Уважаеми Дмитрий Анатолиевич,
Уважаеми Андрей Аркадиевич,
Уважаеми дами и господа,
В самото начало бих искал да благодаря от името на Българската социалистическа партия и от свое име за поканата с колеги от Българската социалистическа партия да вземем участие в днешния форум, посветен на 80-ата годишнина от Великия ден на победата над фашизма и нацизма и бъдещата роля на Организацията на обединените нации за поддържането на световния мир и сигурност.
Класическата максима: историята е учителка на живота, както подчертава Цицерон, ни учи, че човек изгубва способността да въздейства върху своето настояще, когато забравя миналото, непомнейки онези събития и човешки действия, довели до колосални катастрофи и фатални сблъсъци, но и до бляскави постижения и примери за себеотрицание.
Започвам с тази общоизвестна констатация, защото днешният ден потвърждава по неповторим начин нейната валидност. Европа е на прага да повтори фатални грешки, довели до Втората световна война, забравяйки същността на събития и процеси, на престъпления, на античовешки методи и похвати за унищожение. Днес, по-голямата част от политическия елит на Европа премълчава Великия ден на победата, мащабите на проявения героизъм и саможертва на Червената армия. Премълчава и за решаващия принос на Русия и народите на СССР в антифашистката коалиция с Великобритания и САЩ, за 27-те милиона жертви, дадени от руския народ и народите на СССР за разгрома на фашизма и нацизма.
Уважаеми дами и господа,
Логичен е въпросът чии интереси обслужва тази, ще я нарека политика на историческа забрава или отмяна на Втората световна война, но и на Великия ден на победата? Политика, целенасочено провеждана след промените с бившия социалистически лагер през 1989 г. и успоредена с основополагането и разгръщането на стратегическите доктрини на моноцентричния свят. Примерите от моята държава, България, са показателни за развитието на тези процеси на забрава или отменяна на събития, свързани с Великия ден на победата. Тъй като ерозията на културно-историческата памет има определящо значение за налагането на нов вид идеологеми, ценности и ориентации, съответстващи на правилата и оценките, битуващи в моноцентричния свят на Колективния Запад. Ще се опитам в обобщен вид да представя аспекти от реализираната политика на моноцентричния свят в европейските държави, преформатираща смисъла от победата над фашизма и нацизма.
На първо място, след промените от 90-те години Русия се оттегли от традиционните зони на културно и цивилизационно влияние, каквито са Балканите и част от държавите от Средна и Източна Европа. Така, България, а и други бивши социалистически страни, се превърна в притегателна територия за западни фондации и фондове, със значим финансов ресурс, като фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос или „Америка за България“, общото между които е войнстващата русофобия. Чрез мрежа от изследователски институти в обществените и хуманитарни науки, „Отворено общество“ на Сорос разпространи, като първа стъпка към утвърждаване на идеологемата „русофобия“ в българска среда, тезата за антикомунизма. От учебните програми по литература бяха премахнати класически български творби, посветени на Великата октомврийска революция и СССР, а от програмите по история – събитията около Втората световна война. Допълнително се масовизираха представите за вредителската роля на Русия и СССР в историческата съдба на България, особено през втората половина на ХХ век. Изкристализира и идеологемата за идеологическото сходство между фашизъм/нацизъм и комунизъм. И се стигна на европейско ниво, до определяне на комунистическия режим за престъпен, което бе отразено в законодателствата на бившите социалистически държави.
Като елемент от новата политика е и отменята на решенията на народните съдилища, създадени по решение на всички държави от Антихитлеристката коалиция. И във връзка с това, реабилитация на фашистки престъпници и главорези, чрез издигане на техни паметници и паметни знаци, уреждане на пищни тържества и дни за почит, именуване на улици и селища с техните имена. Примерите с Прибалтика и Украйна са показателни за тези процеси с насаждане на неонацистки идеологеми или с безпроблемната употреба на хитлерофашистките свастики. Същите действия за реабилитация на фашизма и нацизма, макар и в по-слаба степен, характеризират и останалите бивши социалистически държави. Медиите и централната власт услужливо си затварят очите, когато се оскверняват антифашистки паметници или паметниците на съветските воини.
И днес е време да се признае, че неолибералната идеологема за антикомунизма е първата значима крачка в имплантиране на русофобията в историческата памет на Европа, която е свързана и с трансформацията на истината за Втората световна война и Великия ден на победата.
На второ място, политиката на историческа забрава или отмяна се характеризира с особена последователност и активно се прилага в славяно-православната среда. Тази политика, особено през последното десетилетие, целенасочено обслужва и конкретни задачи - цивилизационно близки до Русия народи, в случай на остър конфликт между Колективния Запад и Русия, да играят основната роля на „пушечното месо“ във военните действия срещу Русия. Отново, идеологическите манипулации се центрират около Втората световна война и Деня на победата. Този път, ударението вече е върху геройството единствено на САЩ и Великобритания, като истинските освободители на Европа. За саможертвата на Русия и народите на СССР не се говори.
Сега 9 май се празнува единствено като Ден на Европа, заменяйки истинския му смисъл на Ден на победата и освобождаването на Европа.
Ще отбележа, че през последното десетилетие и в България се направиха опити да се развихри масова русофобска истерия. Но независимо от огромните политически манипулации, от невъобразимия натиск от страна на Колективния Запад, групата на българските русофоби, определящи се като елит, все още е твърде малка, независимо че нейна е властта. Огромното мнозинство от българския народ категорично отхвърля политиката на директна конфронтация с Русия, съхранявайки – и то на генетично ниво – културната памет за цивилизационното ни родство. А това няма как да бъде изкоренено!
На трето място - Денят на победата има съществено значение за националното обособяване, за националния възход и просперитет на народите и държавите от Средна и Източна Европа. Днешният анализ показва, че важно историческо значение на Великата победа е, че създаде перспективи за суверенните нации да живеят равнопоставено, без страх от икономическа експлоатация и налагани цивилизационни зависимости. В условията на съществуването на два центъра – Западен и Източен блок, намиращи се в конкуренция, но и в сравнително устойчиво равновесие. Последвалите десетилетия на развитие на Европа и света бяха белязани с траен мир и значими социални достижения. Редица национални държави – и на Запад, но и на Изток - постигнаха своята държава на благоденствието.
Може да се каже, че Денят на победата се превърна в начало на разгръщане на съзидателната обществена енергия, което се удостоверява с исторически явления и факти. Съвсем различна е ситуацията след промените от 1989 г., с установяването на моноцентричния свят, когато държавите от бившия Източен блок, в това число и България, започнаха да придобиват черти на западни колониални територии.
Уважаеми дами и господа,
Последно ще се спра на ролята на Организацията на обединените нации.
Един от епохалните резултати от Победата над нацизма бе създаването на ООН. И днес тя е уникален международен форум по своята представителност, легитимност и универсалност. Все още не е измислена по-съвършена платформа за многостранна дипломация. С ускоряването на процеса на формиране на многополюсен световен ред значението на ООН непрекъснато ще нараства.
За създаването на ООН ключова бе ролята на Съветския съюз и неговите дипломати. Именно на основата на съветски предложения бяха определени модалностите за функционирането на Световната организация. ООН е призвана да играе централна роля в борбата с предизвикателствата и заплахите пред световния мир и сигурност. Това е нейната първостепенна задача, според Устава на Световната организация.
Той е актуален и днес, в епохата на многополярността, най-вече със записаната в него ключова фраза, че „ООН се основава на принципа на суверенното равенство на държавите“.
Днешният световен ред е изправен пред многостранна криза, която се проявява в глобална фрагментация, дефицит на доверие, поляризация и неспособност да се реагира своевременно и ефективно на възникващи заплахи. Някои характеристики на кризата се изострят от действията на отделни държави, които се опитват да управляват света, като подкопават основите на мултилатерализма. Те се опитват да заменят международното право с така наречения „световен ред, основан на правила“, който подронва ценностите в Устава на ООН и възпрепятства истинския мултилатерализъм.
Затова Уставът на ООН не трябва да се пипа! Той просто трябва да бъде съблюдаван и изпълняван в неговата цялост, с всички принципи, фиксирани в него, с цялата им пълнота и взаимовръзка. Без избирателност, каквато, за съжаление, проявява самият сегашен генерален секретар на ООН и „приватизираният“ от западни държави Секретариат на ООН.
Ефективността на Организацията на обединените нации за успешно справяне със съвременните възникващи предизвикателства зависи от политическата воля на нейните членове и способността и желанието им да изграждат консенсус. Затова е необходимо да се установи практиката на истинска ангажираност, която е в основата на реалния многостранен подход, като се гарантира справедливо включване на развиващите се страни в процесите на вземане на решения.
В този контекст, една от най-важните и все още неизпълнени докрай задачи на ООН е свързана с борбата срещу колониализма и неоколониалните практики, с преодоляването на увеличаващото се неравенство в икономическото развитие на отделните държави и необходимостта от прекратяване на незаконните режими на санкции.
За съжаление, изпълнението на Дневния ред 2030 за устойчиво развитие на света е изправено пред сериозни проблеми, най-големият от които е недостигът на финансиране.
Световната организация е длъжна да проправи път към по-справедлив многополюсен свят, който да осигури условия за цялостно и суверенно развитие на държавите, без каквато и да е форма на принуда. От съществено значение е да има твърдо противопоставяне на отношенията на господство от епохата на колониализма, които продължават да съществуват и до днес. Деколонизирането на мисленето, реториката и практиките по света е задача от първостепенно значение за мултилатерализма.
Бъдещето на човечеството е обща отговорност на всички страни. Народите с право очакват с такава отговорност да бъде ангажирана и дейността на ООН. И това е един от уроците на 80-годишния юбилей, който отбелязваме днес.
Убеден съм, че Организацията на обединените нации има своето бъдеще. При условие, че ООН изпълнява функциите си на гарант на международното право и норми, а не на правила, определени и налагани от една държава или група от държави.
Уважаеми дами и господа,
На 9 май, Великия ден на победата, ние, българските социалисти, заставаме в първите редици на тържествените шествия, които българските граждани организират по улиците и площадите на Родината ни.
Над всички нас, над временните разделения, над русофобските гласове в България или българофобските в Русия, се изправя гигантската фигура на гранитния Альоша - този българо-руски символ на нашата незаличима обща памет, на неразрушимата кръвна братска връзка между българския и руския народ.
Благодаря за вниманието!
