/Поглед.инфо/ На 2 декември 2015 г. НАТО официално покани Черна гора за 29та държава-членка. Черна гора (или Монтенегро) е малка страна с население от 620,000 души и въоръжени сили наброяващи 2,000.

Въпреки малкия размер на Черногорската войска, Филип Брийдлав (върховен комадващ на силите на НАТО в Европа) е оценил положително приноса ѝ в Афганистан, като е изтъкнал, че доброто ѝ представяне там е една от причините за потенциалното ускоряване на процеса на приемане на Черна гора в НАТО. Но докато черногорските елити се стремят към членство в Алианса, страната е разтърсвaна от масови протести срещу тази перспектива. Тези, които все още си спомнят за НАТО-вските бомбардировки през 1999 г., със сигурност биха предпочели Черна гора да запази неутралитет. На този етап обаче, cегa когато според думите на Йенс Столтенберг (генералния секретар на НАТО), е поставено ‘началото на един красив алианс’, едва ли има шанс този курс да бъде париран.

Събитията от 1999 г.

НАТО бомбардира Черна гора през 1999 г.. Бомбардировките унищожиха военното летище и повредиха гражданското летище в Подгорица; те също разрушиха транспортния възел Мурино, военната база в Даниловград, и радарното устройство на крайбрежието. Десет черногорци бяха убити, три от които - деца. Днес, 16 години по-късно, все още на никой не е потърсена отговорнocт за тези жертви и щети. Един гражданин разказва за събитията: ‘Спомням си, че гледах от балкона как гореше летището в Подгорица. Този ден отидох в [град] Никшич и по пътя срещнахме само две коли. Спомням си, че кондукторът не искаше да вземе пари за билетите и само повтаряше: ‘Деца, кой знае какво ще се случи утре? Вие виждате, че падат бомби, по-добре отидете и пийте някъде сок с тези пари’.

Но днес правителството на Черна гора не използва негативни думи по отношение на НАТО в медиите и в официалните преговори. Италиански военно-транспортни кораби и американски ескадрени миноносци често са закотвени в пристанищата на Бар и Тиват.

Промяната е илюстриранa от съдбата на подземното военното летище Шипчанк. Разположено в средата на един хълм, летището е впечатлявало с дизайна си, според който военните самолети са излитали и са се приземявали използувайки тунел, издълбан в средата на хълма. В летището са се помещавали 26 военни въздухоплавателни средства. Бомбите на НАТО падат върху хълма и пробиват дупка в тунела, в който са машините; така югославската военна авиация в Черна гора изгаря в един миг.

Сега, тунела на Шипчанк е превърнат в дегустационна зала на черногорската винарна ‘Плантаж’. ‘Плантаж’ произвежда виното ‘Вранац’, една предпочитана от туристите напитка. Днес във винарната няма мемориална плака и нищо не напомня на туристите за бившето летище и неговата съдба. Но въпреки този стремеж към забрава, веднага след като Черна гора получи покана за членство в НАТО, хиляди черногорци се събраха, за да протестират срещу тази перспектива.

‘Това е началото на един много красив алианс’

С тези думи Йенс Столтенберг официално покани Черна гора в Алианса. Човекът, който несъмнено играе ключова роля в осигуряването на тази покана е Мило Джуканович, Черногорският премиер. Джуканович също носи отговорност и за решението да не се проведе публичен референдум за членство в НАТО. Въпреки, че 84% от гражданите искат референдум по въпроса, курсът към сближаване с Алианса е одобрен само от Парламента. Така за пореден път въпросът за защитата на обществеността е твърдо иззет от сферата на публичната политика и пренесен в тъмните коридори на парламентарното политиканстване.

Джуканович, ‘най-умният човек на Балканите’ и ‘въплъщение на дивата красота на Черна гора’ според Радио Свободна Европа (РСЕ) се е задържал по-дълго от Леонид Брежнев на върха на политическата власт (повече от 20 г.). Следователно, за да се разберат процесите в тази малка държава, е необходимо да се хвърли светлина върху политическия му път. Радио Свободна Европа описва Джуканович с възхищение: ‘Човек не остава в продължение на две десетилетия на върха на властта в една страна, в един нестабилен регион като Балканите, такa както премиерът на Черна гора Мило Джуканович е направил, без да може да прецени на къде духа вятърът и как да се приспособи’.

Тези хвалебствия не се споделят от много от сънародниците му. Агенция Ройтерс съобщава, че през октомври 2015 г. Черногорската столица Подгорица бе парализирана от триседмични протести с искане за създаване на временно правителство, което да организира ‘първите свободни и честни избори’. Расо, 30-годишен демонстрант, заявявa пред информационната агенция АФП, че: ‘25 години и повече на власт са твърде много, дори ако Мило Джуканович беше Махатма Ганди, a не крадецът, който е в действителност’.

Джуканович за първи път е издигнат на поста министър-председател през 1991 г. на 29 годишна възраст. Това е първата му платена работа. Оттогава той е заемал пет мандата длъжността нa премиер и един мандат длъжността президент на Черна гора (1998-2002 г.). От 1998 г. до сега Джуканович е и неизменен председател на най-голямата черногорска партия, Демократическата Партия на Социалистите на Монтенегро (ДПСМ); ДПСМ първоначално е билa черногорския клон на Комунистическата Партия на Югославия. Когато Джуканович за пръв път се появява на политическата сцена, тойе близък съюзник на Слободан Милошевич. През 1996 г. обаче той се обръща срещу Милошевич, изоставяйки традиционната съвместна сръбско-черногорска визия в полза на независима Черна гора. РСЕ описва трансформацията нa Джуканович така: ‘В първия удобен момент, през 1998 г., той изостави Милошевич и сe трансформира в прозападен реформатор’.

Приспособяемостта на Джуканович не остава незабелязанa от критиците му. Движението за Неутралност на Черна гора (ДНЧ) описва несменяемия политик на Черна гора по следния начин: ‘Министър-председателят Мило Джуканович, корумпиран опортюнист добре свързан със сенчестите мрежите на организираната престъпност и на разузнавателните служби, на власт от падането на Берлинската стена, дори нарича тези, които са против членството в НАТО ‘врагове на държавата’’. Други критични анализи също посочват, че по време на престоя си на върха, Джуканович е циментирал властта си посредством своя контрол върху държавните институции. Според Филип Ковачевич, председател на ДНЧ: ‘Дълголетието на Джуканович във властта се дължи главно на неговия абсолютен контрол върху апарата за полицейско разузнаване в страната’. Ковачевич допълва: ‘От началото на 1990 г., той e имал абсолютната власт да възнаграждава и наказва и бе брутален в унищожаването на всичките си политически опоненти’.

Бруталностмаркира и потушаването на антиправителствените протести през октомври 2015 г. Тези, които протестираха бяха обвинени че са про-руски и про-сръбски настроени. Най-малко трима опозиционни лидери и няколко депутати бяха ранени, а двама журналисти арестувани по време на насилието, което избухна, след като протестиращите се опитаха да се придвижат към парламента в Подгорица. Група от 125 видни интелектуалци, независими журналисти и активисти на гражданското общество, публикува ‘Протестен меморандум’, който осъди насилственото разпръскване на мирната демонстрация.

"Пионка в играта на великите сили"

Въпреки ‘моралният’ облик на премиера на Черна гора, или може би точно поради него, през декември 2015 г. настроението в Алианса беше празнично - Черна гора официално бе поканена да се присъедини към НАТО.

Два въпроса възникват във връзка с тази покана. На първо място: нуждае ли се НАТО от Черна гора? НАТО едва ли се нуждае от още една военна база по Aдриатическото крайбрежие, въпреки че някои твърдят, че ‘включването на Черна гора запълва последната празнина по бреговата ивица и най-накрая превръща в Адриатическо море в частния басейн на НАТО’. Вторият въпрос е, дали Черна гора се нуждае от НАТО? Тези, които са склонни да мислят така посочват че, Черна гора ‘е заобиколенa от много по-силни съседи, и e с нарастващ дял от албанското cи население. Може би Черна гора може да гарантира суверенитета и териториалната си цялост единствено по този начин [като се присъедини към НАТО]’. И този аргумент не изглежда много убедителен, тъй като Черна гора е заобиколена от страни-членки на НАТО и атака от страна на нейните съседи е изключително малко вероятна.

В дискусиите в aмериканската преса и в изказванията на представителите на НАТО няма и следа от причините, посочени по-горе. Само една тема доминира техния дискурс: включването на Черна гора в НАТО е послание към Русия, че разширяването на НАТО ще продължи на изток. Ройтерс съобщава, че дипломати от НАТО са заявили, че членството на Черна гора ще изпрати недвусмислено послание до Москва, че Русия не разполага с правото на вето върху разширяването на Алианса на изток, дори ако членството на Грузия е било затруднено от войната през 2008г. Посланието от Белия дом е, че членството на Черна гора ще ‘демонстрира доверието в политиката ‘Отворени Вратa’ на НАТО’.

Гражданската организация ДНЧ обръща внимание върху това, че фокусът на Атлантическия Запад върху реакцията на Русия е толкова доминиращ, че предизвиква въпроса, дали някой от геополитическите играчи всъщност наистина е загрижен за Черна гора. ДНЧ подчертава, че точно ‘Черна гора липсва’ в тази геополитическа драма; също така посочвайки, че Черна гора рядко се споменава в дискусиите за cвoeто собствено членство в НАТО. Черногорците са възмутен от това състояние на нещата, в което ‘Черна гора е само една обикновена пионка в геополитическата игра на шах на Великите сили’, и ‘всичко, което има значение е, че НАТО е на път да изпълни плановете си и че Русия реагира не само отрицателно, но и ‘яростно’.

Можете да влезете, но никога не може да напуснете...

През декември 2015 г. Черна гора бе разтърсена от масови протести против перспективата за членство в НАТО. Власт-имащите, много повече биха предпочели ситуация, в която войнстващите черногорските тълпи изискват влизане в НАТО, а не текущото състояние на нещата, в което само корумпираните черногорски елити развяват знамената на войната. Дори и Столтенберг трябваше да признае, че Черна гора трябва ‘да продължи да постига напредък в демонстриране на обществена подкрепа за членството си в НАТО’. CNN неохотно цитира новините на Sputnik, за ‘продължаващите антиправителствени протести, на които хиляди граждани се събират в ... столицата на страната, Подгорица, за изискват оставането на Черна гора извън военния блок НАТО’. По-голямата част от черногорците всъщност предпочитат варианта на военен неутралитет, твърди ДНЧ, позовавайки се на проучване, проведено от агенция IPSOS.

Би ли могла Черна гора да запази неутралитет, при този толкова силен натиск да се присъедини към НАТО? Някои анализатори все още твърдят, че влизането на Черна гора в НАТО ‘не е предрешен въпрос’. Според песимистите, гражданското общество едва ли би могло да спре този процес, твърдейки, че щом веднъж Черна гора е получила покана за членство, неговото отхвърляне може да окаже обратно пропорционално на големината на страната влияние на Балканите, в ущърб на САЩ. В този случай ‘това ще бъде първият такъв отказ от покана за членство в историята на досега невъзпрепятсваното разширяване на НАТО на изток’. Следователно процесът на присъединяване на Черна гора към НАТО изглежда не само необратим, но че дори и не би могъл да бъде забавен. Ройтерс съобщава, че Столтенберг очаква присъединителните преговори да вървят бързо, което предполага, че малката балканска държава може да стане член на Алианса на срещата на лидерите на НАТО във Варшава през юли, 2016 г.

В сянката на големите геополитически интереси, никой не го е грижа за това, в каква политическа посока биха искали да поемат самите черногорци.

Време за награди, вместо за ‘щастлив’ край

Ако тази малка Балканска геополитическа драма би била номинираната за Оскар, разбира се Мило Джуканович би трябвало да получи награда. Мъжът, възхваляван от РСЕ като ‘най-умният човек на Балканите’, със сигурност заслужава международно признание. Неговите таланти бяха надлежно отбелязани от Проекта за Отчитане на Престъпността и Корупцията (ПОПК). ПОПК призна г-н Джуканович за "мъжът на годината на 2015 г. в областта на организираната престъпност".

Ваня Калович, директор на Черногорската гражданска организация Мрежа за Утвърждаване на Неправителствения Сектор (МУНС), обоснова решението за наградата по този начин: ‘Това е заслужена награда. Джуканович, последният Европейски диктатор, използва страната ни за собствените си лични интереси и той я е превърнал в убежище за престъпници. Докато той, неговото семейство и приятелите му се обогатяват, обикновените хора страдат от бедност, несправедливост и беззаконие, а тези, които се осмеляват да говорят против корупцията сa преследвани’.

И все пак, колкото и да е заслужена да е награда му, в тази драма Джуканович е само поддържащ актьор. Това се дължи на обстоятелството, че по време на присъединителния към НАТО процеc, Черна гора е само ‘една пионка в геополитическата игра на шах на великите сили‘.