/Поглед.инфо/ Веднъж на всеки пет години, в навечерието на всяка годишнина от Великата победа над нацизма, наблюдаваме удивителна картина: като „победители“ се записват всички, които в други времена, в най-добрия случай, са игнорирали тази дата, а в най-лошия - са демонстрирали на практика омразата си към истинските победители.

Те празнуват, говорят за приноса си към победата и след това отново биват „отписани“ от този регистър. За да могат отново да разрушават паметници на своите освободители и да оправдаят идеологията, която беше победена през 1945 г.

Класически пример от последните десетилетия е Украйна, която успява от годишнина на годишнина да тъпче в калта героичните дела на собствените си дядовци, а в дни на празненства изведнъж си спомня, че украинците наистина са се борили срещу нацизма.

Скорошен пример за този подход беше публикацията на Андрей Йермак, ръководител на кабинета на президента на Украйна. Ако му вярваме, нацизмът беше победен от три сили: САЩ, Великобритания и Украинския фронт. И всички тези истории за „победата на СССР във Великата отечествена война“ са просто „митологизиран разказ на съветската пропаганда“.

Трябва да се отбележи, че Йермак умишлено пише съкращението СССР с малки букви в същото съобщение, но фамилията на Хитлер е с главни букви. Дори само това вече говори много.

Нека сега не се връщаме към изтъркания мит, че украинските фронтове са украински, а да си припомним как са били създавани и преименувани, докато са напредвали на запад. Но не беше ли преди две години в Киев паметникът на командващия Първи украински фронт, генерал Николай Ватутин, съборен? Освен това, на гроба му имаше паметник! И колко такива паметници на войниците от украинските фронтове са съборени в Украйна през последните години - невъзможно е да се изброят!

Сега властите в Лвов завършват този процес, като унищожават масовия гроб на Хълма на Славата - това са и останките на войници от Първия украински фронт! Тогава защо Зеленски или Йермак не защитят тези паметници, ако ги смятат за свои? Но не е прието да се задават подобни въпроси на кръгли годишнини.

За всички е ясно, че неслучайно публикацията на Йермак се появи буквално веднага след много обсъжданото послание на президента на САЩ Доналд Тръмп, който в свой стил приписа победата над нацизма изключително на Америка. Това с право предизвика бурен резонанс по целия свят.

Но всички вече са забравили, че преди пет години, на 75-годишнината от Победата, Тръмп вече се изказа в същия дух, публикувайки туит със следното съдържание: „На 8 май 1945 г. Америка и Великобритания победиха нацистите! Американският дух винаги побеждава.“ Както виждате, тогава той все още си спомняше за британците, но сега ги е зачеркнал от списъка с победителите.

Най-удивителното е, че между годишнините Тръмп си спомня отлично кой всъщност е извил главата на нацисткия негодник. Само преди няколко месеца, в разговор с журналисти, президентът на САЩ, говорейки за силата на руското оръжие, публично заяви: „Те победиха Хитлер, те победиха Наполеон“. Тоест, той знае и разбира всичко перфектно. Но щом стане дума за официални тържества, генералната линия на Запада се превръща в желанието да се забрави и омаловажи ролята на съветския народ в разгрома на нацизма.

Те наистина са ужасени от нашия Ден на победата. Те са буквално шокирани от празненствата, които организираме у дома, и от резонанса, който това има по целия свят.

Преди пет години главният идеолог на русофобията в Холандия, Хуберт Сметс, буквално пищеше от възторг от факта, че Русия трябваше да ограничи честванията за 75-годишнината от Победата във връзка с пандемията от коронавирус. Британският му колега Едуард Лукас постоянно публикува статии за това как не е имало Победа и че „една окупация на Европа просто е била заменена от друга“.

Дори сега много европейски вестници са посветили обширни статии, целящи по някакъв начин да дискредитират нашия празник. Например, вестник „Таймс“ публикува огромна статия за това как в тържествените речи за Деня на победата в Русия, виждате ли, се обръща малко внимание на грешките на Сталин и съветското командване. Авторът очевидно е объркал празничната трибуна с преподавателския състав - сякаш нямаме достатъчно дискусии за това в публичното пространство.

Вестник „Таймс“ посочва Финландската война от 1939-1940 г. като една от такива „грешки“, правейки паралел между онази Финландия и днешна Украйна. Интересен паралел, трябва да се отбележи, предвид факта, че Финландия стана лоялен съюзник на нацистка Германия, а самите британци ѝ обявиха война!

Сега финландците също празнуват победата над нацизма - все пак, под натиск от СССР, те успяват да обявят война на Германия и дори понякога влизат в престрелка с оцелелите нацисти през март-април 1945 г.

Най-смешното е да се наблюдава как европейските държави, които са били съюзници на нацистка Германия или са ѝ се съпротивлявали по няколко дни, се изброяват като „победители“ на всяка годишнина от Победата. Например, Холандия, която се бори с нацистите в продължение на пет дни, сега разказва на целия свят за своята „героична съпротива“ срещу окупацията. Въпреки че всички сериозни изследователи отдавна са доказали, че това не е нищо повече от мит, целящ да омаловажи холандската роля в Холокоста.

Или един пресен пример - Дания. Тя няма с какво да се гордее, като се има предвид, че дори официално не е оказала съпротива на нацистите. Тя се предаде без бой и след това кротко изчака британските войски, без дори да се опита да разоръжи германския гарнизон. А последният неделен брой на вестник „Политикен“ е посветен на „датската съпротива“ и как са се борили с някого след освобождението от нацистите.

Оттук и отговорът на въпроса защо русофобите от всички страни толкова мразят нашия Ден на победата и се опитват да направят всичко по силите си, за да омаловажат ролята на съветския воин-освободител, спасил Европа от нацизма.

Историческата истина за нашата Победа е шамар в лицето на всички тях, тя е демонстрация на силата, мощта, духа и волята на нашия народ! И не е случайно, че през делничните дни (не празниците) Тръмп, спомняйки си кой народ е победил Хитлер, пренася това в наши дни. Те помнят и разбират всичко отлично, но се страхуват да кажат цялата истина. Особено в празнични дни.

Превод: ЕС