/Поглед.инфо/ Новото френско правителство ще бъде лявоцентристк

Победата на крайната десница във Франция на изборите за Европейски парламент доведе до разпускане на Народното събрание. Президентът се надява, че по този начин ще си върне авторитета, но експертите смятат, че всичко ще бъде точно обратното. Прочетете какво се случва в Париж в материала.

Десен завой

Според социологическия център “Ифоп” “Националният сбор” на Марин Льо Пен ще спечели на първия тур на предсрочните парламентарни избори във Франция с 35%. Левият съюз “Народен фронт” на Жан-Люк Меланшон ще получи 25, а партията на Макрон "Ренесанс" ще получи 18.

Изследователският център “Харис” изчислява, че десницата ще увеличи броя на местата си в парламента от сегашните 88 на 235-265. За абсолютно мнозинство са нужни 289. “Ренесанс” ще има 125 от 250. Левицата ще овладее около 145.

На този фон “Блумбърг” съобщи, че следващият премиер може да бъде лидерът на “Национален сбор” Джордан Бардела. Льо Пен му отстъпи поста през 2021 г., оставайки една от ключовите фигури в организацията. Именно на Бардела медиите приписват безпрецедентен успех на изборите за Европейски парламент, след които Макрон реши да разпусне Народното събрание.

Така местните експерти отбелязват, че Бардела споделя всички идеи на Льо Пен относно расовите предразсъдъци, заплахите за френската култура от мигранти и други подобни, но той е само на 28 години и е ново лице в партията. Благодарение на това му е по-лесно да спечели т. нар. десни консервативни избиратели и млади хора, отколкото неговата предшественица, която не успя да се отърве от негативното наследство на баща си, обвинен в подкрепа на нацизма.

В същото време “Блумбърг” отбелязва, че “Националният сбор” трябва да създаде коалиция, ако партията възнамерява да направи своя лидер ръководител на правителството. Още по-дясната партия “Реконкиста” на Ерик Земмур беше смятана за първи кандидат за коалицията. Въпреки факта, че много гласоподаватели са отблъснати от расизма и антисемитизма на неговите членове, доскоро племенницата на Марин Льо Пен, Марион Марешал, беше член там. На 13 юни обаче Земмур изгони момичето от организацията, обяснявайки, че преговаря с леля си зад гърба му.

Но част от републиканците, наследниците на президентите Жак Ширак и Никола Саркози, са готови за съюз. Вярно, партията е пред разцепление заради перспективите, които се откриха пред нея. Много републиканци нарекоха своя председател Ерик Сиоти предател и колаборационист, припомняйки по този начин срамната история на Виши. Партията реши да го изключи, но председателят отказва да се оттегли .

Не е сигурно обаче, че Бардела иска да стане премиер. Например в тази роля през есента той ще трябва да съгласува бюджета за 2025 г. Преди това Льо Пен се опитваше да промени имиджа на партията си чрез насърчаване на фискалната отговорност. По-специално, тя критикува Макрон, че е допуснал да се увеличи съотношението на публичния дълг към БВП. Въпреки това, когато дългът на страната спадна, тя все пак описва управлението на публичните финанси от правителството като "катастрофално".

Успоредно с това Бардела се застъпва за програма от скъпи реформи, включително създаването на суверенен фонд за инвестиции в енергетиката и отбраната, увеличения на пенсиите и заплатите, намаляване на данъците и по-ниски цени на енергията. Така формирането на бюджета за следващата година може да се превърне в изключително трудна задача за “Националния сбор”.

Хитър план

Междувременно във Франция се разпространява слух, че Макрон нарочно е разпуснал парламента, за да може да се кандидатира за трети президентски мандат. Твърди се, че след като е загубил изборите, ще подаде оставка, за да бъде преизбран след това. Според конституцията на републиката един човек може да ръководи страната само два пъти, но в случая се оказва, че Макрон не е завършил втория си мандат. Самият той обаче спря клюките по този въпрос, като подчерта, че няма да ходи никъде.

Последният път, когато френският парламент беше разпуснат предсрочно, беше през 1997 г. Преди това президентът Ширак започна да въвежда изключително непопулярни реформи, насочени към строги икономии, което доведе до засилване на лявата опозиция. Той се надяваше, че изборите ще му позволят да укрепи позициите си, но комунистите и социалистите спечелиха общо 41,3% от гласовете. Лидерът на социалистите Лионел Жоспен стана министър-председател и, както беше обещано, намали работната седмица до 35 часа.

Явно и Макрон вярва в собствените си сили. Според него французите трябва да се откажат от крайностите (Льо Пен и Меланшон) и да подкрепят на изборите „прогресивния блок“ (“Ренесанс”). „Представителите на крайностите“ искат „бутикът им да просперира“, а центристите искат „цяла Франция да просперира“, подчерта той.

Вярно, освен вяра, Макрон има и студена пресметливост. На първо място парламентарните избори ще се проведат по мажоритарна система. В тази връзка "Националното сдружение", което винаги е имало проблеми с "резервната скамейка", трябва да набере 577 кандидати за депутати до 16 юни. Тогава ще започне двуседмична предизборна кампания. Тоест крайната десница може да няма време да разкаже на избирателите за себе си. В същото време членове на правителството ще водят президентската партия на изборите. Премиерът Габриел Атал ще стане главно лице на “Ренесанс”, а бившият му интимен партньор и външен министър Стефан Сежурне ще оглави предизборния щаб. Други членове на кабинета ще станат кандидат-депутати.

Като в Германия

Старшият изследовател в ИМЕМО на РАН Андрей Кудрявцев смята, че нито една партия няма да може самостоятелно да състави правителство или да създаде стабилна управляваща коалиция. "Най-вероятно Народното събрание ще стане още по-малко управляемо, отколкото преди. Макрон отдавна мисли за разпускане на парламента - не му харесваше, че "Ренесанс" нямаше мнозинство. Очевидно трябваше да прави реформи изборите за Европейски парламент преляха чашата на търпението му, но в историята на Петата република има шест разпускания на парламента и само онези президенти който го направиха в удобни за себе си условия, а не веднага след гръмко поражение, постигнаха успех”, обяснява експертът.

В същото време, отбелязва Кудрявцев, някои френски наблюдатели не изключват Макрон да е дал нарочно възможност на “Националния сбор” да се изяви. Ръководителят на Франция може да разчита, че крайната десница ще покаже неспособността си да управлява държавата и популярността им ще спадне преди следващите президентски избори.

„Въпреки факта, че като цяло Националния сбор” има висока популярност, най-вероятно до няколко седмици партията няма да успее да подготви достатъчен брой разпознаваеми кандидати. В миналото тя многократно се е сблъсквала с този проблем, дори по време на поредните избори“, казва Николай Топорнин, доцент от катедрата по европейско право в МГИМО.

Според него следващото френско правителство ще бъде лявоцентристко. Ако Макрон иска поне по някакъв начин да контролира парламента, той ще трябва да преговаря с Меланшон и републиканците. Подобен съюз обаче е много нестабилен, тъй като по-голямата част от обществото очаква десни реформи, а правителството, поради коалиционни споразумения, ще бъде принудено да води по-лява политика. В тази връзка Топорнин сравнява перспективите на такъв кабинет на министрите със сегашното правителство на Германия, което включва едновременно леви, десни и зелени.

Превод: В. Сергеев