/Поглед.инфо/ Рестриктивните мерки на САЩ като последно, слабо и самоубийствено средство в ръцете на хегемона.

“Северен поток 2:” Малко вероятни санкции

На 14 януари Сенатът на САЩ трябва да гласува по въпроса за налагането на санкции срещу "Северен поток-2". Това е инициатива, прокарвана от представители на Републиканската партия на Съединените щати. Въвеждането на ограничителни мерки трябва да удари преди всичко европейските компании, участващи в проекта.

Инициативата на тексаския сенатор Тед Круз има няколко измерения. Първата е вътрешната политика. Републиканците възнамеряват да демонстрират, че всички обвинения за "проруския" курс на президента Тръмп са лъжи и възнамеряват да се борят с Русия дори по-упорито от демократите. Дори проектът им да не мине, това ще бъде сериозна причина да се атакува администрацията на Байдън и да се получат допълнителни политически точки заради антируските настроения, които самите демократи разпалиха през последните години.

Измерение 2: Тед Круз, като сенатор от Тексас, има тесни връзки с американските производители на петрол и газ. Те са пряко заинтересовани да изнасят газ за Европа и да изхвърлят руските конкуренти, като блокират проект, който е изгоден за тях и за германците.

Третото измерение е геополитическо. Съединените щати са заинтересовани да блокират германско-руското сътрудничество („континенталния блок“, включително в енергийния сектор. Така те нанасят двоен удар: на Русия (нейния износ) и на самата Германия, като ѝ налагат по-скъпо гориво, което означава увеличаване на разходите, което удря икономиката на „сърцето на Европа“ и съответно подкопава силата на потенциален геополитически конкурент.

Ако обаче републиканците искат да постигнат тази цел с помощта на санкции, демократите се стремят да направят същото с германски ръце. Ориентираните към Демократическата партия германски “Зелени” сега контролират поста на външния министър. Аналена Бербок, която го заема, направи много изявления през декември, които накараха света да се усъмни в съдбата на "Северен поток-2". В резултат на това имаше скок в цените на газа, което дори доведе до преориентация на американските танкери, насочващи се към Европа. Преди това приоритетни пазари за американските износители на втечнен природен газ бяха страните от Тихоокеанския регион с по-високи цени на газа, отколкото в Европа. С усилията на германските “Зелени” американският ВПГ може да стане печеливш и за Европа, която ще плати пълната цена за тези „молекули на демокрацията“ по терминологията на миналата американска администрация.

Администрацията на Байдън се опасява, че тези планове може да бъдат развалени от директната тактика на републиканците. С прибързаните си действия те могат да насочат германските и европейските съюзници срещу САЩ, което може да доведе до краха на проамериканските Зелени.

Няколко американски сенатори от демократите заявиха в понеделник, 10 януари, след среща с представители на администрацията на Байдън, че смятат, че санкциите срещу руския газопровод "Северен поток-2", инициирани от републиканския сенатор Тед Круз, могат да навредят на отношенията с Германия.

Заместник-държавният секретар Виктория Нюланд и съветникът на президента Джо Байдън по глобалната енергийна сигурност Амос Хохщайн се срещнаха при закрити врати в понеделник с около 10 сенатори от демократите, които не са решили как да гласуват по законопроекта на Круз.

През декември републиканците и демократите постигнаха споразумение, според което Круз отмени забраната си за десетки номинирани от Байдън посланици. В замяна демократите позволиха въпросът за санкциите срещу "Северен поток-2" да бъде гласуван от Сената. Сделката изисква законопроектът да получи 60 гласа.

В Сената балансът на силите между републиканци и демократи е 50/50. След това промените в санкциите трябва да бъдат одобрени от Камарата на представителите на Конгреса и подписани от Джо Байдън. Предвид тези обстоятелства може да се заключи, че е малко вероятно в крайна сметка да бъдат наложени санкции, какъвто и да е резултатът от гласуването в Сената. Ако администрацията на Байдън наложи санкции срещу руския газопровод, то няма да бъде по предложение на републиканците.

Не че демократите предпочитат "Северен поток 2". Те не искат да дават лаврите на „победители на Русия“ (дори и виртуални) на политическите си съперници в навечерието на междинните избори за Конгрес през 2022 г. Нито пък искат да развалят отношенията с европейските съюзници.

Налагането на санкции би поставило под въпрос американско-германските отношения и би било обективно от полза за Русия, особено като се има предвид, че "Северен поток-2" е технически напълно завършен. Санкциите на САЩ биха стимулирали проруските настроения и антиамериканизма в Европа. И биха направили невъзможни за Съединените щати и Европа да предприемат съвместни действия срещу Русия, включително санкции.

Държавният департамент на САЩ вече отбеляза, че законопроектът за налагане на санкции на газопровода "Северен поток 2", предложен от републиканския сенатор Тед Круз, ще подкопае единния фронт срещу Русия.

Антируските санкции: убийте резидентите

Едновременно с обсъждането на евентуални санкции срещу „Северен поток 2“ в световните медии се хвърля информация за ограничителните мерки, които САЩ възнамеряват да въведат в случай на „инвазия“ на Русия в Украйна.

На 12 януари група сенатори от демократите решиха да разкрият своя законопроект за санкции срещу Русия, ако тя „нахлуе“ Украйна. Този проект, подкрепен от Белия дом, подробно описва спекулациите, които са се случвали преди.

Законопроектът ще наложи широки санкции на висши руски военни и държавни служители, включително президента Владимир Путин, както и на ключови банкови институции, ако Москва започне военни действия срещу Украйна. Твърди се, че санкциите ще засегнат и системата СУИФТ .

Наричайки "Северен поток 2" "инструмент за злонамерено влияние от Руската федерация", демократическият законопроект призовава Съединените щати да "обмислят всички налични и подходящи мерки" за предотвратяване на повторното отваряне на газопровода.

По-рано в пресата бяха хвърлени съобщения за други възможни ограничителни мерки, които САЩ възнамеряват да предприемат срещу Русия. Ставаше дума за „технологично ембарго“ върху доставката на разработки, които могат да бъдат използвани в руската военна и авио-космическа индустрия, за евентуално изключване на руските финансови институции от международните банкови системи. Също така Министерството на търговията на САЩ възнамерява да наложи ембарго върху доставките на американски индустриални продукти за Русия: от хладилници до смартфони.

Имаше и съобщения за възможни санкции срещу Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ) и различни руски банки. Предния ден възможността за налагане на подобни санкции беше потвърдена от Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на САЩ, която участва в руско-американските преговори за сигурност в Женева.

Според Шърман ограничителните мерки „ще включват финансови санкции и както се съобщава, тези санкции ще засегнат ключови финансови институции, експортен контрол, насочен към ключови индустрии, укрепване на позициите на силите на НАТО на територията на съюзниците и увеличаване на помощта за сигурност на Украйна " .

Но в случай, че всички тези санкции бъдат въведени, те ще ударят директно инфраструктурата и групите в руския елит, които пряко свързваха Русия и Запада. Западът просто ще унищожи собствените си мрежи за влияние в лицето на икономисти, банкери и олигарси, обвързани с неговите финансови институции.

Русия и Китай вече си сътрудничат в областта на създаването на алтернативни платежни механизми. Санкциите ще стимулират този процес. Изключването на Китай от взаимодействие с Русия, когато самият Вашингтон недвусмислено го обяви за свой геополитически съперник номер 1 в света, няма да успее.

Санкциите в областта на технологиите също само ще увеличат желанието за сътрудничество между Русия и Китай, ще увеличат степента на конфронтация между разузнавателните служби („индустриален шпионаж“) и ще увеличат усилията на Русия да отстрани Европа и Германия от американската сфера на влияние. И накрая, там са Япония и Южна Корея, съюзници на Съединените щати, които американците не успяха да включат в механизмите за широко санкционно противопоставяне на Русия.

Смисълът на "санкциите" като механизъм за натиск е да се превърне страната в пария, в съвкупния икономически натиск. Ако няма такъв натиск и ще трябва да бъдат наложени санкции не само срещу Русия, но и срещу основната индустриална сила на съвременния свят, Китай, тогава използването на този механизъм ще доведе само до формирането на алтернативни икономически системи и укрепването на политически сили, непримирими със САЩ, до разделянето на света, което ще доведе до последен гвоздей в ковчега на проекта за еднополюсна глобализация.

Така че санкциите на САЩ може да са болезнени, но в историческа и геополитическа гледна точка те ще подкопаят самите основи на ориентирания към САЩ свят.

Капанът, който Тукидид не споменава

Американските политолози обичат да се позовават на “Капана на Тукидит”, за да опишат потенциален конфликт между САЩ и Китай. Става дума за атинския пълководец Тукидид, размишляващ причините за избухването на войната между Атина и Спарта, Пелопонеската война (431-404 г. пр. н. е.). Той вярва, че Спарта се страхува от нарастването на атинската мощ, което прави конфликта между тях неизбежен. Така че дори сега се твърди, че нарастването на мощта на Китай прави военен конфликт със Съединените щати много вероятен.

Много хора обаче забравят, че Пелопонеската война започва със санкции. Атиняните, които контролират морските пътища, въвеждат морска блокада на град Мегара, надявайки се да смажат съюзниците на Спарта. Тя обаче излиза в тяхна подкрепа с цялата си военна мощ. Резултатът от конфликта в крайна сметка е поражението на Атина.

Атина в древна Гърция е морският полюс, точно като Съединените щати в съвременния свят, разчитайки на своя флот и икономическа мощ. Спарта, както отбеляза и настоящият британски премиер Борис Джонсън, е своеобразен предшественик на Русия, сухоземен полюс, който предпочита да използва военна сила. Санкционната война, отприщена от атиняните, показа на спартанците и останалите гърци, че ако нищо не се направи, тогава можете да бъдете заложници на икономическия хегемон и най-голямата морска сила. Единственият изход е да се сложи край на плутокрацията със силата на оръжието. В същото време Спарта получава подкрепа от Персийската империя, също противник на атиняните, което до голяма степен предопределя поражението на „демократичната“ морска сила.

Подобно на спартанците, руснаците може в даден момент да откажат да играят игри на блокади и контрасанкции и да започнат да решават проблемите по начина, по който са се справяли най-добре от векове - с директна сила.

Всички санкции на САЩ при тези условия няма да спрат, а ще подтикнат Русия да предприеме решителни действия. За да оправдае тези действия и последвалата имперска експанзия в евразийското пространство, руското ръководство ще трябва да се обърне към идеология, която има антизападен характер.

Слабост, не сила

Както изтъкна британският дипломат Джеръми Грийнсток, правителствата използват санкции, когато не могат да прибягват до използването на военна сила, но не могат да се ограничават до чисто устно осъждане на действията на други правителства. Така заплахата от санкции срещу Русия в отговор на предполагаемата инвазия в Украйна е доказателство не за сила, а за слабост на САЩ. Вашингтон не е готов да се бие в интересите на Киев.

През 2010 г. Никълъс Бърнс, бъдещият посланик на САЩ в Китай, един от най-изтъкнатите американски дипломати, отбеляза, че „през последните 25-30 години е имало много малко примери, когато санкциите наистина са донесли успех“. Позовавайки се като пример на санкциите на САЩ срещу Иран, той отбеляза, че те само са допринесли за сближаването между Техеран и Пекин.

Бърнс е съветник на Байдън в предизборната кампания, тясно е свързан с настоящия Бял дом, именно той, като посланик на САЩ в Китай, ще трябва да бъде в челните редици на американската политика в най-важната геополитическа посока. Признанието от такъв анализатор е ценно.

Като цяло е показателно, че никакви американски санкции, наложени по политически причини, не са довели до изпълнение на поставените във Вашингтон задачи. Куба, Иран и Венецуела се справят със санкциите, като Куба живее под блокада повече от 60 години. През 2021 г. САЩ наложиха санкции срещу Мианмар, което не пречи на страната да развива военни и икономически отношения с Китай и Русия. Освен това американският натиск върху съюзници като Япония за противовес на китайското влияние оставя на важната страна от Югоизточна Азия малък избор, освен да си сътрудничи с Москва и Пекин. Същата грешка правят съюзниците на САЩ в други региони на света.

Така наскоро профренската западноафриканска асоциация ЕКОВАС наложи санкции срещу Мали. Те бяха подкрепени от Франция и САЩ. Формалната цел е да се принудят провеждането на избори. Най-вероятно обаче въпросът е във все по-нарастващото сътрудничество между Мали и Русия, включително в областта на борбата с тероризма, и каненето на руски военни специалисти в страната. Резултатът от санкционния натиск обаче е превръщането на Мали в център на борбата на африканците за независимост от Франция. Мали беше подкрепено от панафрикански движения от целия континент, а военното управление в Мали беше подкрепено от съседна Гвинея, където младият патриотичен полковник Мамади Думбуа дойде на власт през октомври. Съседният Алжир, който е в противоречие с Париж, също със сигурност ще се възползва от пренасочването на потоците от Мали към себе си.

По същия начин опитите на САЩ да наложат ограничителни мерки срещу Етиопия (въз основа на обвиненията на властите в страната в нарушаване на човешките права) водят до сближаване между страната и Китай и Турция. В многополюсен свят едностранните санкции не работят.

Санкциите от страна на страните от НАТО в съвременния свят са своеобразен знак за качество, тъй като се налагат на държави, които укрепват своя суверенитет и са включени в процесите на изграждане на многополюсен свят.

Колкото по-малка е страната, толкова по-трудно понася тежестта на санкциите. В случая на страна като Русия обаче санкциите само ще тласкат развитието на затворена, самодостатъчна икономика, както вече доказаха всички санкции, наложени от 2014 г. насам. А американският натиск ще помогне за установяване на взаимодействие между жертвите на санкциите, за оформянето им в полюс на силата, за установяване на сътрудничество в експанзия в други региони.

Разширяването на списъка на страните под санкции води само до отслабване на механизма, чиято ефективност пряко зависи от мащаба на международното участие. Ако Русия и Китай вече са под санкции на САЩ, тогава този механизъм просто не може да работи адекватно. Санкциите ще бъдат нарушени до публично унижение на САЩ. Фактът, че американските партии се състезават помежду си как да наложат ограничителни мерки, които не работят, е доказателство за загубата на усещане за реалност във Вашингтон. Само умираща империя може да действа така.

Превод: В. Сергеев