/Поглед.инфо/ Произходът на външната политика на САЩ като цяло и политиката към Евразия и Русия като нейно „ядро“ в частност се крие в концепциите отпреди повече от век, които все още запазват своята актуалност. Ключово място сред тях заема теорията на геополитиката, чието начало е поставено от публикуването през 1904 г. в английския географски журнал на статия на основоположника на геополитиката Халфорд Макиндер (1861–1947) „Географската ос на историята“.

Този труд постави основите на теорията на геополитиката и все още запазва значението си не само като изключителен паметник на научната мисъл, но и като практическо ръководство за външна политика.

Х. Макиндер е изключително любопитна фигура. Според известния руски геополитик А. Дугин той е не само учен, но и политик-практик. От 1910 до 1922 г. той е член на парламента от Шотландската юнионистка партия. През 1919-1920 г. той е британски върховен комисар за Украйна във войските на Антантата и координира помощта на Бялото движение в южната част на Русия и като цяло „има тесни връзки с британския политически елит и е в приятелски отношения с лорд Кързън“, който през 1919-1924г. е британски външен министър от Консервативната партия.

Х. Макиндер излага основните аксиоми на геополитиката. Всички следващи геополитически текстове, както отбелязва А. Дугин, се позовават именно на идеите на Х. Макиндер.

Заслугата на Х. Макиндер е, че той пръв обърна внимание на геополитическото значение на Вътрешна Евразия - северната и централната част на Евразийския континент, която поради особеностите на географското си положение практически няма водна връзка със Световния океан.

Реките, които текат тук, са практически безполезни за транспортна комуникация и водят или до вътрешни водоеми (Волга, Амударя и Сърдаря), или към Северния ледовит океан (Об, Енисей, Лена). Следователно този регион не е достъпен за контрол от "морските" сили, чийто флот доминира в Световния океан.

Х. Макиндер го нарича "опорен регион", съвпадащ по географски очертания с тогавашна Русия. Заобиколен е от страните от "Големия вътрешен полумесец" - Германия, Австрия, Турция, Индия и Китай, зад които е "Външният полумесец" - Великобритания, Южна Африка, Австралия, САЩ, Канада и Япония.

Именно „опорната държава” и нейното разширяване в крайбрежните територии на „Великия вътрешен полумесец” представлява основната опасност за „морските сили” – Великобритания, а от средата на 20в. - САЩ.

Контролирайки „Вътрешна Евразия“, „опорната държава“ може да придобие контрол над цяла Евразия, която заедно с Африка, с която тя граничи, представлява по-голямата част от световната суша. И няма значение коя точно е тази „опорна държава“. Във всеки случай това ще представлява екзистенциална заплаха за "морските сили".

„... Замяната на вътрешния контрол на Русия с някакъв нов вид“, обобщава мисълта си Макиндер, „няма да доведе до намаляване на значението на тази ключова позиция".

"Ако например китайците с помощта на Япония победят Руската империя и завладеят нейната територия, те биха създали жълта опасност за световната свобода, като добавят океански простори към ресурсите на големия континент, като по този начин получават предимство, което все още не е получено от руския господар на този аксиален регион", пише той.

Тоест смяната на доминиращата геополитическа сила във Вътрешна Евразия не играе никаква роля – тя все пак ще остане враждебна към страните от „Външния полумесец“ просто поради географското си положение. Това са законите на геополитиката, които никой не може да промени.

Предвид факта, че водещите „морски” и „осови” сили непрекъснато се съревновават помежду си, ключово значение придобиват териториите на „Големия вътрешен полумесец”, даващи излаз на топли морета. След резултатите от Първата световна война Източна Европа се превърна в такава ключова територия, от контрола върху която зависеше геополитическият баланс на силите, и която се превърна в буферна зона между Западна Европа и „опорната държава“, представлявана от СССР.

Тогава за първи път се появи идеята за „sanitaire cordon“ под формата на Полша и други страни от Източна Европа, предназначени да отделят Западна Европа от СССР.

В края на ХХв. след разпадането на СССР и частичното „разпадане“ на „опорната държава“ идеите на Х. Макиндер в новата политическа реалност са преосмислени от З. Бжежински в неговата „Голяма шахматна дъска“ (1997). Той заяви за принципно нова в сравнение с началото на 20 век ситуация - кризата и свиването на "опорната държава", което доведе до образуването на властов вакуум на нейното място.

Именно стремежът да се запълни този вакуум, според З. Бжежински, трябва да определя политиката на САЩ спрямо пространството на бившия СССР. Въпреки придобиването от САЩ на статут на единствена световна сила, Евразия, според него, запазва своето геополитическо значение.

Евразия съдържа около 75% от населението на света, по-голямата част от световното физическо богатство, около 60% от световния БНП, три четвърти от известните световни енергийни запаси и следващите шест най-големи икономики в света след Съединените щати.

Следователно въпросът дали Съединените щати могат да предотвратят появата на антагонистична евразийска сила остава основното условие за световното господство на Америка. Нов феномен беше геополитическото „компресиране“ на „опорната държава“ – Русия, чиито граници на запад се върнаха към конфигурацията от 1600 г.

Особена роля за това изигра независимостта на Украйна, която лиши Руската федерация не само от индустриално и аграрно развита територия с население от 52 милиона души, етнически и религиозно най-тясно свързани с руснаците, но и от достъп до Черно море. Основната последица от излизането на Украйна от СССР беше, че това значително ограничава геополитическия избор на Русия.

„...Без Украйна възстановяването на империята, независимо дали на основата на ОНД или на основата на евразийството, би се превърнало в нежизнеспособна работа“, отбелязва З. Бжежински.

„Една империя без Украйна би... означавала, че Русия ще стане по-„азиатска“ и по-отдалечена от Европа", смята той.

Геополитическо райониране на Евразия според Бжежински.

Вижда се централната позиция на Украйна

Вторият ключов регион на постсъветското пространство са "Евразийските Балкани", които по аналогия с Европейските Балкани са зона на етнически конфликти и противоречия, способни да взривят Евразия.

Към „новите“ Балкани З. Бжежински отнася осем азиатски републики от бившия СССР: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Армения и Грузия, както и Афганистан. Освен това "кандидати" за включване в този регион са Турция и Иран, които са много по-жизнеспособни, но и уязвими на етнически конфликти.

За разлика от европейските Балкани, евразийските също са богати на нефт и природен газ. Достъпът до тях отвън обаче е изключително труден, тъй като повечето транспортни комуникации са строго контролирани от Русия.

Аксиомите, формулирани от З. Бжежински, все още определят политиката на САЩ. Това се доказва от тяхното голямо внимание към конфликтните зони, което трябва да предотврати възраждането на „опорната държава“. Така в доклада на водещия „мозъчен тръст“ на американската корпорация RAND „Разширяването на Русия. Конкуренция от изгодна позиция", публикуван през 2019 г., се препоръчват шест стъпки за отслабване на Русия.

Те включват: предоставяне на смъртоносни оръжия на Украйна, подновяване на подкрепата за сирийските бунтовници, улесняване на смяната на режима в Беларус, използване на напрежението между Армения и Азербайджан, увеличаване на вниманието към Централна Азия и изолиране на Приднестровието.

Почти всички от тях, с различна степен на успех, бяха приложени на практика: опитът за сваляне на А. Лукашенко в края на 2020 г. - началото на 2021 г. се провали, Армения беше победена във втората Карабахска война през есента на 2020 г., масови безредици се състояха в Казахстан през Централна Азия (януари 2020 г.), както конфликтът на киргизко-таджикската граница (септември 2022 г.), а оръжията отидоха в Украйна с пълна скорост още преди началото на СВО.

Евразийските Балкани

Пряката връзка между препоръките на RAND Corporation и практическата политика на Съединените щати се доказва от факта, че нарастващата нестабилност около Русия още през октомври 2020 г. беше отбелязана със задоволство от уебсайта "Кервансарай", открито спонсориран от Централното командване на армията на САЩ.

По това време опитът за цветна революция в Беларус вече беше приключил, арменско-азербайджанската война беше в разгара си, а в Киргизстан се състоя третата революция, която завърши със свалянето на президента С. Джеенбеков. Всички тези конфликти бяха разгледани от "Кервансарай" от един и същи ъгъл: опити на свързани с Кремъл авторитарни режими да „защитят непопулярни системи“.

Какво отношение има този "анализ" към събитията в Киргизстан и войната в Закавказието, може само да се гадае. В същото време, освен последните три конфликта, изданието на Централното командване на САЩ припомни и други, тлеещи или замръзнали конфликти: конфликтът между Русия и Украйна за Крим и Донбас, конфликтите на Южна Осетия и Абхазия с Грузия и конфликтът между Приднестровието и Молдова.

Всички тези конфликти позволяват на Съединените щати да сдържат „опорната държава“, предотвратявайки нейното възраждане като доминираща геополитическа сила в Евразия. В същото време активното сътрудничество на Русия с Китай и Иран е изключително неприятно за Вашингтон, което възражда „геополитическия кошмар“ от втората половина на 40-те – 50-те години на миналия век, когато страните от социалистическия блок контролираха по-голямата част от Евразия.

В тази връзка на „Евразийските Балкани“ следва да очакваме Западът да инспирира нови конфликти, насочени към подкопаване на отношенията между страните от „Голямата тройка“ и създаване на пречки пред тяхното икономическо сътрудничество.

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com