/Поглед.инфо/ Разногласията относно космодрума „Байконур” между приятелите от Митническия съюз - Русия и Казахстан - вече станаха официални.

Както стана известно, още преди новогодишните празници Москва изпрати на Астана нота. Руското правителство поиска да бъдат пояснени последните изказвания на ръководителя на „Казкосмос” Талгат Мусабаев. От гледна точка на Русия, те са „необосновано резки и извън рамките на на неговите компетенции”.Мусабаев още пред 2008 година се изказа за преразглеждане на действащата правова база за наемането на „Байконур” от страна на Русия. А през декември 2012 година, в изказване пред парламента, ръководителят на „Казкосмос” обяви новите си планове - да вземе Байконур от Русия. Наистина, Министерството на външните работи на Казахстан побърза да заяви, че би било „наивно и неразумно” това да стане на практика и, че журналистите са преиначили думите на Мусабаев.

Русия вече веднъж трябваше да преразгледа споразумението с Казахстан за наема на космодрума. В крайна сметка новият договор действа до 2050 година, и Астана ежегодно получава от Москва 115 милиона долара. Все пак, периодично възникващите „малки недоразумения” - като неочавано отложени по неясни причини стартове - приннудиха страните да създадат междуправителствена комисия по комплекса „Байконур”. Начело на комисията е първият вицепремиер на русктоо правителство Игор Шувалов. Неговото ведомство трябваше да изпрати в Астана нота по повод на изявленията на Мусабаев.

Какво иска да постигне Астана? Ясно е, че Казахстан сам няма да може да се справи с „Байконур”. Впрочем, Казахстан не иска да изгони „Роскосмос” от „Байконур”. Целта на тези демарши е съвсем друга, смята руският експерт Андрей Грозин:

- Казахстан е заинтересован от развитието на дясното крило на „Байконур”, на стартовите площадки „Зенит”. Иска да ги управлява за да прави пари не само от наема, но и от стартове на европейски, украински и руски компании.

Проектът, за който става дума, отначало е бил разчетен за стартове на екологични, без несиметричен диметилхидразин, носители от клас „Зенит” и ракети „Ангара”. С негова помощ Астана се стреми да запази монопола на космическия транзит и да запази Русия при себе си. Но, според повечето експерти, поведението на Казахстан ще има обратен ефект - ще накара Москва да форсира създаването на алтернативни космически площадки. Впрочем, тази задача вече е отразена в държавната програма за космическата дейност на Русия до 2020 година, утвърдена от премиера Медведев в края на декември. Главните задачи в програмата са създаването на космодрума „Източен” на територията на Русия и модернизацията на космодурма „Плесецк”. Що се касае до „Байконур”, експертите са сигурни, че Москва и Астана ще изгладят разногласията си в най-скоро време.