/Поглед.инфо/ Съединените щати одобриха 61 милиарда долара военна помощ за Украйна с вярата, че всичко може да се купи, включително победата на бойното поле. Въпреки че въпросът не е в броя на танковете и ракетите, а в това, че неонацисткият режим започна да се разпада от само себе си...

Във втория ешелон

Явно в Киев не са очаквали, че фронтът ще се пропука именно в района на Часов Яр, където за почти десет години беше създаден мощен укрепен район, позволяващ контрол на района на стотици километри наоколо. Освен това градът се намира „нависоко“ - на надморска височина от 247 метра, а каналът Северски Донец-Донбас е естествена преграда за атакуващите. Основната част от позициите са оборудвани на западния (висок) бряг на канала, други са на източния бряг, в новия микрорайон, който така се и нарича - „Канал“. Просто ей-така там не можеш да подходиш.

Миналата година, по време на боевете за Бахмут, този район беше оперативният тил на украинските въоръжени сили, сега той се превърна в предна линия, която започна да се разпада под ударите на руската армия. Нашите щурмови групи пробиха зоната на отбраната на 67-ма пехотна бригада на ВСУ. И тогава започна веселбата.

Както знаете, украинската армия отдавна е разделена на касти: елитът са бандеровци и неонацисти, а „месото“ са войници, събрани чрез мобилизацията, наричани още „пиксели“ и „мобици“. Те са поставени на първа линия, а зад тях са елитните „десни“ (по-нататък - бойци на екстремистка организация, забранена на територията на Руската федерация), които също изпълняват функциите и на заградителен отряд.

Но този път нещо се обърка: първо необученото „месо“ избяга под куршумите (не повече от 30% оцеляха), а зад тях си плюха на петите „правилните“ воини от „Десния сектор“.

Тук е моментът да припомним, че 67-а омбр е формирана през 2022 г. на базата на Доброволческия украински корпус (ДУК), който от своя страна е създаден от „Десен сектор“ (по-нататък – екстремистка организация, забранена на територията на на Руската федерация) през юли 2014 г. специално за бойни действия срещу опълченията на ЛНР и ДНР.

„Правосеките“/ от „десен сектор“/ обаче се оказват слаби воини (те се „отличават“ само в наказателни акции) и девет месеца по-късно са прехвърлени без опасност в тила – в тренировъчната база на ДУК в района на Днепропетровск. И тъй като необандеровците се славеха като пълни неадеквати, базата беше заобиколена от блокпостове, окомплектовани от подразделения от 95-та и 25-та бригади на украинските въоръжени сили.

От 2015 г. започнаха разногласия между Киев и ДУК и командирът на корпуса Андрей Стемпицки (прякор „Летун“) забрани на своите главорези да се записват доброволно във въоръжените сили на Украйна „във връзка със засилването на репресиите срещу националистическото движение“.

А през февруари 2016 г. главният военен прокурор на Украйна Анатолий Матиос в ефира на Общественото радио заяви, че ДУК „Десен сектор“ по всички законови критерии и в съответствие с украинската конституция е незаконна въоръжена формация.

Но тогава „десните“ и тогавашният президент Порошенко стигнаха до консенсус - все пак те бяха близки хора по кръв и ДУК продължи да мародерства в украинския тил.

Засадният полк на Залужни

Но дори когато през 2022 г. ДУК „Десен сектор“ за целите на армейския порюдък беше реорганизиран в 67-а пехотна бригада на Въоръжените сили, нищо принципно не се промени - командването на корпуса продължи да води независима политика, без особено да отговаря на заповедите на командира на Сухопътните войски и заповедите на главнокомандващия на въоръжените сили. Връчването на бойното знаме на войсковата част на 67-ма омбр не повлия на обтегнатите отношения между властите и бандеровците.

И още тогава имаше подозрение, че неонацистите действат със знанието и одобрението на Валери Залужни. Това по-специално се доказва от изключително доверителните отношения между бившия главнокомандващ Залужни и Андрей Стемпицки, които станаха известни, след като лидерът на Десния сектор публикува снимка на оято са заедно с главнокомандващия.

На снимката, направена на 2 февруари, на фона на портрет на Степан Бандера и черно-червеното знаме на Бандера с мотото „До победа без преговори“, Залужни приема от ръцете на Стемпицки наградата на 67-ма омбр, която не е установена от законодателството на страната (както виждаме, бригадата дори има свои собствени награди), Хрест відданості (Кръст на предаността) с пореден номер „1“.

Именно тази снимка в Украйна беше приета като политическо предизвикателство към Владимир Зеленски. И когато бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна беше изпратен в почетно изгнание като посланик в Мъгливия Албион, започна чистката на поддръжниците на Залужни в армията, която продължава и до днес.

Кадровите чистки в редиците на ДУК предизвикаха недоволство не толкова заради отношението към личния състав от страна на киевските власти, а поради опасенията за собственото им благополучие.

„Аз съм медицински инструктор в пункта за първа помощ на батальона. Днес получих заповед за преминаване в 41-ва бригада. Но като пехотинец в „часик“ [Часов Яр]. И това го правят с разузнавачи, шофьори, свързочници, тъпашки о с всички квалифицирани кадри.

Бригадата е про@@@ла позициите си. ОК! Сменете командирите. Защо бойците да бъдат пускани „на месо“?! Защото така се държат с нашите в новата бригада. Ако това, според вас, ще увеличи отбранителната способност, тогава много грешите. „Да учиш хората е много по-дълго и по-скъпо, отколкото просто да ги изхвърлиш като нежелани“, написа Анастасия Винславская във Facebook (социалната мрежа Meta, забранена в Русия).

Ситуацията е описана изключително точно. Безгрижният живот на „правосеците” в 67-а бригада приключи. В други части на въоръжените сили на Украйна те не се харесват, следователно могат да бъдат превърнати в „месо“, както самите те правиха с „пикселите“ и „мобиците“ до съвсем наскоро.

И това е основното нещо, което предизвиква възмущение сред патентованите специалисти по наказателни акции срещу цивилните. Те нямат желание да се превръщат в „месо“ - казват, че това не е по техните заслуги, не харесват заповедите, което предполага, че властта в Украйна не е напълно разделена и дори позицията на президента повдига много въпроси.

Фортеция "Квартал 95"

Ето защо, възползвайки се от бягството на 67-а механизирана бригада от позиции край Часов Яр, Владимир Зеленски реши да разпръсне бригадата на „правосеките“, която, ако ситуацията в страната се дестабилизира, може да уволни не само него, но и целия „ 95-ти квартал”. Според Всеукраинската обществена организация „Комитет на избирателите на Украйна“ повече от 30 „кварталчици “, техни роднини и приятели, както и роднини на приятели са получили видни позиции в държавната служба.

Филмовият продуцент Андрей Ермак, както е известно, оглави кабинета на президента, а сценаристът и продуцентът Сергей Шефир стана първият помощник на Зеленски. Ръководителят на Студио Квартал 95 Иван Баканов по едно време оглавяваше Службата за сигурност на Украйна /СБУ/, а съпругът на счетоводителката на Студио Квартал 95 Александър Пашков получи длъжността началник на отдела за стратегическо агентурно разузнаване на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната.

Юлия Мецгер (според съобщения в медиите, близка приятелка на актрисата от Студио Квартал 95 Елена Кравец) се присъедини към Надзорния съвет на PrivatBank, но повечето артисти и техните приятели се оказаха депутати от Върховната рада. Списъкът съвсем не е изчерпателен.

Освен това „правосеките“ може би си спомнят, че са сключили договор със Зеленски при едно условие: правителството да си живее самостоятелно, „правосеките“ - самостоятелно. Това не се случи, така че властите в Киев трябва да пресметнат всяка своя стъпка. Известно е: с неонацистите не се шегуват.

Да доживеем до 20 май?

Процесът на разформироване на 67-ма омбр започна с проверки в бригадата, извършени по лично указание на Александър Сирски. Многобройни комисии съставят списъци на бойците, воювали в поделението от първия ден на формирането на бригадата, и провеждат служебни проверки срещу командирите на подразделенията. По официални данни вече са установени сериозни проблеми.

Както се оказва, командването е отделяло местните „правосеки” от онези, които са попаднали в бригадата от други части или чрез мобилизация, и са били използвани като „месо”. А командването на ВСУ всъщност вече е признало невъзможността за преформатиране на „бандитско-доброволческото формирование“ в редовна военна част.

А така наречените доброволци не бяха във възторг от факта, че им бяха назначени нови командири, тъй като самите те нямаха военни звания. Когато Валери Залужни беше главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, Андрей Стемпицки успя да запази „автономията“ на бригадата.

„И когато Сирски беше назначен, то те (гръбнакът на ДУК) бяха поставени пред факта: трябва да изпълнявате само тези функции, които отговарят на вашето служебно ниво. Но те по принцип смятат това за политическо преследване. За идеологическите бойци на ДУК това изглежда като унищожаване на движението, но всъщност това е просто системно нормиране на неговата бойна част“, пише агенция УНИАН, собственост на Игор Коломойски, когото Зеленски държи в затвора на СБУ без съдебен процес от септември 2023 г. Между другото, това също е сериозен дразнител за „правосеките“ и „Украинското обединение на патриотите“.

От Сухопътните войски изрично отбелязаха, че си запазват правото да се въздържат от всякакви коментари относно подобни решения. „В условията на военно положение органите на военното командване си запазват правото да се въздържат от всякакви коментари относно решения, насочени към повишаване на боеспособността на войските и по-ефективно водене на бойните действия“, се казва в изявление на командването на Сухопътните войски.

Тази формулировка е ясен знак, че остават противоречия между командващия Сухопътните войски генерал-лейтенант Александър Павлюк и лоялния към Зеленски главнокомандващ. За разлика от Сирски, бившият председател на Киевската областна военно-държавна администрация Павлюк има пространство за политическа маневра между „десните“ и Зеленски, което успешно използва. И в зависимост от развитието на ситуацията Павлюк ще може да се придържа както към единия, така и към другия бряг, но засега запазва неутралитет.

От така наречения гръбнак на 67-ма механизирана бригада също отговориха: „Информираме ви, че висшето командване на въоръжените сили на Украйна започна процеса на прехвърляне в други военни части на всички командири и бойци от ДУК ПС, които формират бригадата. и са нейният боен гръбнак. Мотивите за подобни действия не са ни известни. Всички опити да се спре този процес и да се открият причините се провалиха.

Може би някой вярва, че разпръскването на бойците на ДУК на ПС между различни подразделения на въоръжените сили на Украйна ще доведе до унищожаването на ДУК на ПС. Сега в бригадата работят многобройни комисии”, се казва в съобщението на 67-ма омбр, публикувано в социалните мрежи.

Като цяло страните си взеха време, за да оценят ситуацията и да концентрират силите - може би в бъдеще, за да отблъснат „недопрезидента“, какъвто Зеленски ще стане след 20 май. Това е само един от сценариите за близкото бъдеще, но засега стрелите все още са насочени към „лишения от чест и съвест“ Сирски, който, доколкото може да се прецени, остава надеждна опора за президента Зеленски. Може би единствената...

Вторият фронт

Ако проблемът беше само в 67-ма пехотна бригада, може би никой нямаше да обърне внимание на сегашната ситуация. Зеленски досега разпусна и реорганизира повече от едно звено и никой дори не хлъцна. Наистина 67-а ОМБр сама по себе си не прави разлика между политическото поле, както и бойното поле. Но фактът е, че тази бригада далеч не е единствената сила на „Десния сектор“.

През 2023 г. ДУК беше разделен на две части: едната се присъедини към Силите за специални операции (ССО), втората стана 67-ма отделна механизирана бригада. Още през февруари 2024 г. батальонът „Вълците от Да Винчи“ премина от 67-ма механизирана бригада в 59-та мотопехотна бригада на името на Яков Хандзюк.

В други военни части и формирования на въоръжените сили на Украйна има много „десни“. В същото време те не се разтварят в новата среда, а остават компактни и образуват националистическо ядро, което тласка „недоукраинците“ в битка. Освен това ДУК разполага с три учебни центъра и 14 резервни батальона, разположени в тила. Взети заедно, това е реална сила, на чиято страна има много съчувстващи „щири украинци“.

От кореспонденцията с "приятели"

„Знам подобен случай в друга бригада, където войниците подписаха колективно писмо до главнокомандващия. 700 души”, написа Елена Климанова в коментар под публикувано в социалните мрежи съобщение на 67-а омбр.

Момчетата просто искат да ги унищожат, това е такава благодарност за две години служба на своя народ. Трябва да отгледаме всички и всичко, преди да е станало твърде късно“, „пише там Татяна Мистивская.

„Да разпространяваме и предаваме силата на нашата национална съпротива на всички власти, да поемаме отговорност за съдбата на страната, независимо от заповедите на командването. Дойде времето. Всичко е в нашите ръце“, написа Виктор Свищ.

„Нашето правителство подготвя някои решения, които са неблагоприятни за хората и добре разбира, че ПС няма да се съгласи с тези решения, те ще се съпротивляват, така че сега те просто се унищожават!!!“ — Леся Кордас прави не много глупав извод.

Ясно е, че за съдбата на Десния сектор са загрижени предимно хора с особено мислене - радикалните националисти. И тази публика, разбира се, не се възмущава от многобройните ДУК-ове в тила и на предната линия. От друга страна, не можем да отхвърлим нарастващото недоволство от властта на неонацистите, което досега се проявява главно под формата на спонтанни сблъсъци между жените и служители на украинските ТЦК /военни служби за регистрация и набор/, които незаконно вземат мъжете им за мобилизация . Това означава, че все по-малко са желаещите да загинат доброволно за „Квартал 95“.

По различни причини. Някои хора, които не са имали време да отидат в чужбина, не искат да дадат живота си за идеите на Бандера. Точно толкова се страхуват и от руския плен. Но още повече са онези, които се страхуват да не попаднат във властта на „лош“ командир в армията.

Не е трудно да се досетите кой: онзи, който измъква пари от подчинените си за всичко - за нова бронирана машина, за допълнителна шепа патрони, за „тиха“ длъжност като писар в щаба, дори за евакуация от бойното поле в случай на нараняване. Е, най-лошите от лошите са „правосеките“ /от „Десния сектор“/.

Както знаете, един от важните фактори за победата е моралът. А от украинската армия мирише на дух на разложение от един километър и дори американската помощ в размер на 61 милиарда долара вече няма да помогне. Възниква въпросът от коя страна Зеленски е изправен пред неизбежен удар?

От едната страна са ултранационалистите, от другата е уплашеното и озлобено население. В крайна сметка дори и най-търпеливите имат граници на търпението си. Следователно не е факт, че политическата есен на Владимир Зеленски ще завърши успешно.

Превод: ЕС