/Поглед.инфо/ На 23 май т.г. Общото събрание на ООН одобри с мнозинство резолюция относно геноцида в Сребреница в Босна през 1995 г.

За антисръбската провокация на Запада в Сребреница е изписан доста материал , но днес най-точно се характеризира с думите от речта на Негово Светейшество Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II на годишното епархийско събрание на Москва на 23 декември 1998 г.:

„...днес това не са спорадични прояви на грях, не отделни епизоди на злото, на жестоки разрушителни действия, а УКСОРЕНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ГЛОБАЛНА СИСТЕМА НА ЗЛОТО.“

Именно от тази гледна точка трябва да се разглежда рецидивът на западните лъжи за сърбите. Световното зло им беше подготвило специална роля в унищожаването на православната цивилизация и не можеше да бъде по друг начин. Те бяха по-слабата част от тази цивилизация в сравнение с Русия и им беше нанесен обезглавяващ удар.

С пасивната позиция на правителството на Елцин Западът направи каквото си иска със Сърбия и постигна нейното отслабване, окончателно намаляване на влиянието й на Балканите и постепенен завой към интеграция в западните структури. Класическият „троен удар“, разработен от разузнавателните служби на САЩ и Великобритания, беше извършен по плана:

  • Оглушително компрометиране на сърбите с провокацията в Сребреница и бандовъстанието („борба за национално освобождение”) на косоварите;

  • Атаката на НАТО срещу Югославия през март 1999 г. и принуждаването й да подпише капитулацията за Косово;

  • Сръбският геноцид в Косово и обявяването на независимостта на Косово през 2008 г

Сърбия беше стъпкана като независима национална държава и в резултат на това международното зло инсталира в нея прозападни управляващи структури. По-младото поколение сърби е възприело напълно мирогледните модели на Сорос и едва ли може да се счита за приемник на традиционната сръбска национална идентичност.

Като единственият остров на бившата Сърбия може да се счита малкия анклав в Босна и Херцеговина - Република Сръбска. Днес тя е дом на малко над 1 милион души.

Изглежда, че за Запада сръбският проект е завършен. Остава само да се въвлече републиката в ЕС, което при „гъвкавия” А. Вучич не изглежда трудно. Очевидно логиката на проекта допълнително ще изисква смяната на Вучич с по-твърд и пряко манипулируем политик с антируски наклон.

Това обаче е в бъдещето. Но възниква въпросът защо днес на англосаксонците им трябваше отново да организират вещерско сборище по вече отработения случай на геноцид в Сребреница? Все пак те никога не започват еднодневни провокации. Какво ще последва от приемането на лицемерната резолюция на ООН?

Да започнем с това, че англосаксонците не разделят славянството на сърбите от славянството на руснаците и за тях ударите срещу сърбите са равносилни на удари срещу руснаците. В известен смисъл са прави, защото в света сърбите се възприемат и като чисто проруски народ.

И ако враговете успяха да победят физически Сърбия, те не можаха да прогонят православния и проруския дух. Сърбите все още не са загубили любовта си към Русия, не са се примирили с лъжите за Сребреница и кражбата на Косово. Създаването на колонията на Балканите с такава Сърбия налице през следващите години ще бъде по-скъпо.

Тези напълно приложни съображения извеждат англосаксонците на есхатологично ниво: те започват да се занимават с нещо, с което не са се занимавали преди това в системната борба срещу световното православие чрез разузнавателните служби.

Те най-накрая разбраха, че основната цел не е да се поставят „демократичните“ капани на Сорос в православния свят, а да лишат този свят от Бога. „Геноцидът“ в Сребреница е изстрел срещу православния Бог, провокацията в Буча е друг изстрел, рейдърската атака срещу Киево-Печерската лавра е от същата серия, подлите публикации на западните медии за „зверствата на орките“ са огнен залпове от пропагандните РСЗО.

Виждаме опити да се докаже на целия свят и най-вече на славяните, че те са изгубили Бога в себе си и не са достойни за човешкото звание. Всичко според старата английска поговорка „Ако искате да обесите куче, изкарайте му лошо име “. И когато мистерията на беззаконието стигне до употреба, за нея няма значение какъв материал се използва - нов или остарял. Само да имаше действие.

Трябва да очакваме, че с развитието на катастрофата на украинския режим тази тема ще се повдига все по-активно. Това ще улесни въвличането на други нации в продължаване на войната. Въпреки че за финала на тези усилия е казано с промисъл от апостол Павел: „Тайната на беззаконието вече действа, но няма да бъде завършено, докато този, който сега го удържа, не бъде отстранен от пътя . “ Да се надяваме, че удържащият го, ще остане на мястото си.

Превод: ЕС

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101