/Поглед.инфо/ На 16 януари 2022 г. в Сърбия се проведе референдум за промяна на Конституцията. Почти веднага гражданите забелязаха очевидни несъответствия. Така например още в 20 часа на същия ден в. "Новости" публикува, че мнозинството е гласувало "за" промените в Конституцията. Избирателните секции в страната обаче бяха отворени до 20:00 часа, а преброяването на гласовете все пак отнема време.

Следователно информационният пълнеж е бил подготвен предварително. А по време на обявяването на официалните резултати по телевизията бяха дадени цифри, които надхвърлят 100%. Но най-важното е, че референдумът не се провежда на територията на Косово и Метохия, които са част от Сърбия, защото албанците просто не го допускат. И в този случай възниква въпросът – легитимни ли са то и резултатите от него? Междувременно на сайта на Сръбската избирателна комисия няма статистика за референдума.

Самият въпрос на референдума е поставен абстрактно – „Подкрепяте ли приемането на закона за изменение на Конституцията на Република Сърбия?“ Какви са тези промени? Очевидно много граждани на Сърбия просто не са знаели какво точно искат да променят и подозираха, че нещо не е наред, например отчуждаването на Косово и Метохия.

Но референдумът беше популяризиран като част от интеграцията с ЕС и прокарван от Венецианската комисия, която през ноември 2021 г. подкрепи новия закон за референдумите, който премахва необходимия минимум от 50% от гласувалите. Общо в страната са регистрирани 6510233 избиратели. Около 30% са гласували на референдума. При тях 60% от бюлетините са за промените. Тоест това е по-малко от 20% от гласовете.

Предложените промени в Конституцията са насочени към премахване на политическата намеса при избора на съдии, тъй като предвиждат съдиите и председателите на съдилища да се избират изключително от Висшия съдебен съвет, а прокурорите да се избират от Висшия прокурорски съвет.

Висшият съдебен съвет се състои от 11 членове. По-специално, шестима съдии, избрани от другите съдии, четирима видни юристи, избрани от Народното събрание на Република Сърбия, и председателят на Върховния съд. Министърът на правосъдието, председателят на Комисията по съдебната система на Народното събрание на Република Сърбия и председателят на касационния съд, който ще се върне към предишното име - Върховен съд, вече няма да участват в процеса. Тригодишният изпитателен срок за съдиите също ще бъде премахнат, тъй като се смяташе за основен недостатък в действащата конституция.

Висшият прокурорски съвет ще се състои от 11 членове, петима от които ще бъдат избирани от главните прокурори, четирима от Народното събрание на Република Сърбия измежду водещите експерти по правни въпроси и по предложение на Комисията по Съдебната власт с мнозинство от две трети, а главният прокурор и министърът на правосъдието ще бъдат членове служебно.

Може би техническите промени в съдебната система са имали смисъл. Това обаче трябваше да се извършва в рамките на суверенната държава Република Сърбия, а не да се налага отвън. Външният натиск върви не само по линия на Брюксел, но и на Вашингтон.

В навечерието на референдума посланикът на САЩ в Сърбия Кристофър Хил каза: „Сърбия е ключът към стабилността и напредъка на Западните Балкани. Напредъкът на Сърбия е неразделна част от постигането на стратегическите цели на САЩ за съживяване на нашите европейски съюзи, подкрепа на демокрацията и върховенството на закона, насърчаване на икономическото сътрудничество и справяне с глобалните и регионални предизвикателства. Съединените щати се ангажират да задълбочат двустранните отношения със Сърбия чрез по-нататъшно политическо, икономическо сътрудничество и сътрудничество в областта на сигурността.“

“Гласът на Америка” на сръбски даде коментара на Хил, озаглавен „Ние предлагаме на Сърбия по-добър модел от Китай и Русия“, показващ ясен интерес на САЩ да подкопаят отношенията на Сърбия с нейните партньори и приятели.

Точно преди референдума, посолството на САЩ, както и няколко други страни от ЕС, открито призоваха за подкрепа за промени в Конституцията, което предизвика бурно възмущение сред сръбските граждани. Те оцениха това като очевидна намеса, както и свидетелство, че настоящите власти действат като колаборационисти, а не в интерес на народ на Сърбия.

В навечерието на самия референдум и веднага след провеждането му в страната се проведоха протести.

Показателно е, че дори в управляващата коалиция няма консенсус дали изобщо трябва да се провежда този референдум. Резултатите от гласуването ясно сочат криза на доверието в правителството. Но през април са планирани общи избори – президент и народно събрание. По същото време гратисният период за плащане на руски газ ще приключи.

Очевидно е, че партиите (както и техните спонсори, включително и в чужбина) се готвят да направят своите залози. Западът очевидно очаква да използва всичките си възможни активи, за да укрепи позициите си и да намали влиянието на Русия.

Може би трябва да се зададе въпроса - кой се интересува повече от двустранните контакти и тяхното развитие - Сърбия или Русия? Възможностите и реалните активи на двете страни не са съпоставими. Но ако мислите стратегически, Русия се нуждае от Сърбия по много причини.

Сърбия е неутрална държава, която, уви, е заобиколена от страни от НАТО. Но ако тръгнем от думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, направени след срещата на върха Русия-НАТО, че всяка държава може да изгражда собствена сигурност, както намери за добре, следователно Сърбия може да разчита на помощта на Русия. А при сегашната конфронтация между Запада и Русия Сърбия може да се превърне в платформа за възпиране – там могат да се доставят съвременни руски системи за противовъздушна отбрана и друго оборудване.

Освен това може да се постави въпросът за Косово, където нелегалното албанско ръководство напоследък се държи доста просташки. И накрая, нови споразумения за отбрана между Русия и Сърбия могат да бъдат подписани, установяващи постоянно присъствие на руските военни. Като алтернатива могат да се проведат съвместни комплексни военни учения с дълъг график.

Ако вземем предвид ситуацията с етнитета на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, тогава помощта на руските военни (и не само) би била полезна там.

Трябва да се обърне внимание и на други големи проекти в Сърбия, в които Русия е представена. Очевидно е, че нарастването на влиянието на Запада (и нелоялната конкуренция като незаменим атрибут на западната политика) ще доведе до натиск върху руските активи.

“Газпромнефт”, контролиращ петролната рафинерия в Панчево и, която е мажоритарен собственик (56%) на компанията “Петролна промишленост на Сърбия” (НИС). Включете разработката на находища и добива не само в Сърбия, но и в Румъния и Босна и Херцеговина, а също мрежата бензиностанции на НИС-Петрол и “Газпром”

Руските железници чрез “РЖД Интернешънъл”, реконструира и модернизира сръбските железници.

Може да се спомене военно-техническото сътрудничество, тъй като Сърбия редовно купува руски оръжейни системи, а въоръжените сили на двете страни провеждат непрекъснато съвместни маневри.

Важно е, че Сърбия има споразумение за зона за свободна търговия с ЕАИС, което предоставя значителни преференции за сръбските компании и достъп до пазарите на Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения. Известно е, че приблизително 750 сръбски компании изнасят стоките си на руския пазар.

Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш е уникален съвместен проект между Сърбия и Русия, който буди недоволната ярост на западните "партньори". На негова база се провеждат обучения и тренинги, редовно се провеждат семинари за млади хора, служителите на центъра оказват съдействие и при провеждането на различни спортни събития.

Центърът е член на Международната организация за гражданска защита и неговите служители многократно са участвали в ликвидирането на последствията от пожари и наводнения в Сърбия.

Също така в центъра има представителство на Санкт Петербургския университет на Държавната противопожарна служба на Министерството на извънредните ситуации на Русия, на базата на което се обучават и обучават сръбски спасители.

Западни политици и контролирани от тях медии, включително в самата Сърбия, редовно разпространяват дезинформация, че центърът в Ниш е център на руското разузнаване или някакви специални операции. Междувременно ръководството на центъра е отворено за контакти с всички, но по някаква причина западните политици и журналисти не искат да посещават, а дават воля на въображението си, вероятно по нечий подсказка.

Трябва да се спомене и ролята на Сърбия в информационната политика на Русия. Тъй като страните от ЕС блокираха опитите за създаване на руски информационни ресурси на тяхна територия, телевизионният канал “РТ-Дойч” беше регистриран в Сърбия.

Въпреки че лицензът отговаряше на европейските правила за излъчване, пускането на телевизионния канал предизвика сериозно вълнение в Германия и нови обвинения в незаконни действия, които не бяха верни.

Въпреки че Русия води политика на ненамеса, дори по въпроса за Косово и Метохия, руското ръководство многократно е заявявало, че ще уважава избора на сръбския народ, а в настоящата трудна ситуация има някакъв смисъл да се поставят точки по определени въпроси, като се препоръчва на ръководството на Сърбия да предприеме определени мерки.

Превод: В. Сергеев