Ще дочакаме ли филм за Балканския Чернобил?

/Поглед.инфо/ През май т.г. се състоя премиера на най-новия ТВ сериал на американската кабелна и спътникова телевизия НВО (Home Box Office), който всъщност представлява поредица от къси и страшни новели, заснети в стил Оруел „1984“. Сериалът, който бързо нашумя и поведе с рейтинг 9.6, е най-близко до трилър. В него има всичко: ужаси, насилие, тотално пиянство, войници с автомати, ликвидатори-беззащитни жертви, семейна трагедия, самоубийствени решения на операторите на АЕЦ, цинизъм на управляващите, както и положителни герои, готови на саможертва за спасяване на стотици техни сънародници.

Създателите на сериала „Чернобил“ Крейг Мазин (автор до този момент на сценарии за посредствени комедии) и Йохан Ренк (режисьор на телевизионни клипове) твърдят, че техният филм е художествен, а не документален. Подобно твърдение би могло да бъде валидно за филм като „Тримата мускетари“, но не и за „Чернобил“, защото документалният елемент е по-въздействащ на младите зрители от художествените внушения. Акад. Валери Легасов, инж. Дятлов и Борис Щербина са истинските имена на персонажите, участвали в ликвидиране на последствията от голямата техногенна катастрофа. Обстановката и битът на 80-те години на СССР са предадени точно. В сериала истината се смесва с лъжата толкова фино и в такива пропорции, че да се отдели едната от другата е много трудно. Трябва да се признае, че създателите, може би неочаквано за самите тях, са го направили майсторски и това е главната причина темата да стане печеливша.

Но както казва проф. Андроник Мигранян: „Няма независими СМИ. Те винаги преследват някаква политическа цел“. НВО е СМИ и нека се замислим случайно ли се подсилва трагедията в Чернобилската АЕЦ с опашати лъжи като тези:

-       Хеликоптер пада вследствие на силната радиация;

-       Миньорите прокопават тунел под реактора съвършено голи, а точно под земята няма никаква радиация;

-       Не е възможно за един ден да падне кожата на облъчен човек;

-       Поголовното пиене на водка по време на сух режим е измислица;

-       Съветската армия е представена като сборище от пияници;

-       Не е имало автоматчици, които под дулото на АК-47 да изпращат ликвидаторите на явна смърт;

-       Няма никакви „биороботи“; роботите на практика се оказали неефективни;

-       Хората, разчистващи покрива от радиоактивния графит, са били доброволци;

-       Всички жители на Припят, наблюдаващи пожара от моста, загинали от свръхдоза радиация; и т.н.

Всички тези наглед невинни „художествени похвати“ подменят истината в сериала „Чернобил“ и я погребват за милионите неинформирани зрители на НВО - като IV блок на АЕЦ - в саркофаг. Благодарение на тази успешна пропаганда младите възприемат бившия СССР като „империя на злото“ и като „концлагер“, в който са живели добри, но страдащи хора. А тъй като президентът Владимир Путин е обявен за диктатор, а Руската федерация за агресор, на който са наложени санкции, то сериалът внушава, че 33 години след аварията в Чернобил, Русия продължава да има ужасно правителство, следователно няма право да владее огромната територия и ресурси.

Чувствата при гледане на сериала „Чернобил“ са смесени. Става въпрос за един експеримент, завършил като трагедия, която засегна много европейски страни. Съчетали са се съдбоносни грешки при проектирането, изпълнението и управлението на атомния реактор РБМК-1500. Т.нар. добра производствена практика (GMP) в технологии, свързани със здравето и живота на хората, изисква стриктно следване на написани инструкции за избягване на необратими човешки грешки. През 1986 г. инструкциите са били променяни в хода на експеримента при атомен реактор, който е нямал днешната автоматична система за независимото му спиране (RPS-Reactor Protection System). Груба грешка е да се оставят в активната зона само 6 пръта поглъщащи неутрони, след като минималният брой по инструкция е 15. Абсурдно е да се намалява охлаждането след като се знае, че преди изключване на реактора за кратко време ще се отдели експлозивно излишна енергия.

Анализът на аварията показва, че и преди 33 години в правителството на Горбачов е имало „калинки“, които са прехвърляли АЕЦ от министерство в министерство, както и „калинки“ сред отговорния персонал, които са били твърде самонадеяни. Резултатът е голямата авария в най-голямата АЕЦ в европейската част на СССР и преждевременната бавна смърт от радиацията на стотици, а може би и на хиляди хора. И изводът, че „мирният атом“, при лошо управление, може да бъде опасен и да руши човешки съдби.

Кинопропагандата е поднесена професионално. Младите зрители, родени след промените, са потресени, но съвременниците на аварията в Русия са на мнение, че сериалът „Чернобил“ е културна агресия и част от кампанията срещу Руската федерация и в частност срещу „Росатом“, който в момента строи 2/3 от атомните реактори в света.

Убеден съм, че Русия е длъжна да отговори на НВО.

Всяка държава може да бъде критикувана, защото по принцип е репресивна машина. Това важи и за Съединените щати, които в стремежа си да бъдат и да останат световен лидер не веднъж са прибягвали до откровени лъжи и до разпалване на войни за унищожаване на цели държави и народи. Разбира се най-опашатата космическа лъжа са полетите по програмата „Аполо“ до Луната.

Ако радиоактивният облак от Чернобил беше резултат от човешка грешка, то има една друга радиация, подарена ни от САЩ, за която малко се говори, но затова пък ще бъде вечна и на Балканите, и в Близкия изток. Става въпрос за боеприпасите с глави от т.нар. обеднен уран (ОУ), които бяха употребени във войните срещу Ирак и Югославия.

Съединените щати са единствената държава в света, която е водила 3 атомни войни: 1945 г. в Япония, 1991 г. в Ирак и 1999 г. в Югославия. Последните две са с ниска интензивност, а именно с употреба на ОУ. Нека накратко да припомним на читателите какво представлява този невидим, тих убиец като в същото време предложим на сценаристите от НВО сюжет за един нов сериал-трилър.

Когато оловото в куршум, бомба или снаряд се замени с много тежък метал като волфрам, злато или уран-238, се получава боеприпас, който е по-компактен, лети по-бързо и с лекота пробива танкова броня и бетонни укрития. Американците използват златото и волфрама за „по-хуманни“ цели. Те обаче са се досетили да се освобождават от отпадъка уран-238 при производството на ядрени бомби като го включват като глава в боеприпасите с ОУ, въпреки че им е много добре известно, че този метал е радиоактивен и токсичен. Но знайно е, че Съединените щати не воюват на своя територия.

При сблъсък с твърда преграда кинетичната енергия на боеприпаса се превръща в топлинна и при 3000оС част от него се разпрашава на частици от 5 до 50 микрона. Няма що – съвременна нанотехнология. Разпрашеният уран-238 се разнася от вятъра и може да попадне в организма на човек с вдишването или храната. Бомбата със закъснител започва да цъка и след време излизат наяве и резултатите от радиацията: малформации на новородените, рак, левкемия и психически разстройства.

Лично съм наблюдавал последствията от радиацията на ОУ в болниците на Багдад на деца и бебета, родени в местата, където са обстрелвани танкове и бомбоубежища. Малформации като деца без нос, с по 6 пръста на крайниците, с подути кореми, с левкоза. Ужасяваща гледка. Пострадаха и няколко хиляди войници на САЩ почиствали въоръжението след операция „Пустинна буря“, в която бяха разпръснати 320 тона снаряди с ОУ. От Първата война в Залива води началото си т.нар. „иракски синдром“. На 70% от хората с такъв синдром се раждат деца с генетични отклонения. Нараства броя на психическите отклонения у бившите военнослужещи. Статистиката е застрашителна. Докато раковите заболявания в Ирак преди Първата война в Залива са 40 на 100 000 души, то през 1995 г. те са вече 800, а през 2005 г. достигат 1600 на 100 000 души. Заключението на специалистите е категорично: „Замърсяването на околната среда с реакторен уран (U-235) и с ОУ(U-238) е по-опасно от обикновена атомна бомба“.

Вместо да изоставят тази престъпна технология за геноцид, Съединените щати продължиха употребата на снаряди с ОУ във войната с бивша Югославия през 1999 г. Този път нови 300 тона снаряди бяха изстреляни по сръбските танкове М-4 (по лиценз на руския Т-72), които в сраженията в Кувейт се оказали по-добри от американските „Абрамс“. Основната цел е заводът-производител в Хаджичи близо до Сараево. Сръбските танкове се оказват шперплатови, но ОУ си остава истински. След примирието сърбите емигрират в Братонац, тъй като много хора на средна възраст заболяват от рак.

Странни болести нападат и италианския контингент разквартируван до Призрен, където са били заразени с ОУ питейни води. Това е причината през 2000 г. да бъде направен първи опит за създаване на Комисия за проучване на последствията от ОУ. НАТО продължава да убива. Не само Чернобил. Сега, след като измина „гратисен“ период от 15 години, става ясно, че „Балканският Чернобил“ ще продължава и в бъдеще.

Лъжите на военнопрестъпниците, извършили престъпление срещу Човечеството, също безцеремонно продължават. Американският посланик в Белград Кайл Скот твърди, че „ОУ изобщо не представлява опасност за здравето на населението на Балканите. Високото ниво на онкологичните заболявания се дължи на застаряващото население, неконтролирани сметища и нездравия начин на живот“(?!). Интересно защо, след като няма опасност, в Айдахо „погребват “ заразени транспортни средства от войната в Кувейт.

Проф. Слободан Чикарджич, председател на обществото за борба с рака, е категоричен: „Това е престъпление срещу Човечеството без аналог!“ За престъпления срещу Човечеството давност няма. Ето защо в Ниш през февруари се проведе Съвет за подготовка на иск срещу 19 държави членки на НАТО, участвали в коалицията срещу Югославия. Дали този иск ще завърши с процес, така както завършва серия 5 на сериала Чернобил, предстои да видим. Може би и българският консул в Ниш ще бъде принуден да проговори.

Г-н Мазин, след минисериала „Чернобил“, Вие вече сте изкушен на теми, представляващи политически трилър. Събарянето на кулите-близнаци в Манхатън през 2001 г., както и изпускането на няколко термоядрени бомби в Испания и Гренландия по време на дежурните полети на авиацията на САЩ по време на Студената война, са събития също съпроводени с опашати лъжи от страна на американското правителство. Те биха могли да станат вълнуващи сюжети за нови сериали. Но те са, така да се каже, вътрешна работа на свръхсилата САЩ и след „Чернобил“ не е прилично или от съображения за сигурност, е рано да се проявява чак такава културна агресия.

Но казусът с обеднения уран (ОУ), описан по-горе, засяга не само американския народ и американските войници. И тук имаме генерали, които лъжат собственото си правителство, дипломати, които заблуждават международните институции, както и стотици невинни жертви от различни народи на тихия убиец ОУ.

Някой трябва да хвърли камък в блатото, защото по всичко личи, че в Сирия отново се стреля с ОУ. Е, този някой, ако имате претенции за безпристрастност, защо да не бъдете Вие, г-н Мазин. Защо след като показахте професионализъм в сериала „Чернобил“, не се опитате да влезете в кожата на акад. Валери Легасов, който казва: „Ако дълго време слушаш лъжи, забравяш как изглежда истината“.

Уверявам Ви, че рейтингът на един нов документален филм за ОУ може да достигне 9.7.