/Поглед.инфо/ Съединените щати и техните азиатски съюзници призоваха за депортиране на всички нелегални имигранти от Северна Корея, всъщност всички граждани на КНДР като цяло, с изключение на дипломатите. Подобно рязко затягане на политиката много прилича на тест. Въпросът е колко скоро ще дойде ред на руснаците, особено след като севернокорейците, както подчертават техните власти, са „в един окоп“ с нас.

Ако не бяха очакванията за т. нар. пролетно контранастъпление на ВСУ и изострянето на политическия конфликт около Тайван, водещите статии на световните медии сега щяха да принадлежат на Северна Корея и нейния „ядрен проблем“.

Когато президентът на САЩ Джо Байдън за първи път встъпи в длъжност, той каза, че този проблем е основният за него - основното направление на външната политика. И сега, оказва се, в най-добрия случай, трето по важност и далеч зад първите две.

Междувременно на Корейския полуостров е „горещо“, тоест се наблюдава изостряне, ескалация, криза - целият набор от все още дипломатически термини, които означават, че дипломацията се проваля. След поредица от ракетни изпитания от страната на маршал Ким Чен-ун съобщиха иза успешния тест на дрона “Хеил-2”, за който се твърди, че може да носи ядрена бойна глава. И след това връзката прекъсна.

Връзката беше буквално прекъсната: вече няколко дни представители на КНДР игнорират обажданията от Сеул по военната специална линия и това е една от последните нишки, които свързват двете враждуващи Кореи. Москва има същата специална връзка с Вашингтон - тя беше вкарана след Карибската криза, за да не се повтори нищо подобно (тоест непосредствена заплаха от световна ядрена война).

Заради всичко това работната група на ООН, където работят по корейския проблем, е в доста напрегната ситуация. Затова няма да изключим, че представителите на трите страни - САЩ, Япония и Южна Корея - просто са били извън нервни, когато са призовали за още една санкция срещу КНДР в допълнение към хилядите, наложени преди това.А именно: да се изпратят всички севернокорейски нелегални имигранти у дома, така че тяхната помощ за роднините у дома да не подкрепя властта на маршал Ким.

Това не е просто радикално предложение. Това е събаряне на политиката около Северна Корея, която съществуваше от десетилетия. И най-важното, това най-вероятно е само пробна сонда, за да се използва впоследствие същата мярка срещу Русия.

Северна Корея е затворена държава. Всички, които са я напуснали не по специално нареждане на партията, са нелегални имигранти или потенциални нелегални имигранти (те ще станат такива, ако пренебрегнат изискването да се върнат - това се случва). Преди това беше предписано да се считат за избягали от репресивния режим на Ким. Като бежанци, нуждаещи се от помощ.

Сега се предлага изгонване на всички, с изключение на тези, които вече са успели да се легализират по-рано. Защото те са гръбнакът на престъпния режим, независимо от целите им.

Когато милиони нелегални имигранти от страните от Близкия изток и Афганистан се втурнаха към ЕС, се смяташе за фашизъм да се изразяват подобни съображения. В същото време понякога тези нелегални имигранти, косвено и съзнателно, помагаха на радикални ислямистки групировки и организираха терористични атаки срещу цивилното население.

С оглед на всичко това представителите на десните партии в ЕС трябва да имат само един въпрос относно "суперсанкцията" на Корея - ама то възможно ли е било?

Още не, но се опитват. Може би за да избегнат обвиненията в расизъм, в групата, пуснала молбата в САЩ присъстваха етнически корейци. В тяхната инициатива наистина няма расизъм. Тя съдържа политически мотивирана ревизия на хуманитарното право, така че в борбата срещу неудобни държави да може да се използва това, което преди е било неудобно.

Когато бяха наложени най-тежките санкции срещу Югославия заради подкрепата на босненските сърби, на сръбските мигранти в Европа беше забранено да изпращат пари и лекарства на семействата си, но не бяха депортирани обратно - "да се борят с режима на Милошевич".

Сеул и Токио имат свръхконфликтни отношения с Пхенян и имат всички основания да се страхуват за безопасността си поради неговите ядрени експерименти (което, разбира се, не отрича братоубийствения характер на това начинание за корейците от Юга). Но във всяка група, където присъстват САЩ, основните винаги са САЩ. Такова радикално предложение може да дойде само от тях. Хегемонът настоява да му дадат нова тояга за решаване на политически проблеми.

Открит въпрос е дали ще помогне и доколко помощта от мигрантите като цяло е значима за икономиката на КНДР. Дори внезапно да стане значителна, Пхенян никога няма да го признае по редица причини, като се започне от факта, че идеологията чучхе в основата си предполага разчитане само на собствените сили, сякаш светът около Северна Корея изобщо не съществува.

На ниво Съвет за сигурност на ООН инициативата няма да мине - няма как иначе, докато вътре са Русия и Китай. Но това е откриването на дискусията, проверката на норматива за сила. Ако светът като цяло не одобри радикализацията и обезчовечаването, това не означава, че САЩ няма да принудят най-малкото своите съюзници (уви, доста многобройни) да провеждат „новата корейска политика“.

Следващата стъпка е очевидна - тази практика да се разпространи върху всички неугодни режими, по-точно върху неугодните народи. И няма много аргументи в полза на факта, че руснаците няма да бъдат първи в тази опашка.

Вероятно вече ни имат предвид във връзка с борбата срещу Северна Корея. Западът се страхува от намесата ѝ в украинския конфликт на страната на руските въоръжени сили и Пхенян наистина дава основания за това.

Така Ким Йо-джонг, възможна наследница на маршал Ким и неговата сестра, която сега отговаря за агитацията и пропагандата в партията, наскоро заяви, че КНДР „винаги ще стои в един окоп заедно с армията и народа на Русия“.

Вече сме обсъждали защо военният съюз на Руската федерация и КНДР е опасен за САЩ. А и все повече футуристи виждат Украйна като пространство за опосредствена война не само между Русия и Запада, но и между Запада и, в известна перспектива, Китай и неговите съюзници.

Всичко зависи от това докъде ще стигне всичко това, каква е границата на сигурност на политиките на САЩ и ЕС и дължината фитила от гледна точка на по-нататъшна ескалация. Но ако утре Северна Корея бъде поставена дори не зад желязна завеса, а зад железен купол, по-нататъшното изостряне на отношенията между Изтока и Запада е неизбежно.

Нашата страна вече е нарочена – там, където са Китай, Северна Корея и всякакви други противници на американските претенции за хегемония. Но Европа все още има време да помисли върху думите на френския президент Еманюел Макрон: струва ли си да се намесва в конфликти, ако САЩ получават всички бонуси, а Европа само губи.

Вярно е, че Макрон имаше предвид Тайван, когато каза това. Но разликата между Украйна и Тайван в случая е чисто географска. Колкото по-скоро инициативите на САЩ било срещу корейските нелегални имигранти, било срещу руските войници, бъдат отхвърлени от прага, толкова по-скоро Източна Европа и Източна Азия ще имат шанс за мир без признаци на етническо прочистване и страх от ядрен апокалипсис.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?