/Поглед.инфо/ Беларуската опозиция е толкова куцузлийска, че има всички шансове да загуби дори в номинацията за "Неудачник на годината". Срещу нея играят както обстоятелства извън нейния контрол, така и действията на собствените й лидери, които измислят толкова наивно-очарователни инициативи, че като цяло не е ясно как ще успеят да се измъкнат от тях без тежка репутационни и имиджови загуби.
Срокът на "ултиматума", представен на Александър Лукашенко от Светлана Тихановская преди почти две седмици, изтича в неделя. Тъй като няма и най-малък признак за готовност на белоруските власти да се съобразят с неговите искания, от понеделник, според обещанието на "президента Светка", Беларус трябва да изпадне в хаоса на национална стачка, блокажи по пътищата и колапс на продажбите в държавните магазини.
Това развитие на събитията с всеки изминал денобаче изглежда все по-фантастично.
Изглежда, че това е започнало да се подозира дори в координационния съвет на опозицията, който сега е озадачен как да излезе от ситуацията с най-малко загуби. Един от членовете му Павел Латушко каза, че с изтичането на срока на ултиматума, който с ловко движение на ръката, превърна в „народен“ ултиматум, те ще увеличат своята активност. Много удобна формулировка, която осигурява най-широк обхват за тълкуване, без да налага поемане на ангажименти.
Но би било погрешно да се свързва все по-очевидният провал на протестите в Беларус единствено с вътрешни фактори, въпреки че те със сигурност играят главна роля.
Беларуската опозиция (и нейните чуждестранни куратори) нямаха късмета и в друго –те започнаха свалянето на правителството в момента на мащабна дискредитация на явлението „цветна революция“ като такова.
В продължение на десетилетие и половина то - това явление - беше реална заплаха за властите и в същото време вдъхновение за опозицията на голям брой държави. „Цветните революции“ се смятаха за перфектното и всемогъщо оръжие за смяна на нежелани управници и режими. Тази концепция деморализира някои и вдъхна увереност в близката им победа у други.
Но, може би, най-важното: огромен брой хора, които нямат пряко отношение към политиката, биват искрено убедени във възможността реалният им живот да се промени по този начин към по-добро.
В крайна сметка „цветната революция“ не е просто държавен преврат. Невъзможно е без гражданите да заливат улиците, аполитични в обичайната ситуация, но сега силно убедени в необходимостта от незабавна смяна на властта за по-светло бъдеще напук на писаните правила. Това е, което накара десетки и стотици хиляди хора да дойдат на площад Тахрир в Кайро през 2011 г. и на Евромайдан в Киев през 2013 г.
Между другото, белоруските протести също могат първоначално да се похвалят с доста висока маса. Но броят на присъстващите на събитията непрекъснато намалява от седмица на седмица.
Въпросът е не само в това, че хората са уморени от неефективността на участието си в събитията, а лозунгът „Лукашенко, иди си”, както се оказа, няма магическата сила да изгони „грешния” национален лидер. Паралелно с белоруските събития в други части на света протичат доста забележителни процеси, които карат гражданите на републиката по-трезво да оценяват случващото се у дома.
Има примера на Киргизстан, който сега преживява третата политическа криза за 15 години, към която се прилага етикетът "цветна революция". Малцина са направили повече за дискредитиране на феномена от тази централноазиатска държава, тъй като основният резултат от всички държавни преврати, придружени от улични бунтове и анархия, е липсата на промени към по-доброто за киргизкото общество.
Там е и Армения. На фона на нарастващия скептицизъм към каквито и да било майдани и техните все по-чести провали, събитията от Ереван през 2018 г. Във всяко отношение послужиха като образцов пример за успешна кадифена революция. Въстаналите хора в името на демокрацията, европейското бъдеще и борбата с корупцията успешно разрушиха досадната власт, поставиха държавен глава, в когото вярваха, а новият лидер дори има с какво да се похвали през първите години на работа. Във всеки случай липсата на катастрофални резултати, както в Украйна или в същия Киргизстан, вече може да се счита за значително постижение в днешно време.
Но какъв е смисълът в европейския избор, направен от хората, изгонените корумпирани служители от предишното правителство и прогресивния демократичен лидер, ако Армения отново се оказа в епицентъра на много стар и кървав конфликт? Освен това дори човек, който е далеч от политиката, разбира, че Азербайджан се възползва от демократичните търсения на съседа си в свои интереси, резултатите от които могат да се наблюдават сега в Нагорни Карабах.
Терминът "цветна революция" имплицитно предполага, че светът е прекрасно, слънчево, приятелско място, където хората са братя помежду си - и ако премахнете някои вредни сили начело на държавата, страната ще се превърне в същата цъфтяща градина, живееща в хармония с други.
За беларуското общество Киргизстан и Армения днес са видимо напомняне, че подобен възглед е илюзия, която няма нищо общо с реалността нито от вътрешна, нито от външнополитическа гледна точка.
Не е изненадващо, че протестите в Беларус непрекъснато се насочват към все по-неизбежния си провал.
И със самото това белоруската република ще забие свой гвоздей в ковчега на световния мит за „цветната революция“.
Превод: ЕС