/Поглед.инфо/ България, която през последните години се превърна в един от най-суровите наложители на санкции срещу Русия, внезапно въведе много забележително изключение. За какво говорим и защо този път България не може без руската технологична помощ?

За втори път от 2023 г. българското правителство изтегли АЕЦ "Козлодуй" от санкциите на ЕС за привличане на изпълнители от Руската федерация за безопасността на експлоатацията на централата. Очевидно става дума за доставка на асинхронни електродвигатели и вътрешнореакторни сензори, както и предоставяне на свързани услуги, включително доставка и монтаж.

Освен това шестият блок на атомната електроцентрала може да се нуждае от подмяна на други елементи. Това може да се съди по факта, че през март 2023 г. България вече веднъж извади атомните електроцентрали от санкции и тогава тези компоненти бяха споменати в материалите, които се появиха в медиите.

„Предприятието ще може да внася метални изделия от Русия при изпълнение на договорите, посочени в приложенията към днешното решение. Разрешен е и вносът на стоки и технологии от Русия и предоставянето на съответна техническа помощ, необходима за изпълнение на договори, пряко изброени в анексите“, каза тогава министърът на енергетиката на страната Росен Христов след заседание на техническото правителство на страната, на което въпросът беше обсъден.

„Правителството одобри изключение от санкциите на ЕС, наложени на Русия. Става дума за набавяне на необходимите материали, резервни части и услуги за плановите годишни ремонти на атомните централи“, каза Христов. Той обясни, че това решение е "критично" за безопасността на атомната централа, тъй като става въпрос за материали и части, за които не са намерени алтернативни доставчици, и добави, че властите работят за създаване на необходимите резерви за няколко години напред.

АЕЦ “Козлодуй” е единствената действаща българска атомна електроцентрала на брега на река Дунав. Намира се в близост до град Козлодуй, на около 200 км от столицата на страната София. СССР помогна за изграждането на тази централа в България. Доставките на ядрено гориво за атомните електроцентрали и цялата работа с него също се извършват от СССР и Русия.

Атомната централа доставя около една трета от електроенергията на България. В момента работят два от шестте реактора, построени през 1987 г. и 1991 г. (четири бяха затворени при влизането в Европейския съюз като неотговарящи на изискванията за безопасност). През 2012 г. беше обявено, че има планове за изграждане на още един. Българите харесаха най-вече руския проект, но под натиска на САЩ решението беше преразгледано в полза на американската компания “Уестингхаус”. В резултат на това реакторът така и не е построен поради проблеми с финансирането.

През последните години старата атомна централа неведнъж е била ремонтирана. Така през октомври 2022 г. шести енергоблок премина през подмяна на елементи и профилактика на оборудването.

Само няколко дни след повторното пускане обаче охладителната система на генератора се повреди и беше открито изтичане на водород. Това доведе до изключването на реактора от енергийната система на страната. През декември същата година се появи изтичане на охлаждаща течност от първи към втори кръг на парогенератора, което удължи извънплановия ремонт и доведе до рязък скок на цените на електроенергията.

Защо в крайна сметка България извади “Козлодуй” от санкции за втори път? Отговорът е прост: световният пазар на ядрена енергия е тясно свързан с Русия и “Козлодуй” може да се поддържа ефективно и безопасно само с помощта на руски компоненти.

За диверсификация в Европа се говори отдавна, но реалността е, че за доставчици от Русия е почти невъзможно да намерят заместител. Атомната електроцентрала трябва да използва един вид гориво, при смесване на различни видове може да се получи разхерметизиране на някои от касетите, което може да доведе до непланирано спиране на енергоблока и огромни финансови загуби. Такъв инцидент се случи например в чешката атомна електроцентрала “Темелин”.

Българското правителство не веднъж е разглеждало варианти за преминаване към западно ядрено гориво: договори със София подписаха американската компания “Уестингхаус” и френската компания “Фраматом”. Американците обаче от пет години проучват въпроса как точно могат да пуснат своето гориво в експлоатация, а французите дори не са започнали подобни изследвания. Също така не са решени въпросите с лицензирането и съхранението на отработеното гориво. И това на фона на факта, че “Коздолуй” работи редовно на руско гориво и носи приходи.

В момента приблизително 20% от всички ядрени реактори в Европа получават ядрено гориво от Русия. И ако в редица страни е възможно в бъдеще да се премине към гориво от друг производител, в някои не е така. Например в чешката атомна електроцентрала “Дуковани” има реактори тип ВВЕР-440, които могат да работят изключително с руското гориво ТВЕЛ. Подобни съоръжения има в Словакия, Финландия, Унгария и България.

Ето защо, например, Унгария упорито защитава руската ядрена енергетика по въпроса за санкциите. Но финландското ръководство, следвайки политическия момент, замрази строителството на атомната електроцентрала “Ханкихиви-1” през 2023 г.

Що се отнася до Украйна, преди началото на СВО в страната работеха четири атомни електроцентрали - Запорожка, Хмелницка, Ровненска и Южноукраинска. Експлоатираха 15 енергоблока, 13 от които с реактори тип ВВЕР-1000, два с ВВЕР-440. Всички те са построени по време на СССР с помощта на горивото, което “Росатом” произвежда днес. Но още преди СВО Украйна успя да преобрудва половината си реактори на американско гориво на “Уестингхаус”.

В момента ядрената енергетика е една от малкото области, в които страните от ЕС и НАТО категорично губят от Русия, тъй като самите те зависят от продуктите на “Росатом”. Освен това страните, чиито атомни електроцентрали зависят от Русия, са технологично принудени да ги премахнат от санкциите, тъй като енергията неизбежно надделява над политическите догми.

България вече направи това два пъти – през 2023 и 2024 г. Възможно е подобни процеси да продължат. Тоест, при цялата си неприязън към Русия, българските власти все още не могат без нея и най-важното са готови подобни стъпки да бъдат публично оповестени.

Превод: В. Сергеев