/Поглед.инфо/ Леонид Ивашов (роден през 1943 г.) е руски военен, обществена и политическа личност. Генерал-полковник. През 1996 - 2001 години е ръководител на Главната дирекция за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната. Доктор на историческите науки, професор. Председател на Академията по геополитически проблеми. Постоянен член на Изборския клуб.

- Става ясно, че системата на ПВО на САЩ Patriot не можа да прехване стара съветска ракета в Саудитска Арабия. Преди това на ученията ракети пропускаше системата THAAD, Значи ли това, че американските системи на ПВО и ПРО са по-лоши от руските?

- Аз не бих бързал да правя такива изводи. Първо, кога е произведена системата Patriot ? Колко години вече е експлоатирана? Кой прави разчетите, чии хора? Ако това са представители на Саудитска Арабия, те не са кой знае какви специалисти. Още повече, че те вземат в армията си специалисти от други страни, които отиват да припечелят. Затова тук човешкият фактор най-вероятно е основен.

Patriot е добра система. И американските системи на ПВО и даже ПРО, такива като “Иджис” (Aegis) са прекрасни системи. Не бива да ги подценяваме.

- Саудитците купуват зенитни системи не само от САЩ, но и от нас. Например, С-400.

- Те заявиха намерението си да закупят, но за сега не са ги закупили. Тук, както във всяко, нещо има конкуренция. Тече процес – някой се откъсва напред, някой догонва. Нашите системи за противовъздушна отбрана, като се започне със С-300, се развиват с доста бързи темпове. Някъде ние правим пробив и след това ни догонват, а някъде ни задминават.

Не трябва да забравяме, че американците имат по-големи от нашите мощности за производство на същите системи Patriot. Те могат да увеличат това производство.

- Разбираемо е, че в съвременния свят няма да има ядрена война – тя ще унищожи веднага цялата планета. Ще има войни с нанасяне на масирани удари с обикновени ракети. Какво е положението с нашите ПВО и ПРО? Можем ли да спим спокойно?

- Не можем да спим спокойно. Да, при удобни условия прехващането на единични цели, на групови цели по определен обект ние все още можем да осигурим, но не трябва да забравяме мащабите на нашата територия. И за да прехванем всичките (а крилатите ракети особено), със съвременните средства на ПВО – преди всичко, трябва да разгърнем С-400 из цялата страна, за да няма “дупки”. А това, че сме разгърнали няколко полка на огромна територия не означава, че сме защитени.

В концепцията за бързия глобален удар се предвижда удар с високоточни свръхзвукови крилати ракети, които летят, следвайки релефа на местността. Ако от различни стратегически направления към нас едновременно летят не по-малко от 6 хиляди ракети, естествено, че по-голямата част няма да бъде прехваната. Такива възможности няма нито една страна.

Когато на 18 януари 2003 година Джордж Буш-младши подписа директивата за бърз глобален удар, у нас не обърнаха внимание на това. А това беше кардинална промяна във военната стратегия на САЩ. Ако по-рано те залагаха на стратегическото ядрено въоръжение, то ядреният обзор от 2000 година ги изправи пред извода, че ядреното оръжие не си струва да бъде развивано, а трябва да се поддържа на ниво и, нещо повече – трябва да се съкращава на взаимна основа. СНВ-3 (Договор за стратегическите настъпателни въоръжения - бел.пр.) беше след това по същата причина.

А трябва да се уверличават другите средства. И тогава бързият глобален удар стана основа на американската стратегия.

Днес ние виждаме: във връзка с този удар вече се разгръщат стотици хиляди безпилотници от различен вид, които също се превръщат в мощно средство за поразяване.

Виждаме, че в САЩ е създаден киберотбор, който поразява техническите системи (преди всичко електронните) и съзнанието на човека. А това е такава рана, която не може да бъде излекувана, като раната на тялото.

– Като знаят за такова силно военно оборудване на армията на САЩ, нашите военни замислят ли се за собственото оборудване?

- Военните е замислят, мислят. А Генералният щаб и министъра поставят въпросите, но ние четвърт век разрушавахме своя отбранително-промишлен комплекс. Изгубени са не само някои отрасли – изгубени са инженерно-конструкторските школи. И днес всичко това се опитват трескаво да възстановят.

Тезата, че ние нямаме външни заплахи и врагове доведе до това, че Чубайсите и разни други приватизираха, разрушиха водещи отбранително-промишлени предприятия, разгониха научно-изследователските институти, които работеха по тази тематика. Това не трябва да се забравя.

Второ. А кой ще се занимава с въпросите за киберзаплахите? Защо Министерството на отбраната? А тези операции на мека сила с безпилотниците? Дроновете са ефтини масови въоръжения на стойност от 20 долара, с какво ще ги сваляме? Ще изпратим ракета С-400, която струва милиони? Всичко това трябва да се решава вече в мащабите на държавата, а не само от Министеството на отбраната.

И изобщо, кой отговаря у нас за информационната война? Кой отговаря за защитата от киберударите?

Ние видяхме как на 12 май беше проведена тренировка за удар по нашата територия. Ще изведат от строя не само военните системи. Преди всичко ще бъде нанесен удар по нашата финансова система. Кой трябва да ни защитава тук?

Превод: Магдалена Желязкова