/Поглед.инфо/ В САЩ се случи събитие, което на пръв поглед изглежда незначително, но доведе до сериозни последици. Един от американските градове официално обяви намерението си да изплаща репарации на своите черни жители - за годините на робство. Колко пари ще получат потомците на американски роби, ако такова решение бъде взето за всички Съединени американски щати?

Ашвил е малък град, разположен в източната част на САЩ (Северна Каролина), известен с културното си наследство и живеещ до голяма степен от туризма. От 93 000 жители на града, който се смята за един от най-либералните в щата, 83% са бели, а 12% са афроамериканци. Известен е само с факта, че на 6 април 1865 г. тук се води петчасова битка между силите на Конфедерацията и Съюза, която се превръща в една от последните битки на Гражданската война в САЩ. Гражданският активист Флойд Маккисик, довереник на Мартин Лутър Кинг-младши, по-късно е роден и живее в Ашвил.

И сега градският съвет на Ашвил единодушно одобри резолюция, в която официално се извинява за годините на робство и обявява плащането на репарации за своите чернокожи жители. Вече е известно, че резолюцията на Общинския съвет относно обезщетението няма да се изпълнява под формата на директни плащания, а чрез насърчаване на обществени инициативи, бюджетни и социални програми в подкрепа на черната общност в града. Авторите на резолюцията се надяват, че тя ще помогне на местното афроамериканско население да реши жилищните проблеми, проблемите със заетостта и да премахнат пропуските в достъпа им до здравни грижи, образование и лична безопасност.

Общинският съветник Кийт Йънг заяви, че има план за прилагане на резолюцията, при който на всеки шест месеца трябва да има още една стъпка към „постигане на социална справедливост“. Привържениците на резолюцията се надяват, че Съветът на представителите на окръг Банк, в който е включен Ашвил, също ще подкрепи тази мярка. Според последната информация, въпреки мнозинството демократи в съвета, окръг Банка не иска да компенсира чернокожите.

Приемането на резолюцията предизвика голям шум в Общинския съвет. През последните няколко дни членовете на съвета са получавали писма и обаждания както от привърженици, така и от противници на резолюцията, искрено недоумяващи защо днес трябва да плащат за това, което се е случило на американска земя преди повече от 150 години. Някои оприличават плана на общинския съвет с действията на правителството на Венецуела, обвиняват движението “Черните животи имат значение” за марксистка идеология и предупреждават за възможно разцепление сред населението на Ашвил.

Един от участниците в срещата, който се идентифицира като “Еди от западната част на града", казва, че от детството си е израснал във ферма, отглежда крави суши сено, което е цялата му "бяла привилегия". Привържениците на резолюцията се фокусират основно върху моралния аспект на проблема и както един от тях казва, душите на белите хора са в опасност, така че те трябва да помагат на чернокожите.

Като цяло темата за обезщетяването на чернокожите жители на САЩ през годините на робство и дискриминация има дълга история. Например, още през 1783 г., лично освободената чернокожа жена Белинда Роял моли щата Масачузетс да ѝ плати за 50-те години, прекарани в робство у господаря си Исак Роял, който бяга от колониите и умира в Англия. Белинда получава годишна пенсия в размер на малко над 15 паунда от близките на бившия си собственик, което изчислено в днешни пари е около 2300 долара.

През 1865 г. командирът и политик от Севера Уилям Шърман издава специална полева заповед № 15, която предоставя 40 декара земя и муле на освободените роби. Но президентът Ейбрахам Линкълн е убит преди заповедта да влезе в сила. Когато вицепрезидентът Андрю Джонсън, бивш собственик на роби, става президент, той отменя директивата на Шърман. След като изчислява историческата промяна в цената на първоначалното обещание от 40 декара и муле, икономистът от университета “Дюк” Уилям Дърти-младши заяви, че репарациите за чернокожите в САЩ могат да струват на федералния бюджет между 10 и 12 трилиона долара.

Робърт Джонсън, първият черен милиардер в страната, наскоро обяви 14 трилиона долара, които бяла Америка трябва да плати като обезщетение за годините робство. Според Джонсън само обезщетението и искреното покаяние от белите американци за "тяхна вина" може да попречи на страната да продължи да се разделя на неравностойни и отчуждени по расов признак общности.

Според последното преброяване на населението в САЩ, проведено през 2010 г., черните съставляват 12,3% от населението на страната или близо 39 милиона души. Исканите от Джонсън 14 трилиона долара се равняват на около 360 000 долара компенсация за всеки афроамериканец. Самият Джонсън обаче не говори за директни плащания, споменавайки само, че „прехвърлянето на богатството“ от белите към афроамериканците трябва да върви към развитието на „черния бизнес“ и да стимулира икономиката.

Също така привържениците на обезщетението не казват нищо за това кой точно трябва да получи преференции: само преките потомци на роби или всички жители на страната, които днес принадлежат на представителите на черната общност. Това се дължи на преобладаващото мнение, че наследството на робството все още се отразява негативно на всички афроамериканци, независимо от нюансите на техния тъмен цвят на кожата и кога са станали граждани на САЩ.

Концепцията за репаративно правосъдие съществува от над 300 години, но чак през втората половина на ХХ век тя получава политически тласък. Например, щатът Флорида плати 2,1 милиона долара и образователни стипендии на афроамериканските семейства, чиито предци са пострадали при нападението през 1923 г. върху Роузуд от бели екстремисти, които отмъщават за оказалото се фалшиво съобщение за черно изнасилване на бяла жена. През 1973 г. правителството на САЩ отделя 10 милиона долара за оцелелите жертви на експеримента от Тъскджи, едно от най-бруталните проучвания в историята на американската медицина, при което на 600 чернокожи над 40 години е отказано лечение от сифилис, за да могат лекарите да изучават физическите и психологическите ефекти на болестта върху телата им.

През 1987 г. е основана Афроамериканската коалиция за национални репарации, а две години по-късно в Конгреса е внесен законопроект, призоваващ за репарации за чернокожите, но той все още не е приет. Днес основната цел на авторите е да създадат специална комисия в рамките на Камарата на представителите, която да проучи въпроса за възможното обезщетение.

През 2013 г. Северна Каролина отпусна 10 милиона долара директни плащания на 7600 чернокожи жители, които са били принудително стерилизирани от държавата през периода 1929-1974 г. като част от програма за евгеника.

Може би най-масовите репарации, платени от федералното правителство през 1988 г., са за американците от японски произход, които бяха интернирани по време на Втората световна война в лагери. Повече от 80 000 оцелели са получили обезщетение в размер на 20 000 щатски долара, през 1992 г. са отпуснати допълнителни 400 милиона долара за изплащане на обезщетения.

През ноември 2019 г. чернокожите лидери в законодателното събрание в Ню Джърси внесоха законопроект за създаване на работна група за репарации, която ще бъде насочена към изучаване на историята на робството и расовата дискриминация в щата. Също през ноември миналата година в Еванстън, Илинойс, е създаден репарационен фонд, финансиран от фондовете за данък върху продажбите на канабис. Няколко отделни институции, като Джорджтаунския университет, който през 1800 г. притежава и продава роби, независимо са домакини на репарационни програми. По-специално университетът изплаща няколкостотин хиляди долара стипендии на потомците на 280 роби, които някога е придобил от йезуитите.

Темата за репарациите за черните естествено се превръща във фокус на президентската кампания в САЩ. Няколко кандидати, по-специално бившият министър на жилищното строителство и градското развитие Джулиан Кастро, както и сенаторите Камала Харис и Елизабет Уорън, подкрепят идеята за репарации за потомците на робите. На свой ред Джо Байдън каза, че въпросът за репарациите зависи от това дали коренните американци ще бъдат включени в него.

Днес исканията за компенсации за афроамериканците набират скорост на фона на протестите срещу социалната несправедливост, полицейската бруталност и икономическите неприятности вследствие на коронавирусната криза.

Митингите (мирни и не толкова), борбата срещу паметниците и символите на държавната власт, преименуването на спортни отбори не решават основния институционален проблем на черната общност в САЩ. Според Федералния резерв на САЩ белите семейства (171 000 щатски долара) превъзхождат черните семейства (17 150 долара) по средна нетна стойност десет пъти. Според миналогодишната анкета на “Пю Рисърч” 63% от американците смятат, че наследството на робството продължава да има значително отрицателно въздействие върху чернокожите в обществото днес. Но анкета през юни от ABC News и “Ипсос” показва, че 73% от американците не са склонни за това федералното правителство да предоставя финансова компенсация за потомците на чернокожите роби.

Като цяло темата за репарациите за афроамериканците изглежда като дълго време играеща се сцена, способна да раздели американското общество по линиите на расовите и социални противоречия.

Превод: В. Сергеев