

Нещо като схемата, разиграна от Веспасиан, когото легионите уж под заплаха от смърт го принудили да приеме, че са го провъзгласили за император.

Но засега няма достатъчно истински буйни хора, които да приложат тази схема в Съединените щати. И най-вероятно няма да са достатъчно. Поне процесите, наблюдавани от социолозите, показват, че адекватните американци предпочитат или емиграция, или преместване в идеологически близък щат в борбата срещу федералното правителство. Тези процеси увеличават опасността Америка да избере пътя на разпадането и/или гниенето и рязко намаляват шансовете на Тръмп за реванш.

Те ще го изберат. Но той беше избран и последния път.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?