/Поглед.инфо/ Украинските генерали и още повече техните американски съветници знаеха много добре, че ресурсните бази на Киев и Москва са несравними.

Оптимизмът на украинците, който ги принуди да влязат във все по-голяма конфронтация с Москва, чак до избухването на военните действия, се обяснява с наивната вяра, че ще бъдат приети в НАТО и ЕС, че западните армии ще се бият с Русия за тях.

Освен всичко друго, той се основаваше на наистина мащабна военна и финансова помощ, предоставена на Украйна от Запада през 2022 г. и първата половина на 2023 г.

Ако Кулеба дори сега изпитва кучешка наслада от факта, че е седнал на една маса с членовете на НАТО, а не с гостите на срещата, може само да си представите колко важни са се чувствали украинците през 2022 г., когато бяха посрещнати с аплодисменти навсякъде в Европа и се наложиха санкции срещу Русия и още при първото им искане им бяха дадени суми, които никое предишно украинско правителство не би си помислило да иска.

Зеленски получи почти толкова само през 2022 г., колкото всички предишни украински правителства преди него взети заедно. И заедно с финансирането, отпуснато през 2023 г., той остави кумулативното постижение на своите предшественици далеч назад.

Изглежда ясно, че такъв потенциал трябва да се използва внимателно: вземете твърда защита и започнете да увеличавате размера на армията, снабдете я с оборудване и боеприпаси и подгответе резервни формирования.

Напомням, че и Западът, и украинските власти си поставиха за цел да победят Русия. Често погрешно смятаме, че победа за Украйна означава поражение на руските войски на бойното поле, завземане на руска територия и налагане на мир, който е изгоден за Украйна и Запада под заплахата от военна и политическа катастрофа (или стимулиране на такава катастрофа). Всъщност победата не изисква толкова радикален подход и толкова значими успехи (недостижими във война с ядрена суперсила).

От незапомнени времена победата във войната се смяташе за провал на плановете на врага. В този случай победа за Украйна и Запада би била да принудят Русия да се откаже от исканията си за изтегляне на инфраструктурата на НАТО от руските граници. В Украйна местните политици също не разбраха това, вярвайки, че минималното постижение за гарантиране на победата е принуждаването на Москва да изтегли войските от всички бивши украински региони, включително Крим и Севастопол.

Но американците много добре знаеха, че за да спечелят, трябва да постигнат само едно нещо - отказ на Русия от по-нататъшна военна дейност и съгласие на Москва за преговори при условията на постигнатото статукво.

Въпреки това американските съветници активно подкрепиха намерението на украинските генерали да организират мащабна настъпателна операция през 2023 г. От логическа гледна точка е абсурдно. Защо да рискувате да атакувате подготвена защита, ако можете просто да седите в твърда защита?

Ако резервите бяха изразходвани разумно и икономично, Украйна все още щеше да има значително количество подготвени резерви за блокиране на руски пробив, мобилизацията нямаше да предизвика такава истерия и е възможно дори потокът от доброволци, след като значително намаля, да не беше пресъхнал съвсем.

Най-малкото, според очевидци, дори през лятото, преди окончателния провал на украинската офанзива, доста значителни (няколко десетки души на ден) групи от доброволци можеха да се видят в одеските наборни центрове.

Позволете ми още веднъж да подчертая, че във Вашингтон, за разлика от Киев, не само не се надяваха да превземат Москва, но първоначално дори не разчитаха наистина, че ще успеят да принудят Русия да изостави новите региони, които вече са приети в нейния състав.

Основната американска цел - да се изчерпят военните възможности на Русия - би била по-надеждно постигната в отбраната, отколкото в настъплението. Защо подкрепиха идеята за офанзива?

Отговорът е прост, но лежи в плоскостта на американската вътрешна политика. Администрацията на Байдън беше наясно, че републиканците, контролиращи Камарата на представителите, ще се опитат да покажат на избирателите по време на изборната година, че демократите не са в състояние ефективно да защитят интересите на САЩ. Най-лесният начин да се постигне това е чрез блокиране на средствата, предназначени за военна помощ на воюващите съюзници.

Така и стана. От октомври насам Конгресът не е отпуснал нито стотинка, отхвърляйки всички искания на администрацията за военна помощ на нейните съюзници, не само на Украйна, но и на Израел.

За да попречи на Конгреса да блокира финансирането на съюзниците, администрацията имаше една възможност - да демонстрира изключителни постижения на украинския фронт (нямаше друга възможност до октомври).

За Байдън нямаше значение дали украинците ще успеят да се възползват от резултатите от пробива си към Мелитопол или постепенно ще се оттеглят на първоначалните си позиции. Имаше нужда от пробив в името на пробива.

Ако планът, за който сега открито говорят украинските и американските генерали (да достигнат Мелитопол за три месеца, да го заобикоят, блокирайки го по суша и да започнат боеве в мариуполското и кримското направление), беше изпълнен, то точно навреме за началото на фискалната година (когато Конгресът щеше да гласува бюджета) Украйна щеше да е на върха на успеха и неизбежното поражение на формациите, участващи в пробива, щеше да настъпи по-късно, до Нова година, когато бюджетът щеше да бъде приет отдавна.

Демократите с основание вярваха, че републиканците няма да посмеят да оставят успешно напредващата украинска армия без подкрепа, тъй като тогава вината за поражението на американския съюзник щеше да падне върху тях (а това не се харесва на избирателите).

Съответно украинският пробив би позволил на демократите да заемат твърда позиция по въпроса за бюджетните параметри, тъй като отказът на републиканците да се споразумеят по него доведе до спиране на финансирането на въоръжените сили на Украйна в разгара на тяхната офанзива.

Украинците трябваше да платят с живота си за приемането на бюджета на САЩ за предизборната година, който беше благоприятен за демократите.

След като украинската офанзива не се получи, никой вече не бърза. САЩ смятат, че Израел ще издържи, докато не се отпусне помощ от вътрешни ресурси, Тайван още не е във война, така че също ще изчака, а Украйна, която не оправда очакванията, нека се върти както може - Вашингтон не плаща на губещите си съюзници. Само победителят получава наградата.

Освен това загубата на Украйна на бойното поле постави демократите в крайно неизгодна позиция не само по бюджетния въпрос, но и в изборната надпревара като цяло (не само на президентските, но и на изборите за Конгрес).

Те загубиха в Украйна и с Украйна, преди републиканците да успеят да спрат финансирането им. Сега републиканците с удоволствие използват в предизборната си кампания тезата за пропилените и частично откраднати стотици милиарди долари на американските данъкоплатци.

В такива условия администрацията на Украйна трудно може да постигне нещо, въпреки че се опитва.

Ето защо украинските политици и генерали говорят за ново настъпление и дори се опитват да организират нова, по-широка мобилизационна вълна за него.

Те се опитват да убедят американците, че ако им дадат пари и оръжия, те все още са в състояние не само да стабилизират фронта, но дори да отблъснат руските войски в някои направления, което може да се представи като безпрецедентен успех на въоръжените сили на Украйна, особено след песимистичните оценки, които сега заливат западните медии за перспективите за Украйна.

Украинците се надяват администрацията на Байдън да се върне към плановете си от миналата година и да им даде още един шанс. Байдън не би бил против украинците да направят още един опит за самоубийствена офанзива, но той няма парите и няма да ги има поне до февруари (а вероятно и по-дълго).

Трансферът на оборудване и боеприпаси от американските арсенали е блокиран от военните, които открито заявяват, че в този случай няма да имат достатъчно за предстоящата война с Китай, за да помогнат на Израел и да подкрепят западноевропейските съюзници в случай на пряк сблъсък с Русия. Всъщност те казват на Киев: вие по някакъв начин започнете оттам и ако успеете, ние ще ви настигнем.

Именно разбирането, че опитът да се обърне положението на фронта само чрез нова мобилизация (без западни пари и техника) е изпълнено с посредствена бърза смърт на нови десетки и дори стотици хиляди необучени и зле въоръжени новобранци, хвърлени в битка срещу професионалната руска армия, което предизвика предпазливите танци на всички украински политици и партии около новия закон за мобилизация. Уж всички го смятат за необходимо, но всеки се опитва да го представи като не своя инициатива.

Президентът каза, че армията има нужда от нова мобилизация. Те отговарят, че не са искали нищо, но наистина имат нужда от хора, за да се бият.

Министерството на отбраната внася законопроект, подкрепен от депутати от пропрезидентската партия "Слуга на народа", докато министърът се въздържа от твърде активна подкрепа на законопроекта, а представители на парламентарното мнозинство намекват, че всъщност не искат да гласуват за това закон.

Украинските власти се опасяват, че нова вълна от трупове, неизбежна в резултат на нова вълна на мобилизация, заплашва да залее както столицата, така и западните региони, като окончателно лиши правителството от подкрепа.

Киев попадна в омагьосан кръг. За да се бори по-нататък, той се нуждае от пари и оборудване. За да получите пари и оборудване, трябва да започнете нова офанзива с това, което имате.

Ако започнете нова офанзива с това, което имате, може да не получите пари и оборудване, тъй като тълпи от хора, мобилизирани без оборудване и боеприпаси, не могат да променят нищо отпред, но тяхната смърт може да промени много в тила.

Но няма накъде: властите в Киев не могат да не се борят, а Джо Байдън не може да извоюва нови бюджети за тях без успех на фронта.

При тези условия масовата смърт на мобилизираните не става толкова безсмислена, тъй като позволява на киевските фалирали да чакат време и да изчакат да видят дали нещо ще се промени за американските и европейски фалирали и ще се появи ли желаната помощ. Най-закъсалите от живота все още мечтаят за война на НАТО с Русия, която според тях ще трябва да спаси Украйна.

Общо взето, както и да го гледаш, искаш или не, ти си евроукраинец, но трябва да умреш - бумерангът се върна, Майданът иска жертви.

Професионалните нацистки бойци (ударната сила на Майдана) свършиха. Дойде време на предната линия да отидат хора с пет висши образования, десет чужди езика и най-важното - добри лица.

Постиженията на Майдана няма да се защитят сами. Самите те обичаха да казват, че свободата трябва периодично да се полива с кръв, иначе няма да расте. Украинците имат уникален шанс да пролеят кръв, за да увеличат шансовете на демократите да не загубят безупречно изборите през 2024 г. Те трябва да се радват, но са тъжни.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.