/Поглед.инфо/ Една от най-горещите теми на обществения дебат във Франция тази седмица беше въпросът за евтаназията. Президентът Еманюел Макрон дори намекна, че това може да стане предмет на национален референдум. Защо французите са толкова чувствителни към този дебат, каква е неговата същност – и какво общо има с него политическата манипулация на френското ръководство?

В четвъртък френският президент Еманюел Макрон разтърси страната не заради намерението му да разположи френски ядрени оръжия в други страни, нито дори заради парадоксалните му изявления за украинския конфликт. Основната тема за французите беше обявяването на така наречения закон за края на живота, който би могъл да позволи евтаназия във Франция. Докато Националното събрание протака процеса, президентът заяви, че въпросът може да бъде поставен на референдум, за да може самият френски народ да реши съдбата му.

Въпросът за евтаназията, тоест възможността в случай на нелечимо заболяване да се прекратят страданията на пациента чрез ускоряване на смъртта с негово съгласие, представлява огромен етичен проблем. Въпреки напредъка в медицината, остават редица нелечими заболявания, които в терминалната фаза причиняват ужасни страдания на пациента.

Най-често срещаният пример е ракът. Много хора, загубили близки или приятели заради тази болест, са се сблъсквали с въпроса какво да правят, когато житейските перспективи станат толкова ограничени, че смъртта изглежда единственият начин да се избегнат страданията.

От друга страна, във френското общество съществуват сериозни опасения, че подобен закон, каквато и да е целта му, неминуемо ще доведе до злоупотреби. В някои страни по света вече са приети и действат закони за евтаназията - например в Белгия, Холандия, Канада, Нова Зеландия и др., някъде - с ограничения, някъде - напротив, правейки процедурата достъпна за почти всички.

Както показва практиката, не всички роднини на пациентите са съгласни, че не е имало друг изход освен евтаназията и съдят лекари, обвинявайки ги, че в действителност са убили пациента. Освен това, здрави млади хора, които се оказват в трудна житейска ситуация, или психически нестабилни личности, например, започват да прибягват до евтаназията като метод за безболезнено самоубийство.

Класически пример в този смисъл е случаят с 29-годишната холандка Аурелия Брауърс, която страдала от различни психични заболявания и била депресирана. Човек не може да не се запита за общество, което насърчава подобни решения и позволява те да бъдат вземани от човек в нестабилно психологическо състояние.

Осъзнавайки колко опасности крие законът за евтаназията, френските парламентаристи не бързат да го одобрят. От март 2024 г. насам два закона обикалят стените на Народното събрание : единият за палиативните грижи, а другият - същият „закон за края на живота“.

Няма единодушие относно закона за края на живота дори сред членовете на правителството: например, министърът на вътрешните работи Бруно Ретаило се обяви категорично против него в интервю за Le Journal du Dimanche. Според него, ако такъв закон бъде приет,

„Ще стане по-лесно да се иска смърт, отколкото медицинска помощ. Това противоречи на моята концепция за човешко братство... Нашето общество се нуждае от палиативни услуги, а не от закон за евтаназията.“

Напротив, министърът на труда, здравеопазването, солидарността и семейството Катрин Вотрен се изказа в подкрепа на евтаназията, която е „алтернатива на непоносимото страдание“. Практически изчерпателна представа за аргументите на поддръжниците и противниците на закона може да се даде например от доклад за заседание на специална парламентарна комисия, на която са били призовани представители на няколко асоциации на лекари и пациенти.

Така онкологът Оливие Тредан се обяви против това: „Не мога да приема тази концепция за асистирана смърт, която се опитва да легитимира асистираното самоубийство и евтаназията. Нашата мисия е да се грижим за живота на нашите пациенти, а не да им причиняваме смърт... Докосваме самата същност на връзката между болногледача и пациента, основана на доверие...

Разрушителен закон, който позволява на всеки лекар, във всеки един момент от процеса, да предложи и след това да извърши процедура, насочена към причиняване на смърт, неизбежно ще доведе до недоверие от страна на уязвимите пациенти и съмнения относно правото им на живот.“

Както посочи д-р Тредан, „Процедура, основана единствено на решението на лекар, без консултация с роднини или болногледачи (на пациента), може да задейства бърз и необратим процес, който ще доведе в рамките на няколко дни до смъртоносна инжекция за отслабени пациенти, които искат смърт в трудни моменти. Съществува риск от злоупотреба с доверие от страна на някои лекари, които ще предписват смърт по същия начин, по който предписват стандартни лекарства.“

Тюгдюал Дервий, представител на асоциацията „Алианс Вита“, отиде още по-далеч: „Вярваме, че премахването на забраната за убиване на пациент, ключов елемент от цялата медицинска етика, би било несправедливо... Така наречената асистирана смърт рискува да се превърне в „задължение да умреш“...

Хората, които са самотни, социално уязвими, живеят в условия на липса на медицински грижи, без достъп до палиативни грижи... могат да бъдат принудени да се самоубият или да извършат евтаназия...“ Първите, които ще поискат евтаназия, ще бъдат психологически нестабилни, изолирани, бедни и възрастни пациенти. В Канада тя се използва от хората с най-ниски доходи.

Д-р Ан Вивиен от Асоциацията „Право да умреш с достойнство“, която от години се опитва да легализира евтаназията, заяви: „Дори при оптимален достъп до палиативни грижи, все още ще има обстоятелства, при които, въпреки добрата подкрепа, човек в края на живота си би предпочел да му се помогне да умре, отколкото да живее живот в страдание до края на дните си.“

Според нея „законът трябва да гарантира достъп до качествени палиативни грижи, но също така да предостави възможност за търсене на асистирано умиране като последна мярка, когато вече няма надежда за възстановяване или други средства за дългосрочно облекчаване на страданието“.

Жан-Мари Льо Мене, ръководител на фондация „Жером Льожен“, посочи изкривяванията от страна на застъпниците за евтаназия: „Проучването на Ifop, проведено през юни 2023 г., (изначално) задава грешен въпрос: може ли законът да позволи на лекарите да прекратяват живота на хора, страдащи от непоносими болести?

Това създава фалшива алтернатива между страдание и смърт, замъглявайки възможността за палиативни грижи, които трябва да бъдат предлагани.“ И заключи: „Всъщност този законопроект е предназначен само да отговори на идеологически, утилитарен и икономически натиск. Скъпите палиативни грижи ще бъдат полезни за богатите, докато евтаназията, която не струва нищо, ще бъде напълно приемлива за бедните.“

По време на интервюто на Макрон беше показан запис на журналиста Шарл Биетри, който страда от нелечима болест и се обявява в полза на закон за края на живота. Самият френски президент изрази надежда за гласуване в парламента, добавяйки, че може да прибегне до референдум „в случай на безизходица“.

На теория конституцията дава право на президента да поставя на референдум въпроси, свързани със здравеопазването. Макрон обаче е майстор на изкуството да разсейва гражданите на страната от наистина належащи проблеми. Споменаването на референдум за евтаназията е по същество политическа маневра, целяща да отклони вниманието на френския народ от това, което той смята за най-важно.

Още преди силно рекламираната президентска реч, вестник „Фигаро“ проведе анкета , която показа, че две трети от французите биха искали да видят референдуми по въпроси като имиграцията и публичните финанси. BFM TV също така проведе анкета , която показа, че французите биха искали да изразят мнението си по въпроси като миграцията, публичния дълг, данъците и пенсионната реформа.

Но Макрон отрече правото на референдум за миграцията, позовавайки се на конституцията, която уж не го позволява, ала сега разсейва общественото мнение със закона за края на живота. Пенсионната реформа беше приета въпреки протестите на французите. Разбира се, никой няма да ги пита и за растежа на националния дълг.

Превод: ЕС