По модела на СССР. На какво залагат Баку и Ереван?

/Поглед.инфо/ Азербайджан и Армения директно започнаха делимитирането на границите. Това е само първата, но важна стъпка към окончателното разрешаване на териториалните спорове. От какво са се ръководили Баку и Ереван при подготовката на съвместен план за действие и какво включва той?

Защо сега?

Азербайджан и Армения започнаха да говорят сериозно за дефинирането и физическото обозначаване (делимитация и демаркация) на границата след войната в Карабах през 2020 г. Но държавните комисии за взаимодействие по този проблем бяха създадени едва през 2022 г.

Работата вървеше бавно: страните не можеха да решат върху кои карти да се съсредоточат. Армения настояваше за версията от 1975 г. Азербайджан не беше доволен от това: там не искаха да върнат някои райони, окупирани през май 2021 г. и септември 2022 г.

През май 2023 г. ръководителите на двете държави обявиха взаимно признаване на териториалната цялост. По-късно арменският премиер Никол Пашинян потвърди, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан. От януари тази година непризнатата република е официално ликвидирана. Това даде нов тласък на преговорите.

През април, на осмото заседание на държавните комисии по делимитация, те „предварително се споразумяха за преминаването на определени участъци от граничната линия между селищата Баганис (Армения) и Баганис Айръм (Азербайджан), Воскепар (Ар) и Ашаги Аскипара (Аз), Киранц (Ар.) и Хейримлъ (Аз.), Беркабер (Ар.) и Къзъл Каджили (Аз)." Преди това всички те всъщност са били част от района на Тавуш в Армения.

Целта е тези райони да бъдат приведени „в съответствие със законно валидната междурепубликанска граница, съществувала в рамките на Съветския съюз по време на разпадането му“.

Взаимен "конструктивен подход"

Така основата за разграничаване беше Декларацията от Алма-Ата от 1991 г., че СССР ще се разпадне след образуването на ОНД. Освен това се говори за „териториалната цялост и неприкосновеността на съществуващите граници“ на бившите съветски републики. Армения вече се е позовавала на този документ. Когато обсъждаха картите от 1975 г., експертите отбелязаха: посочените там граници не са се променили до 1991 г. и следователно трябва да се разчита на тях.

В същото време Алиев, коментирайки априлското решение на комисиите, посочи, че Азербайджан е предложил делимитацията. Той обаче отбеляза „конструктивния подход“ и от двете страни.

И добави, че в момента само 10-12 километра от границата могат да се считат за делимитирани. Общата дължина е от 996 до 1007 километра, в зависимост от източника на данни. Следователно прехвърлянето на четири села е само началото.

„Описанието на участъците от граничната линия ще бъде изготвено, като се вземе предвид изясняването на координатите въз основа на геодезични измервания на земята“, пояснява арменското външно министерство. Данните ще бъдат документирани в отделен протокол, който трябва да бъде подписан до 15 май. Освен това до 1 юли планират да одобрят проектите за правилник за съвместната дейност на комисиите. В документа ясно ще бъде формулиран принципът на следване на Декларацията от Алма Ата. Тогава те ще договорят процедурата за делимитация на всички останали участъци от границата. А също и въпросът за анклавите и ексклавите.

До пълното приключване на процеса посочените в протокола линии (между посочените осем населени места) се считат за разграничени. Охраната ще бъде прехвърлена на граничните войски.

„Ерата на беззаконието трябва да приключи“

До 26 април Армения и Азербайджан вече бяха поставили най-малко 20 гранични стълба. Разминирането и геодезическите измервания продължават.

Не всички в Армения са доволни от това. Говори се за предателство на интересите на жителите на Тавуш и други гранични райони. Протестиращите блокират пътища, палят огньове и скандират антиправителствени лозунги. Някои бяха задържани, включително в Ереван.

„Армения се съгласи да върне четири села в Азербайджан, които са били окупирани от 90-те години на миналия век“, подчерта преди това говорителят на азербайджанското външно министерство Айхан Хаджизаде. И кабинетът на Пашинян трябваше да даде разяснения по чувствителна тема: „Азербайджан получава две села и половина, тъй като Къзъл-Хаджили, значителна част от Ашаги-Аскипара преди това бяха под контрола на Баку, а Република Армения намалява рисковете, свързани с делимитацията и сигурността на границите."

Премиерът също се опита да изглади ситуацията: „Нашата цел е вие да кажете: „Леле, добре, че Азербайджан е на 50 метра, ще търгуваме с него.“ Алиев също демонстрира сближаване. „Армения потенциално може да бъде реципиент на азербайджански газ“, предположи той на 25 април. „И от гледна точка на близостта, от гледна точка на инфраструктурата, разбира се, този вид сътрудничество би било естествено”, допълни той.

„Хора, извинете ме, но нека признаем, че през последните 30 години живеехме в условия на беззаконие, сега казваме: ерата на беззаконието трябва да свърши – както от наша, така и от тяхна страна“, добави Пашинян.

Процесът ще е дълъг

„Официалната причина за претенциите на Ереван към ОДКС беше, че ние отказахме да подкрепим Армения в сблъсъците на границата с Азербайджан по една единствена причина – не беше ясно коя е границата на място“, напомня политологът Андрей Суздалцев: „От Ереван бяха направени много емоционални изявления, включително предложение самата Русия да признае съветските граници на републиките.“

Емоциите са овладени, но остава поне един сериозен проблем. „Границата е много объркваща на няколко места, където изглежда, че е наред, изведнъж се открива малко азербайджанско селище, както например между Киргизстан и Таджикистан, които също все още не са го завършили. Ще има много трудности”, казва експертът.

Въз основа на опита от Ферганската долина страните се опитват да направят границата по-ясна и лесно контролируема. Но това предизвиква недоволство в Армения.

„Всяко разграничение е много труден, крехък, дълъг процес“, напомня старши изследовател от РАН Станислав Причин. „Що се отнася до Армения и Азербайджан, сега има цял комплекс от важни фактори в при по-очевидните и по-малко спорни територии въпросът е решен и стълбовете са на място.- Това всъщност е демаркация, следващ етап”, допълни той.

Трудности създават и вътрешнополитическите събития, реакцията на населението и опозицията, допълва експертът. Засега най-важното е, че Баку и Ереван се отърваха от основните спънки, които пречеха на делимитацията. И във всеки случай няма да се приключи скоро.

Превод: В. Сергеев