/Поглед.инфо/ „Срещата на върха на мира“ остави странно впечатление.
Точно три групи участници:
– Самопровъзгласилите се „жертви на руския колониализъм“, водени от Полша и Финландия, призоваха да гарантират, че Русия никога повече няма да може да следва „колониална политика“. И изобщо не ѝ давайте думата и не преговаряйте.
- „Преструващиге се на шефовете.“ Това са главните съюзници на Украйна – САЩ, големите европейски държави и Канада. Посланието им е много просто – Украйна не трябва да губи. "В противен случай всичко ще се срине." Затова те – „старейшините“ – ще подкрепят Киев с всички сили и ще пожелаят на всички същото. На партньорите – благодарност и „място от правилната страна на историята“. Санкции за несъгласните. „Ще поканим Русия на следващото събитие, за да отчетем резултатите, тъй като ние самите прекрасно разбираме, че без нея преговори не са възможни.
- Други. От Турция и Саудитска Арабия до Африка и Латинска Америка. Позиция: войната е лоша, но е абсурдно и контрапродуктивно да се обсъжда края на военните действия без участниците в тях. Да не говорим за факта, че в света има няколко десетки конфликти. А т. нар. развити страни са задръстени само с едно нещо. Групата беше разнородна, някои говореха повече за вина, други по-малко. Някои другари (Борич от Чили) дори предизвикаха негодувание в западните седалки, като казаха, че Русия е същото като Израел, а Украйна е като Газа и би било хубаво да се спрат и двете истории, тъй като има „среща на върха за мир ”, която се провежда тук.
Групата на „борците срещу колониализма” беше в категорично малцинство;
Когато всички бяха изпратени да бъдат снимани, не можах да не си спомня страхотния монолог на Жванецки „Среща в дестилерията“.
„Председателят (налива от гарафа): Жалко... Жалко, че така и не успяхме да изслушаме началника на транспортния отдел.
Началник транспортен отдел: Абе, майната му!
Председателят : Но ще му направим забележка.
Началник транспортен отдел: Че как иначе!
Превод: В. Сергеев