/Поглед.инфо/ Латинска Америка е регион от особен интерес за Съединените щати, които се стремят към глобално влияние. Страните от Латинска Америка обаче, са територии, които имат свои собствени характеристики, развиващи се по сходен сценарий поради обща история и култура.

За да разберем спецификата на региона, е необходимо да се обърнем към началото на 19 век, когато народите на Америка, буквално „поробени“ от европейските колонии, започват борбата за независимост.

След като получават свобода, те започват да създават отделни държави, да приемат конституции и да се обединяват в организации за съпротива срещу империализма. Дори тогава за много страни думи като „свобода“ и „суверенитет“ не бяха празна фраза. В търсене на своя собствен път латиноамериканските държави бяха носени от вълните на дясната или лявата политика.

Често тази политика беше изключително радикална, но идеологическите демократи винаги идваха на мястото на твърдите авторитарни управници и обратно.

До края на 20-ти век много страни от Латинска Америка се оказаха в трудна икономическа ситуация, която беше решена да бъде коригирана с помощта на неолиберални реформи, което предизвика масово недоволство сред населението, тъй като мерките за стабилизиране на икономиката предполагаха намаляване на социалните разходи, политика на „строги икономии“. Това доведе до така наречения „ляв завой“.

Този процес стартира окончателното отхвърляне от латиноамериканските държави на всяка намеса на САЩ, включително по въпросите на инвестициите, финансирането и дори износа. Въпреки че самата борба срещу американския империализъм се води отдавна. Например, Куба живее под строгите американски санкции повече от 60 години.

Всичко започна след революцията, когато Фидел Кастро реши да национализира американските компании. Разпадането на СССР само влоши тази ситуация, Островът на свободата загуби своя така наречен „голям брат“.

Всъщност разрушената икономика на страната се превърна в претекст за засилване на блокадата от страна на Щатите, стремящи се да получат влияние върху Острова на свободата под предлог за борба с диктаторския комунистически режим.

Така различни американски неправителствени организации излизат на арената на борбата за регионално господство. Под претекст за материална помощ на страните, "поразени от диктаторска болест", в борбата за човешки права и демокрация, те започнаха да провеждат необходимата на американското правителство политика в рамките на страните от Латинска Америка.

Методът на така наречената „мека сила“ все още работи ефективно, подбуждайки революционни идеи в Латинска Америка за сваляне на сегашното правителство.

По този начин, за да получат влияние в региона, държавите извършват комплексно въздействие върху „неприятните“ власти чрез прилагане на санкции, както например в Куба или Венецуела, и с помощта на допълнителни мерки от различни НПО и религиозни групи, често спонсориращи антиправителствени движения.

USAID, NED, NDI, IRI... толкова различни имена: за Съединените щати тези „неправителствени“ организации изпълняват месианската задача да разпространят демокрацията в останалия свят.

За Латинска Америка това означава отваряне на вратата за финансирана дестабилизация на политическия ред и автономия. Основната област на интерес за неправителствените организации е да поддържат лоялно и контролирано от САЩ правителство в страните от Лос Анджелис. Те също играят голяма роля в революционните и протестни движения.

USAID

Организацията е създадена през 1961 г., за да се бори с комунизма и да помага на страните по света да спасят демокрацията. Тази НПО често се свързва с ЦРУ, Държавния департамент и Пентагона. Но какво всъщност прави Американската агенция за международно развитие?

Най-важният проблем за САЩ са страните, чийто политически курс е насочен към укрепване на отношенията с Русия и Китай и борба срещу хегемонията на Щатите, поради което основните държави, на които организацията „помага” са Боливия, Венецуела, Куба, Мексико, Панама, Колумбия, Бразилия и др.

Според съобщение от 17 март 2023 г. Съединените щати планират да отделят повече от 171 милиона долара за подпомагане на засегнатите във Венецуела от продължителна политическа криза. Сред тях има мигранти, напуснали страната, и тези, които все още са там, общо организацията отчита около 8 милиона нуждаещи се.

Предвижда се също така да бъдат отпуснати около 130 милиона долара хуманитарно финансиране от Държавния департамент за венецуелски бежанци и мигранти, като спешни жилища; достъп до здравеопазване; водоснабдяване, санитарни условия и хигиенни консумативи; разширяване на достъпа до образование; подпомагане на препитанието; подкрепа на COVID-19 и защита на уязвими групи, включително жени, младежи, ЛГБТИКИ+ и коренни народи в седемнадесет държави, включително Аржентина, Аруба, Бразилия, Чили, Колумбия, Коста Рика, Кюрасао, Доминиканската република, Еквадор, Гвиана, Мексико, Панама, Парагвай, Тринидад и Тобаго, Уругвай и Венецуела.

А в началото на века USAID, заедно с NED, отделиха повече от 100 милиона долара за създаване на повече от 300 опозиционни групи във Венецуела. Тази работа се извършва и днес.

Всъщност това е проява на борбата срещу режима на Мадуро чрез демонстриране на "плачевното състояние на социалната система на страната", която не може да осигури добър стандарт на живот на гражданите на Венецуела.

Дейността на неправителствените организации в държавата е опит за натиск върху нейното правителство под прикритието на подпомагане на бедните.

Освен това организацията участва активно във финансирането на медиите в Латинска Америка. И така, те държат Куба на фокус, като обучават журналисти. Тук обаче е важно да се отбележи, че на Острова на свободата медиите са контролирани от държавата и са в услуга на „революцията“, докато в същото време с навлизането на интернет навсякъде през 2018 г. анти -правителствени движения в лицето на опозиционни медии, които се намират извън страната и често се финансират от САЩ.

Така USAID изигра голяма роля в протестите през юли 2021 г. Един от основните информационни портали на страната, Cubadebate, в статията „The Bay of Tweets: Documentos apuntan a la mano de Estados Unidos en protestas en Cuba“ цитира „доказателства за „подривната дейност“ на Белия дом“.

Според автора, Националният фонд за демокрация на САЩ и Американската агенция за международно развитие финансират антиправителствени проекти в Куба (около 250 милиона долара са отпуснати за „свалянето на социализма“ на Острова на свободата).

По-специално, вторият, още през 2010 г., инициира стартирането на приложение, наречено Zunzuneo (кубинският еквивалент на Twitter). Броят на неговите потребители достигна 40 000 в своя пик. Идеята беше да се създаде служба, в която постепенно да се появяват пропагандни идеи за смяна на режима и протести.

Creative Associates International Inc. (CAII), друг проект на USAID, който провежда кампании и кара рапърите да достигнат до младите хора.

USAID е активна и в други страни, по-специално в Мексико, намесва се в политическия живот на страната, наричайки го „стратегическо партньорство“. През 2016 г. организацията беше в центъра на осъществяването на нови конституционни реформи в държавата.

„От 2020 г. до 2025 г. USAID ще задълбочи стратегическото си партньорство с Мексико, насочено към щатски и местни правителства, които демонстрират капацитет и ангажираност да се борят с безнаказаността и насилието, като същевременно укрепват двустранния икономически съюз.“

Но какво всъщност означава това за Мексико? Всъщност правителството на страната отново се оказа неугодно на Щатите, които под прикритието на хуманитарна помощ и с помощта на различни неправителствени организации прокарват политиката си на „правилна демокрация“.

На 3 май 2023 г. действащият президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор се обяви против дейността на американски неправителствени организации в страната. Съединените щати планират да увеличат финансирането на НПО, работещи в Мексико, на което държавният лидер е готов да изрази дипломатически протест към северната си съседка:

„Как ще давате пари на организация, която открито се противопоставя на легитимно, демократично правителство? Как ще финансират противници от чужбина? Това е нарушение на нашия суверенитет, това е интервенционизъм", каза той и се възмути от американското финансиране на организации като "Мексиканците срещу корупцията".

Президентът обърна внимание и на дейността на USAID, която с подкрепата на ръководството на САЩ се занимаваше с икономическа помощ на антиправителствените движения в Мексико.

NED

Национален фонд за ДЕМОКРАЦИЯ или все пак ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ? Организацията е създадена през 1983 г. и това няма да изглежда неочаквано: днес тя активно си сътрудничи с Държавния департамент на САЩ и ЦРУ.

Тя смята, че основната й цел е насърчаването на демокрацията в целия свят и го прави с всякакви, дори радикални методи, чрез нелегитимно сваляне на сегашното правителство, подстрекаване на революции и подобни методи.

NED е асоциация на няколко организации: Американския център за международна трудова солидарност (ACILS), понастоящем Център за солидарност, Центъра за международно частно предприемачество (CIPE), Националния демократичен институт за международни отношения (NDI) и Международния републикански институт ( IRI), отговорен за съглашателство съответно с левите и десните местни партии и движения. Всеки получава финансиране от един и същи портфейл.

Как работи NED? Всичко е много просто, организацията влияе чрез младото население, синдикалните организации, неправителствените организации на страните, в които оперират, провежда обучение и влияе върху независимите медии.

Всички техни програми са насочени към упражняване на влияние директно в страната, насърчаване на проамерикански политики, намеса в изборните процеси и насърчаване на необходимия дневен ред чрез медиите под предлог за демократични свободи.

Сред действията на NED е използването на младежи в опит да се отслаби духът на силите за сигурност и да се подчинят нациите под властта на империализма.

NED подкрепи венецуелските опозиционни политически партии, включително Primero Justicia, Acción Democrática, Copei, Movimiento al Socialismo (MAS) и Proyecto Venezuela.

Така например самопровъзгласилият се президент на Венецуела Хуан Гуайдо получава финансова подкрепа от неправителствена организация с подкрепата на САЩ и съюзниците.

Струва си да се отбележи, че той представлява политическата опозиция на настоящия лидер на държавата Николас Мадуро, който не само е неприятен за Щатите, но и създава сериозни проблеми по пътя на политическото влияние и икономическото господство над венецуелския петрол.

Има и данни, че за подривна противодържавна дейност в страната се отделят около 40-50 милиона долара годишно. Програмите се насърчават по ключови теми като „овластяване, свобода, демокрация“ и други.

Що се отнася до Куба, всичко също е „ясно“ и „прозрачно“. Нека ви напомня, че Островът на свободата всъщност е единствената държава със социалистическите убеждения в Западното полукълбо.

Комунизмът винаги е бил основният враг на Щатите, затова Куба или по-скоро режимът на Диас Канел е зло. Дори след революцията Фидел Кастро реши да национализира американските компании, страната започна да се изплъзва от ръцете на Съединените щати, така че Белият дом оказа натиск върху страната повече от шестдесет години чрез икономическа блокада: множество санкции във всички сфери на живота.

През 2018 г. 4,7 милиона щатски долара бяха пренасочени към антикубински движения и неправителствени организации. Дейността на NED е особено очевидна в медийната сфера: CubaNET, Diario de Cuba, HyperMedia, Cartel Urbano, които се представят като „независими“ медии, се финансират от правителството на САЩ.

Социалните мрежи играят важна роля в организирането на протестите през 2021 г. Публикации, придружени с хаштаг #SOSCuba, бяха активно разпространени в Twitter. Испанският журналист Хулиана Масиас Товар проведе собствено разследване, в резултат на което стигна до следния извод:

„Какво се случва в Куба? Анализирах повече от два милиона туита, използвайки хаштага #SOSCuba, който започна с молба за хуманитарна помощ, включваща артисти, хиляди новосъздадени акаунти и ботове, и завърши с протести по улиците“, цитира Telesur думите на журналиста.

Хулиан Масиас Товар отбеляза, че броят на подобни публикации (написани като копия със същите грешки) с този хаштаг нараства бързо благодарение на разпространението им чрез фалшиви профили от Щатите: между 5-8 юли те са около 6000 и до 10 юли броят на туитовете надхвърли 500 000, поради което на 11 юли имаше „взрив“ в социалните мрежи, проблемът стана масов и хората излязоха на улицата.

„Множество автоматизирани акаунти започват един и същ туит, дори с едно и също споменаване на това кой е публикувал оригиналния текст, включително видеоклипа, който публикуват“, отбеляза журналистът.

Най-вероятно така наречените „ботове” са проект на неправителствени организации, сред които USAID и NED играят основна роля.

Боливия също беше атакувана от работата на НПО. През 2018 г. тя получи 908 832 долара. Приблизително 47 процента от тази сума е била използвана от Международния републикански институт на Републиканската партия, отговорен за финансирането на десните партии, и Центъра за международно частно предприемачество, отговорен за финансирането на Търговско-промишлената камара в частния сектор.

САЩ бяха организатор на антиправителствената кампания срещу Ево Моралес, бившия президент на страната. Опозицията яростно започна да се съпротивлява на преизбирането му и всички знаем как завърши: свалянето на законното правителство на Боливия.

Основните разпространители и пропагандатори са, разбира се, медиите, като новинарската агенция Fides, най-старата новинарска агенция в Боливия, и Journalism Foundation.

Абсолютно същата схема работи и в Еквадор. NED е обвинен в подкупване на антиправителствени групи в страната през 2013 г. (повече от милион долара на различни държавни служители, крайнодесни групи, държавни служители, НПО), 2016 г., а настоящият президент на държавата Гийермо Ласо, получава финансиране от чужди държави и има свои доверителни сметки в Съединените щати.

Фондация Сорос

Тук, като цяло, историята е подобна, фондът, известен с финансирането на цветни революции по света, „помага” преди всичко икономически на медиите, известни със своите антикубински и антивенецуелски позиции.

Повече от 60 милиона долара бяха отпуснати миналата година, за да се гарантира, че "нежелателните" проправителствени латиноамерикански бизнесмени и представители на различни общности нямат глас.

Фондацията на Сорос също е свързана с дейността на две организации: Latino Media Network и Lakestar Finance, които проникнаха в медиите в региона и платиха повече от 80 милиона долара за проамерикански дневен ред.

Фондацията също така финансира независими радиостанции, излъчващи в Лос Анджелис в Съединените щати (повече от 18 радиостанции).

Религиозни групи

Религията винаги е била важен компонент на всяка държава - тя е централизираща, обединяваща сила, чиято роля не може да бъде подценявана. Ето защо различни конфесионални сдружения могат да станат определящи във вътрешнополитическата сфера на държавата.

През 2019 г. мнозина свързват идването на власт на крайнодесния Жаир Болсонаро в Бразилия и триумфа на десницата в Уругвай, свалянето на властта в Боливия с църковните организации.

Оставката на президента в Боливия дойде със силен религиозен привкус като опозиционни лидери, по-специално у самопровъзгласилата се за президент Жанин Анес, както и бизнесменът и лидер на гражданската партия Comité pro Santa Cruz Луис Фернандо Камачо. Библията в ръцете им беше символ на борбата за свобода и демокрация.

В същия дух Фернандо Камачо, католик и член на политическия елит на Боливия в окръг Санта Круз, се превърна в основна отправна точка за местната опозиция:

„Ще направя всичко по силите си, за да върна Бог обратно в Изгорения дворец“.

По същия начин бившият президент на Бразилия Жаир Болсонаро използва религията, за да популяризира своите крайнодесни идеи. Политическата партия Алианс за Бразилия беше представена под мотото: „В защита на Бога и отхвърлянето на комунизма“.

В правителството действа и сериозна религиозна група - Евангелският фронт, при създаването му имаше около 50 депутати, но сега този брой се увеличи до 250.

Важна роля във формирането на политическия дневен ред на Латинска Америка играят петдесятниците, появили се в региона преди повече от 100 години. Днес в страната на Латинска Америка техният брой се доближава до броя на въцърковените католици.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?