/Поглед.инфо/ На 6 април пресслужбата на Белия дом обяви, че Доналд Тръмп е подписал указ, подкрепящ стопанското развитие на природните богатства на Луната и други небесни тела.
В постановлението се казва, че пространството, както юридически, така и физически, служи като „уникално пространство за човешки дейности и САЩ не го разглеждат като всеобщо достояние“.

Така САЩ официално обявиха, че ще извличат минерали в космоса в свой интерес. Освен това с указ от 6 април Доналд Тръмп даде гаранции на онези корпорации, които ще участват в публично-частното партньорство за "дългосрочно проучване на Луната, Марс и другите небесни тела", както и за разработването на минерали върху небесните тела.

Обсъждането на принадлежността на космически обекти (планети и астероиди) започна веднага след първия пилотиран полет в космоса. През 1967 г. ООН разработва космически договор. Сред подписалите страни бяха САЩ, СССР и Великобритания. В споразумението се казва: "Космосът, включително Луната и другите небесни тела, не е обект на национално присвояване нито чрез обявяване на суверенитет върху него, нито чрез използване или окупация, или по някакъв друг начин."

През 1979 г. ООН прие Споразумението за дейността на държавите на Луната и другите небесни тела, което се нарича „Лунно споразумение“. Споразумението прокламира принципа за изключително мирно използване на Луната и подчертава, че изграждането на лунните станции трябва да бъде координирано с ООН.

Лунното споразумение също така гласи, че Луната и нейните полезни изкопаеми са всеобща собственост на цялото човечество и участващите държави се задължават да „установят международен режим, включително подходящи процедури, за да регулират експлоатацията на природните ресурси на Луната, когато ще бъде очевидно, че такава експлоатация ще бъде възможна в близко бъдеще. "

Едва 11 държави са ратифицирали Лунното споразумение. Сред тях са Франция и Индия. Други държави с космически програми, включително Китай, САЩ, Великобритания и СССР, не са подписвали документа.

През 2015 г. Съединените щати приемат Закона за конкуренцията за търговските космически изстрелвания (The Commercial Space Launch Competitiveness Act). Законът се позовава на правото на гражданите да добиват минерали от астероидите. Ерик Андерсън, един от основателите на фирма Planetary Resources, чиято цел е разработването и прилагането на технологии за индустриално развитие на астероиди, нарече този закон "най-голямото признаване на правата на собственост".

Законът за конкуренцията за търговските космически изстрелвания обаче не се прилага за Луната и планетите на Слънчевата система и Тръмп поправи този „недостатък“ със своя указ от 6 април. Така САЩ отказаха да се съобразят с космическия договор, който подписаха през 1967г. За какви природни ресурси на Луната обаче става дума и струват ли си усилията?

На Луната има редица минерали, включително желязо, алуминий, титан. Повърхностният слой на лунната почва, реголит, е наситен с редкия на земята изотоп хелий-3, който може да служи като гориво за термоядрени реактори. И в САЩ, и в Русия се изучават методи за промишлено производство на метали, кислород и хелий-3 от реголит.

НАСА разработва и методи за производство на продукти от отливка от реголит върху лунната повърхност за издигане на сградата на бъдещата лунна станция. Значително внимание се обръща на енергоснабдяването на такова производство: за да се стопи реголитът, са необходими високи енергийни разходи и продължителна термична обработка, а реголитът има температура на топене около 1500-1700 ° С. Предлага се да се генерира електрическа енергия, с използването на слънчеви панели, които могат да бъдат изработени от силиций - основният елемент на Луната.

Вече е писано, че в рамките на американския проект Artemis-3 се планира изграждането на лунна орбитална станция Gateway. НАСА очевидно възнамерява да осигури на тази програма финансови ресурси чрез частни компании. Указът на Тръмп дава такава възможност.

Не само американците имат намерение да усвояват Луната. През януари 2019 г. китайската космическа сонда Chang'e-4 кацна от обратната страна на Луната. Станцията проведе първия експеримент с отглеждането на растения на Луната в специален контейнер. Семена от памук, рапица и картофи, доставени до спътника на Земята. Китайските учени възнамеряват да използват резултатите от тези изследвания за създаване на лунна експериментална база. Пуснатият от станцията Луноход “Юйту”, с помощта на спектометъра VNIS, открива минералите ортопироксен и оливин в кратера Карман.

Япония планира да изследва Луната с роботизирани селища.

Европейската космическа агенция е разработила плана “Аврора”, който включва експедиции и бази на Луната; Проектът започва през 2030 година. Първата европейска лунна станция "Смарт-1" за година и седем месеца се занимава с картографиране на повърхността на Луната и изграждане на карти с минерални залежи.

През 2008 г. Индия изпрати станцията “Чандраян-1” до Луната с цел триизмерно топографско и радио-сондиране и картографиране на повърхностните химически елементи в търсене на метали, вода и хелий-3. Индийската организация за космически изследвания обяви планове да изпрати луноход на Луната.

Всички тези страни очакват да добиват минерали на Луната. Съединените щати бяха просто първите, които си заплюха „лунния участък“.

В Русия добивът на Луната е споменат за първи път през януари 2006 г., когато шефът на РКК “Енергия” Николай Севастянов заяви, че основната цел на руската космическа програма ще бъде извличането на хелий-3 чрез обработка на реголит. "Планираме да създадем постоянна станция на Луната до 2015 г., а от 2020 г. промишленото производство на редкия изотоп хелий-3 може да започне на спътника на Земята", каза тогава той.... Важна роля в създаването на лунната база според него трябва да играе Международната космическа станция. Тя трябва да доставя космонавти и товари в орбита на космически кораб за многократна употреба “Клипер”, чието въвеждане в експлоатация беше планирано за 2015 г. Пилотираният “Клипер” и междуорбиталният влекач “Фери”, разработен в “Енергия”, образуват единен транспортен и товарно-космически комплекс, който ще служи за промишленото проучване на Луната. Благодарение на новата транспортна система Русия също ще може да предоставя търговски услуги за доставка на различни товари, включително обемисти , в космоса“, пише тогава вестник „Комерсант“.

Както знаете, тези руски проекти не бяха осъществени , но досега американците не са създали нещо подобно.

Руската лунна програма, обявена от “Роскосмос” през 2007 г., предвижда кацането на човек на Луната до 2025 г. и разполагането на постоянна лунна база там.

През 2014 г. стана известно за новата си проектна концепция на руската лунна програма. “Роскосмос” възнамеряваше да изпрати няколко автоматични станции до Луната, за да проучи лунната почва, пилотирани експедиции и кацането на хора на Луната в периода от 2016 г. до 2040 г.

До 2050 г. се предвижда изграждането на обитаема база и мина за добив. През 2015 г. имаше съобщения за забавяне на тези планове за няколко години от обявения график.

В момента руските учени и инженери продължават да работят по родната лунна програма.

Превод: В. Сергеев