/Поглед.инфо/ Създаването на технологии винаги носи проектен и утилитарен характер. Определени групи се стремят с тяхна помощ да постигнат целите си. Навремето появата на атомната бомба е свързано с воденето на война по особен начин, с нова суперекспанзия. При това атомната бомба изиграва в историята парадоксална роля, осигурявайки мир дълги години. Може би и тук ще се случи нещо, което не напълно се вписва в изначалния сценарий. Неговите автори и бенефициенти не контролират напълно скачащия цифров кон.

Все пак степента на контрол от върхушката на това, което Зубоф нарича надзорен капитализъм над процесите на производство и над населението не просто е значително по-горе от, да речем, при промишления капитализъм, а качествено различна. Тя е по-широка и дълбока. При това НК е просто ранна форма на новия строй, по-скоро дори неговото първоначално натрупване. Навремето първоначалното натрупване на капитала, което само по себе си все още не е капиталистическо, създава некапиталистическата основа за капитализма. Това е напълно логично, защото всяка система възниква не на своите системни предпоставки. Маркс добре показва това с примера на Англия през XVI век. А много по-късно Хана Аренд пише, че първоначалното натрупване ще се повтаря всеки път и в тези случаи капиталът ще прибягва към некапиталистически форми, към чист грабеж. Във връзка с това Дейвид Харви, чиито книги препоръчвам на всички, навремето отбелязва, че натрупването чрез изземане има за цел да освободи активи с минимални разходи, а най-добре - с нулеви. Ето това е именно това, което прави “Гугъл”: наблюдаваме процеса на първоначалното натрупване за новия строй, но само че натрупване не на капитал, а на невеществени активи. И това се случва повече или по-малко незабелязано за основната човешка маса, за разлика от ограждането през XVI век, когато народът е гонен открито от земите си. Днес хората се гонят от самотата си, която им осигурява свобода на волеизразяване и това се случва в тайна от мнозинството.

Между другото, работи и материалният процес под формата на унищожаване на малкия и среден бизнес. Така също се разчиства площадката за новия строй. Всички сме длъжни да разберем, че в структурите като “Гугъл” се провежда смесване на властта и собствеността. Контролът над поведението на хората се използва за получаване на печалби, но самият този контрол вече не е собственост, а всъщност чиста власт. Случва се характерното за предкапиталистическите общества разтваряне на собствеността във властта, но на принципно различно производствено-техническо равнище, отколкото не само в прединдустриалното, така и в индустриалното общество.

Голяма роля във формирането на новия строй играят къснокапиталистическите, политика, култура и право. Те работят за установяване на корпоративен контрол над определени зони, където действат не държавните закони, а правилата на въпросната корпорация или в най-добрия случай корпоративното право (но не държавното). Затова разбираемият интерес на държавата към контрол над мрежите се натъква на съзнателно въведените платформи на културно-политически заслон, който не позволява да се проведе реален анализ на функционирането на структурите като “Гугъл”. Това е изобщо тема-табу, която все по-ярко маркира свършения факт на институционализирането на свободата на подобните структури от държавите и обществата. В тези структури се наблюдава доста сложна система от три класи за акциониране и владеене на акции. В “Гугъл”, например, ние виждаме три класи акционери, при това горната класа са двама души, които взимат всичките решения. Във “Фейсбук” тази роля се изпълнява от един човек, от един вид жрец на информационния храм, колектив (“класа”) в едно лице.

Не могат ли това да бъдат и подставени лица?

Това е интересен въпрос. Навремето се опитваха да ни убедят какви са хубавци всичките тези Сергей Брин, Марк Зукерберг и прочее, че са самоиздигнали се хора, които са дошли едва ли не от улицата. Но редица аналитици, преди всичко Константин Черемни, показаха, че тези хубавци изобщо не са случайни хора, че те са по един или друг начин свързани с Пентагона, със специалните служби, банките и “дълбоката власт”. Всички те, да го кажем така, целево са водени и издигани. Затова, когато преди няколко години се появи концепцията на “нетокрация”, че ще дойде нова класа (“нетократи”), която ще помете старите стопани на света, веднага се усъмних. Работата е там, че цялата история на формиране на новите управляващи слоеве и класи е като правило компромис между старите и новите. Освен това старите групи често като социален експеримент пускат по историческото “минно поле” пионерите или просто не пречат на историческите опити, а след това, в зависимост от обстоятелствата, или си присвояват резултатите, или прекратяват опитите и ликвидират “опитните площадки”, обявявайки експериментаторите за престъпници или дори устройвайки над тях някакъв публичен съд.

С времето пионерите придобиват самостоятелност, особено по време на системни кризи, още повече терминални. Екзистите са именно това, но съдбата им все още не е ясна. При всеки случай следва да се разбере, че са свързани не толкова с държавата, колкото с дълбоката власт. Ролята им в държавния преврат, завършил със свалянето на Тръмп, свидетелства кристално ясно за това. Според мен “дълбоката власт” (която понякога неточно се нарича “дълбока държава”) се проявява в двете страни на един процес: псевдоикономически и псевдоисторически - под формата на принципно нов посткапиталистически строй. Дълбоката власт и екзистите имат един враг - националната държава. Контрольорите и присвоителите на потребностите, мрежите, социалното поведение и информацията влизат в ролята на (нео)жреците на новото общество. Друг е въпросът доколко собствениците на старите пари и монархо-аристократичните семейства ще им позволят това, какъв ще бъде компромис. Искам да напомнян, че първите оператори на световния пазар, “капиталистите против своята воля” (Р. Лашман) са най-вече не буржоа, а представители на върхушката на постфеодалния (средата на XVI — средата на XVIII век) Стар ред - земевладелци, аристокрация. В последната четвърт на XVIII век ги предизвиква буржоазията, решила да стане основния капиталист.

Епохата на революциите (под масонски трикольор) от 1789-1848 година е борба на буржоазията за “пръстена на капиталистическото всевластие” не само с феодалите (от феодализма по това време не остава почти нищо), колкото с ранните капиталисти - операторите от стария ред на световните и националните пазари. Едва по- либералите и марксистите измислят “буржоазните революции”. Резултат от тези революции е социалният компромис между старото и новото. Новият строй, повтарям, рядко възниква с нокаут. Като правило това е компромисна победа по точки на една от страните, при това не винаги новата страна. Често новите дрехи се обличат от старото (например късната съветска номенклатура, която се превръща в антисъветските стопани на РФ). По аналогичен начин в следващото десетилетие ще се развива борбата за бъдещето в широки мащаби: схватки, компромиси и капани.

Обърнете внимание на това: по време на зараждането на капитализма през “дългия XVI век” (1453–1648 г.) бъдещата господстваща класа усвоява принципно ново пространство - световното (световния пазар), морските простори на Атлантическия океан, които не принадлежат на ничие държавно законодателство, управлява именно в него и от там, с недосегаема за конкурентите на държавно равнище “висота”, нанася удари по техните позиции. Настоящите кандидати за статута на нови господари също претендират за завземане на от никого не усвоени в момента обществени територии - пространства, които не са обхванати от законите на никоя държава. Става дума за киберпространството. Тук, както и в атлантическия океан през XVI век, няма законни: рано пиле, рано пее.

Ерик Шмит и Джаред Коен във вече цитирания “Нов цифров свят” отбелязват: “Онлайн-светът реално не се подчинява на земни закони. Това е голямо неуправляемо пространство”. Тези, които са решили да станат монополисти на това пространство, се стремят да изградят в него надзаконна, тоест беззаконна система, в която да пишат правилата, носещи засега чисто силов характер. Но рано или късно те ще ги оформят в пълен обем. Именно така правят през XVIII век британците, поставяйки философска основа под пиратското грабителство и завземането на огромни територии - имам предвид концепцията terra nullius на Джон Лок, оправдаваща завземането на територии. На свой ред концепцията на Лок е далечно ехо на принципа на другите грабители и завоеватели от имперски тип. Става дума за римляните и тяхното res nullius — “пуста вещ”, а под вещ се има предвид земята. Според този принцип, земята принадлежи на този, който я използва. Следващата логична стъпка е, че този, който живее на нея, но не я използва, трябва да се унищожи/изгони, или превърне в роб. Ние вече сме говорили, че цифровата матрица е зона на принципно нов вид робство, когато човек се отчуждава като социално-духовно създание. При това “цифровиците” действат в своята зона с такава скорост, че държавите никак не могат да ги изпреварят по отношение на законите. Обществото също закъснява с приемането на факта, че край капиталистите се е появил нов хищник. Той претендира не за материалните продукти и пари, а за самия човек. Той планира да ликвидира частния живот и демократичните институти, за което Шмид и Коен говорят, без да се крият.

Но няма да се разминем без конфликт между “екзистите” и “финансиалистите”?

В дългосрочен план - да, но този конфликт ще бъде оста на по-сложен и многокомпонентен сблъсък между бенефициентите на сегашния преврат - първият, разгръщащ се не просто в глобален мащаб, а за първи път глобален, тъй като негов предмет са глобалните сили. Има пет от тези бенефициенти: “Голямата Техника” (цифрови), “Голямата Фармация”, “Големите финанси” (финансиалистите), наднационални структури, проглобалистките държавни бюрокрации. Като цяло, в една или друга степен, почти всички фракции на световната управляваща класа са се възползвали от КОВИД-19 - богатите са станали по-богати, и то значително. Показателно е, че през 2020 г. рязко се е увеличило търсенето на скъпи яхти. Индустриалното издание съобщава, че ако от януари до септември 2019 г. са отплавали 165 яхти, то през същия период на 2020 г. вече са били 200, плюс още 330 поръчки са направени за изграждане на нови яхти. А броят на милиардерите в "ковидната" 2020 се увеличи с 660, достигайки цифрата от 2755. За едни КОВИД-19 е като родна майчица.

Въпреки това в бъдеще конфликтът не може да бъде избегнат, всъщност той вече се проявява. Действията на определени групи бенефициенти, на първо място държавни бюрокрации и част от финансовите структури, стремящи се да озаптят твърде разширилите се технологични гиганти Зукърбърг и Гейтс (например “Фейсбук” щеше да пусне своята валута “Либра” - това е контрол над почти 50% от световния пазар плюс произтичащите от това възможности за политическа манипулация). Видяхме как в края на август - началото на септември 2021 г. стартира кампания срещу “Фейсбук” в САЩ. Китай започна да унищожава криптовалутата. Централните банки на развитите страни се придвижиха към създаването на свои собствени цифрови валути. И още в края на октомври съществуващите очертаха посоката на ответния удар, според плановете си - съкрушителен. На 28 октомври 2021 г. Зукърбърг обяви ребрандирането на “Фейсбук”, за да стане “Мета”. Тази дума се появява през 1992 г. в вече култовия киберпънк роман на Нийл Стивънсън „Снежна катастрофа“. Той описва нов вид комерсиална матрица - Метавселената, управлявана на горния "етаж" от корпорации, а на долния - от мафията. Метавселената на Зукърбърг е, според Алексей Иванов единна екосистема, в която благодарение на скъпите очила за физическата, разширената и виртуалната реалност са обединени в една мозайка на дигиталните светове. На 2 ноември “Майкрософт” обяви своята метавселена чрез своя главен изпълнителен директор Сатя Надела.

В общата Матрица на двете (засега две) корпорации, ако се осъществи, ще функционират около 1 милиард души. Това ще позволи, както подчертава А. Иванов, не само да се увеличи печалбата до 2 трилиона долара (сега 30 милиарда) плюс още 5-6 трилиона поради рестартирането на 3D интернет и стартирането на напълно контролиран дигитален пазар - пред нас стои план за преразпределение на глобалния пазар, виртуалните светове. Това ще позволи и решаването на други две не по-малко, а може би и по-важни задачи. Първо, социалните мрежи, по-точно техните собственици, които през последните години вече придобиха ролята на относително независими политически играчи (относително - тъй като тази независимост е ограничена до четирима други бенефициенти и присъства и в “дълбоката власт”), улавят част от държавните функции. Зукърбърг казва откровено, че целта му е да създаде мета-икономика, която има своя собствена валута и е освободена от данъци, а следователно и от държавата. Второ, управниците на света и продавачите на виртуалния „въздух“ на Метавселената твърдят, че са социални демиурзи: като подлагат милиард хора на дрогата на виртуалното, те създават социално атомизиран свят, както прави британската буржоазия в втората половина на XVIII- началото на XIX век. Тогава това е атомизация чрез процесите в реалната икономика, тя теоретично може да се преодолее, което се случва чрез формирането на промишления пролетариат, докато във виртуално-цифровия паноптикум това едва ли е възможно - atomization forever!

Въпросът е дали в перспектива конкурентите сред петте бенефициенти ще позволят на екзистите монополно да стопанисват и водят в създаването на новата версия на земната цивилизация. Работата стои именно така: био-еко-цифровият посткапитализъм в този вид, в който го планират, не е просто нова система в историята на цивилизацията, това е нулиране на всичко, което съществува от времената на неолитната революция, тоест за последните 10-12 хиляди години. Тези, които концентрират в ръцете си богатство в течение на последния век (в цикъла романи на Вадим Панов “Аркада” те са наречени “глобални инвеститори”), не позволява нито на новоиздигналите се, които сами са допуснали и пуснали, нито дори няколкото корпорации самостоятелно да създават/завладяват новия свят. Нито Кортес, нито Писаро, нито Джеймс Уат - пионерите на колониализма, капитализма и Модерна не са допуснати близо до кръга на стопаните му. Освен това стопани не става много и от първите (XVII–XVIII век) оператори.

Нарастващото напрежение сред петте бенефициента на КОВИД-19 и строители на новия свят донякъде напомня на миниатюрната ситуация в Русия на границата на ХХ и ХХI век, когато бъдещето на страната (и в конкретна форма на строя) се решава също в борбата между пет сили: външните търговци (и свързаното с тях външно разузнаване), МВР, военните, престъпността и чекистите. Резултат е либерал-чекизмът в криминални тонове. Най-вероятно нещо подобно ще видим и в световен мащаб, ако създателите на новата нормалност успеят и планът им за социално изкривяване стане норма.

Решаващите хватки по “ъглите” на глобалния петоъгълник ни предстоят, засега локални и водещи до отърваване от по-слабите. На настоящия етап всички елементи с представката “Големи” (цифровици, финансисти, фармацевти) - са съюзници в качеството си на отчасти самостоятелни играчи, отчасти като сегменти/инструменти на дълбоката власт. Тяхната борба с държавата “велика Америка” на Тръмп е борба за утрешния и днешния ден с вчерашния, завършваща с победата им. Между другото не е изключен и реванш, още повече че, както пише Барингтън Муур, великите революции не се раждат от победния вик на възходящите класи, а от предсмъртния рев на онези класи, над които всеки момент ще се стоварят вълните на прогреса. На второ място, след като е удържана победата над “вчера”, “утре” и “днес” трябва да се вкопчат в схватка и ще се постараят да привлекат на своя страна “вчера”. Не е ясно кой ще излезе победител в този “времеви триъгълник”.

И така, предстои ли схватка между екзистите и финансиалистите или някакъв различен, по-мирен начин да си изяснят отношенията? Но между тези групи има и сходство.

Да. В частност това е установка като социал-дарвинизмът. И едните, и другите четат “писанията” на Фон Хайек и държат на бюрото си Айн Ранд - пионерите на неолибералната идеология, чудовищното, антидържавно и нататък - антиколективистко, антисоциално настъпление. Навремето Тачър заявява, че няма никакво общество, а единствено мъже и жени. Наистина, след жестока критика ѝ се налага да прибави и трети елемент - семейството. Но казана дума - хвърлен камък.

На жреците на Цифрата силно им помага провокацията от 11 септември 2001 година, по-точно формираната след това идея за засилване на контрола над всички мрежи, идеята за създаване на държавата на националната сигурност. “Гугъл” активно се включи към този процес, започвайки от 2003 година да работи по договор с ЦРУ. След това за малко да се срасне с Пентагона. Според мен сдвояването на тези основни властови специални структури помогна на “дълбоката власт” да изгради около своите съюзници от властово-информационните платформи укрепление с невероятна секретност. Аргументацията е проста: веднъж след като лоялните технологични професионалисти заработят в тайните проекти, то нито обществото, нито държавата трябва да се месят в тази сфера. Това развързва ръцете на цифровиците за по-нататъшни манипулации вече в политическата сфера.

През 2012 година “Фейсбук” порази публиката със статията с провокативно название “Експеримент с обхват от 61 милиона души по социално влияние и политическа мобилизация”. През 2010 година по време на изборите за Конгрес се изследва възможността за манипулации на общественото и информационното съдържание на 61 млн. Публикации във “Фейсбук” по повод изборите. Оказва се, че мнението на най-малко 2% от хората се управлява лесно, което е напълно достатъчно за промяна на изборни резултати. Анализира се податливостта на хората към емоционално влияние. Изяснява се, че дори неголямото въздействие може да има значителни последици. При това разработчиците задават изпитателен (под прикритието на грижа за общественото здраве) въпрос - какво да се прави, за да се усили ефекта на манипулацията. Въздействието минава по линиите “гласувам, както и приятелите си” и несъзнателна имитация. Правилно: съзнанието и съзнателното са основните врагове на надзорния капитализъм.

Много е важно, че от самото начало платформите като “Гугъл” залагат не на умерените глобалисти, а на крайните. Например Шмид играе огромна роля в предизборната кампания на Обама през 2008 година. Той го осигурява включително и с данните на 250 милиона американци! Един американски журналист, който също работи за Обама, се изразява повече от изчерпателно: “Благодарение на Шмид знаехме как ще гласуват хората, още преди те самите да решат как ще гласуват”. Всичко е напълно логично: освен налаганите и предсказвани потребителски преференции гражданите неминуемо и без критика следват и “дневния ред” на програмираните политически симпатии.

Но платформите се месят не само в политиката, но и в своето „частно дело“

О да! През 2015 г. интернет адвокат Тим Ву и няколко други ентусиасти формират екип за разследване на скритите механизми зад търсенето с „Гугъл“. Те откриват, че търсачката систематично фалшифицира резултати в полза на определени продукти, които трябва да бъдат „увеличени“ в популярност. Това вече не е разделение на труда, а разделение на знанието. Този процес също протича на съвсем разбираеми основания, тъй като способността на света да произвежда информация е надхвърлила възможността за обработка и съхранение - банката на световната информация се удвоява на всеки три години. И още нещо: през 1986 г. само 1% от информацията е дигитализирана, през 2000 г. - 25%, през 2012 г. - 98%. Онези, които са оглавили този процес, се опитват да яхнат закономерностите на развитието.

Сега майсторите на дигиталните процеси изграждат своеобразен храм на информацията и вече могат да решат коя част от нея да пуснат в обществото и коя да класифицират. Тайна, на първо място, информация за себе си близки - това е ясно. Принципът е прост: ние ще знаем всичко за вас, а вие ще знаете за нас само това, което ние ще позволим. Представено е доста цинично – като грижа за консуматора. Главният икономист на „Гугъл“ Хал Вариан го изрази по следния начин: „За да предостави най-добрата услуга на вас, „Гугъл“ трябва да знае колкото е възможно повече за вас.“ Тоест "Гугъл" твърди, че знае лична информация. Това трябва да бъде осигурено от цифрови асистенти.

През 2015 година компанията „Рилис“ получи 3,6 млн. евро от Еврокомисията по проекта „Автоматичен разумен анализ на дивото“. Целта е развитието на автоматизирани технологии, способни да изчислят емоциите на човека, когато той се запознава с едно или друго съдържание. След година компанията получи от Комисията награда за своята „иновация“, при това доста голяма сума. Въпросната иновация има за цел да се рови в подсъзнанието на човек и да го присвои. С негова помощ се изучават човешки жестове, изражения на лицето, движения на тялото, микродвижения на очите и прочее, тоест всичко, което човек прави несъзнателно. И отново, тези програми се коренят в миналото – в края на 90-те години.

С други думи, всички лични граници на човешкото „Аз“ са изместени и елиминирани. Навремето Жан-Пол Сартр пише: „Свободата е съществуването на нашата воля“. Лишаването от свобода, както и избора, мисълта е отчуждение на волята. Отчуждението на волята, освен всичко друго, е заместването на личността на човека с неговото схематизирано информационно отражение, образ в информационно огледало. Свободата е тясно свързана с бъдещето – с това как човек определя своето бъдещо време. Зубоф пише, че днес сме изправени пред ситуация, в която нашето бъдеще време е застрашено от дигиталната архитектура на модификация на поведението от надзорния капитал. Това създава пазари за бъдещо поведение – ежедневни, икономически и политически. Поведенческите данни се превръщат в основна стока.

Този вид "превръщане в стока" променя структурата на личността на човек, нали?

Разбира се. Възниква схема, която се дефинира по следния начин: автономно (от обществото и държавата) капитал-на-поведение и хетерономен (т.е. външно регулиран) индивид. Това много напомня факта, че върху материала на китайската цивилизация и нейните „дъщери” – корейската и японската – социолозите концептуализират като „контекстуален” тип личност, противопоставяйки го на „текстуалния” – европейския. Ако в европейската цивилизация човек действа като нещо независимо и самоопределящо се („текст“) и влиза в индивидуални (лични) отношения с Абсолюта – оттук и „културата на съвестта“, то източноазиатската (Китай, Корея, Япония) типът на личността се определя главно от външни регулатори, следователно, първо, "културата на срама" вместо "културата на съвестта"; второ, трябва да говорим не толкова за индивида, колкото за социалния индивид, и то колективен.

По този начин дигитализацията елиминира европейския тип личност, формиран от античността, християнството и модерността, и го заменя с нещо подобно на източноазиатския. Неслучайно през последните тридесет години се развива интересът към конфуцианството и модата към него сред ръководството на най-големите корпорации на пост-запада. В самия Китай дигитализацията под формата на система от социални рейтинги органично падна върху двехилядолетния тип власт, общество и социална индивидуалност. Освен това се превърна в техен израз, завършена форма. Крайните глобализатори, цифровици се опитват да направят приблизително същото с европейците. Оттук и желанието им да подкопават християнството, а на преден план са йезуитите, чиято идеологическа система и практика винаги са се състояли в ограничаване/потискане на личността, превръщането ѝ в социален индивид. В тази връзка е система за унищожаване на европейската цивилизация, изтриване на Историята на последните две-две и половина хиляди години от нейното развитие, желание да хвърли човечеството обратно в ерата преди аксиалното време. Дори не говоря за преработването на Хомо Сапиенс като биологичен вид под прикритието на „коригирането“ му, това е по-рязко от надзорния капитализъм с всичките му „трикове“. Неговите планиращи директно свързват дигитализацията с биологичните промени в човек, всъщност трябва да говорим за биодигитализация.

С други думи, много е унищожено и преди всичко - неприкосновеността на личния живот.

очно. Частното лице е лош обект за цялостно, социално хомогенно присвояване. То трябва да бъде стандартизирано, тоест лично почистена. Още в началото на 90-те години на миналия век ученият по право Спирос Симитис пише в забележителното си есе „Преглед на поверителността в информационното общество“: „Личната информация все повече се използва за налагане на стандарти на поведение. Обработката на информация се превърна в съществен елемент от дългосрочна стратегия, манипулация, насочена към формиране и адаптиране на индивидуалното поведение“. Симитис вече регистрира тенденции, които противоречат на неприкосновеността на личния живот и демокрацията. Днес виждаме, че дигитализацията в ръцете на ултраглобалистите действа като реален инструмент за лишаване от права на цели общности и дори общества. На човек се казва открито: „Нямаш лична неприкосновеност“, няма правото на това. Още повече, че силата на тези „индикационни“ структури изобщо не е източник на държавата и не е нова технология, а само междинен резултат в логиката на натрупване на колосална информация за контрол върху човешкото поведение! Това е логиката на присвояването на нематериални активи. Това не е капитализъм, а нещо по-лошо.

Превод: В. Сергеев

ПЪРВА ЧАСТ - ТУК

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели