/Поглед.инфо/ През последните години американската дипломация е изправена пред редица предизвикателства. Тук имаме и Русия с украинския казус, и все по-активното поведение на Китай, и Иран, който отхвърля последните ограничения от ядрената сделка. Най-сериозното предизвикателство обаче беше военният конфликт в Ивицата Газа.

Не защото може да доведе до световна война (най-много да е възможна американско-иранска). И не защото съюзникът на САЩ е в трудна ситуация - Израел има всички шансове да нанесе военно поражение на групировката ХАМАС. Но тъй като този конфликт лишава американската дипломация от свобода на маневриране – и рязко приближава края на „Пакс Американа“.

Без алтернатива

Не е тайна, че САЩ заеха напълно и абсолютно произраелска позиция в този конфликт. Те снабдяват Тел Авив с оръжие. Те го защитават в Съвета за сигурност на ООН - например като блокират резолюция за необходимостта от незабавно прекратяване на огъня (и са единствената страна, която гласува против, защото дори лоялните британци решиха да се въздържат). „В ситуация, в която ХАМАС е жива, не е победена и не се отказва от намеренията си да повтаря събитията от 7 октомври отново и отново, прекратяването на огъня ще доведе само до продължаване на проблема“, обясни решението държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен.

И такава защита изглежда съвсем логична. Първо, защото населението на Съединените щати като цяло е произраелско (особено онези американци, които гласуват за Републиканската партия). Второ, еврейската общност в САЩ е изключително влиятелна (не само защото контролира цели сегменти от икономиката, но и защото финансира Демократическата партия). Трето, Израел е единственият пълноправен съюзник на САЩ в Близкия изток. Съюзник, който няма да избяга (както може да направи например Саудитска Арабия, гледаща към Китай), който няма способността да води независима външна политика и да предизвика американското лидерство в региона (каквото Турция вече е което прави) и който има връзка с американците като единствен екзистенциален враг в лицето на Иран.

Проблемът е, че една напълно произраелска позиция неутрализира години на американска дипломация за подобряване на отношенията с арабското общество. Обезсмисля многобройните жертви (както финансови, така и човешки - например предаването на верния съюзник на САЩ, египетския президент Хосни Мубарак, пред ислямистите), които бяха направени, за да направят Америка по-привлекателна в очите на обикновените араби. И превръща в прах всички усилия, които Вашингтон полага сега, за да привлече на своя страна не дори арабския, а мюсюлманския свят в глобалните проблеми (например при сдържането на Китай и Русия).

Няма да убеждават

Подкрепяйки напълно и безусловно Тел Авив, Вашингтон всъщност стана съучастник във всичко, което Израел прави в Газа. Да, Антъни Блинкен казва, че оръжията се предават на израелците при условията на спазване на международното хуманитарно право - но би било по-добре да не казва това. В края на краищата всеки може да види как израелската армия спазва хуманитарното право, като бомбардира Ивицата и стреля по палестинците по улиците.

Да, чисто теоретично американците биха могли да проведат разяснителни разговори с Тел Авив. Да обяснят, че в опит да се елиминира ХАМАС е невъзможно да се убиват палестинци според принципа „убийте всички, Аллах ще разпознае своите“. Не можете да бомбардирате мирни зони. Не можете да извършвате зверства в ерата на мобилния интернет и високите технологии, когато всяка разрушена къща позволява на палестински пропагандисти да правят десетки видеоклипове за страданията на цивилни.

Всички обаче разбират, че Израел няма да се държи по различен начин. Защото не може и не иска.

Боевете в градските агломерации означават въвеждането на огромно количество пехота, което Израел не е готов да направи. Така че вместо това той методично разчиства територия, където смята, че са разположени инфраструктура или бойци на ХАМАС. Междувременно цялата ивица е само 360 квадратни метра. км територия, на която живеят (или по-скоро са живели) повече от 2,2 милиона души. Тоест повече от шест хиляди души на квадратен километър от целия район или повече от 13 хиляди, ако вземем конкретно самия град Газа преди началото на войната. Ето защо израелските бомбардировки (особено килимените) водят до смъртта на толкова много цивилни и по начало не могат да бъдат извършени в рамките на международното хуманитарно право.

Чисто теоретично израелското ръководство може да измисли нещо, по някакъв начин да се погрижи за цивилните - но не иска. Първо, защото нивото на взаимна омраза между евреи и палестински араби е толкова извън всякакви граници, че кадри от безразборни екзекуции на същите араби в Газа от израелските военни редовно се появяват в интернет. Второ, израелското ръководство, очевидно, иска да даде урок на арабите за събитията от 7 октомври - да покаже, че подобни атаки срещу Израел ще бъдат наказвани възможно най-жестоко и дори с помощта на принципа на колективната отговорност.

Би било по-добре да мълчат

Ето как се оказва дипломатическа патова ситуация за Вашингтон. Америка се превърна в нещо като заложник на израелската политика. Принудена да понесе огромни щети поради действията на своя съюзник, който не може да откаже и който не може напълно да контролира.

Но изглежда, че американската администрация може поне да се адаптира към настоящата ситуация. Да намали нивото на дипломатическия патос, да се държи се малко по-тихо (като същевременно помага на Тел Авив, посочвайки на иранците рисковете от нападение срещу Израел и на саудитците последствията от някои санкционни действия). Американските дипломати обаче, както се оказва, дори и в тази ситуация не могат да изключат лицемерния си патос.

В резултат на това Вашингтон се противопоставя на внасянето на въпроса за Газа в Съвета за сигурност на ООН с аргумента, че... желаят да се защитят палестинските цивилни. „Продължаваме да фокусираме усилията си върху сложна и деликатна дипломатическа работа за освобождаване на повече заложници, предоставяне на повече помощ на Газа и по-добра защита на цивилните“, каза заместник-представителят на САЩ в ООН Робърт Ууд.

Най-цинично беше неотдавнашното изявление на говорителя на Белия дом Джон Кърби. „Посочете ми една страна– която и да е страна – която прави толкова много, за да намали болката и страданието на жителите на Газа, колкото правят САЩ. Не можете - просто не можете. Съединените щати, чрез президента Байдън, отговарят за доставката на камиони, храна, вода, лекарства и гориво на хората в Газа“, каза служителят пред репортери. Представител на държава, която помага за „намаляване на болката и страданието“ на жителите на Газа, като предоставя муниции на израелците, за да убият тези жители.

Не е изненадващо, че такава позиция, която е върхът не само на цинизма, но и на политиката на двойни стандарти, предизвиква диво раздразнение в мюсюлманския свят. Което на фона на нарастващия икономически и политически суверенитет на арабските страни нанася сериозен удар върху остатъците от американско лидерство в света. А Вашингтон се превръща от някогашен важен гарант за сигурност и стабилизираща сила в токсичен играч и слон в стъкларски магазин. Или магаре, имайки предвид кой е на власт в момента във Вашингтон.

Експертите уверяват, че когато „слоновете“ (т.е. републиканците) се върнат в магазина, ситуацията ще се промени. Америка ще продължи да помага на Израел открито, но честно и без патос, който унищожава репутацията му (както беше при президента Доналд Тръмп). До това завръщане обаче има още година. За което сегашната администрация на САЩ с поведението си в арабско-израелския казус окончателно ще довърши Пакс Американа.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.