/Поглед.инфо/ Министър-председателят на Великобритания Тереза Мей извърши африканска обиколка, в чиито рамки посети ЮАР, Нигерия и Кения.
На 28 август тя заяви, че Лондон ще укрепи своите търговски връзки с Африка и след Брекзит. Великобритания ще сключи с шест страни от Африка големи търговски споразумения, които ще са аналогични по формат с договореностите с Евросъюза.

Същност

Мей заяви,че желае да види Великобритания като голям инвеститор в Африка и да изпревари САЩ по този показател. Според нея част от бюджета ще отиде за развитие на инфраструктурата, част за борба срещу нищетата и осигуряването на работните места.

„Освен това ще решим глобалните проблеми и ще подкрепил така собствените си национални интереси. Нашите инвестиции ще довенас полза на всички”, твърди Мей.

Според предварителни данни, британците планират да подпишат споразумение с шест страни от континента (всичките участници в Южноафриканския митнически съюз) – Боцвана, Лесото, Намибия, ЮАР, Свазиленд, Мозамбик. Сред допълните инвестиции има четири милиарда лири.

Министър-председателят обеща, че Лондон ще съдейства на частните компании в страната да открият своя бизнес в Африка.

Икономически интереси

Великобритания вече е владяла африкански колонии (да си спомним Британска Западна и Източна Африка) и естествено, продължава да се смята за влиятелен актьор в региона. По-точно на фона на ожесточената конкуренция се опитва „да хване парче”, отново да колонизира територии.

Важно е да се обърне внимание, че Мей посещава трите най-осигурени страни от Африка. Така повече от 50% от прираста на БВП се осигурява за сметка на възстановяването на петролното и селскостопанското производство в Нигерия, голяма заслуга за възстановяването на региона е икономиката (основно от добива на петрол и полезни изкопаеми”.

Сумата, която ще се изразходва за Африка, е в размер на не по-малко то 0,7% от БВП на Великобритания. Така, това сериозно вложение говори за не-по-малко сериозно намерения на Лондон.

На първо място сега в страната се решава сложният въпрос за Брекзит, след който няма ясен план за сътрудничество с ЕС и общ вектор на развитие. На второ място отношенията между Европа и САЩ претърпяват криза, в това число и в икономическия смисъл (тарифни войни). На трето място Африка постепенно разкрива своя потенциал като интересна инвестиционна площадка. Всичките три фактора (освен жаждата за традиционна англосаксонска експанзия) карат Великобритания да се проявява по-активно на континента.

Експертите отбелязват, че в Африка са разположени минимум 4 от 6-те държави с най-бърз икономически ръст на света, при това според положителните прогнози, БВП на континента обещава да се удвои в близките десет години.

Отново ли колонизират Африка?

Случващото се на континента може с пълно право да се нарече нова „битка за Африка”, включваща в себе си икономическо, политическо, прокси, и (което е важно), открито военно влияние.

Африканският континент интересува, от една страна, много западни страни – САЩ, Франция, Великобритания, а от друга Русия и Китай. За последните месеци много от лидерите на тези страни извършиха собствени „турнета” по региона, всяка от тези страни сключи едно или друго споразумение с африканските актьори. Освен това в играта са задействани Япония, Индия и Бразилия, а също така някои игри от Персийския залив.

На първо място Африка е интересна със своите ресурси, със своите потенциални инвестиционни проекти, но това е просто върхът на айсберга. Африка става площадка за сериозно геополитическо противостоене.

Например в ЮАР след скорошния преврат управлява новият президент Сирил Рамафоза, бизнесмен, свързан с транснационалните корпорации („Макдоналдс”, „Кока-Кола” и др.); Очевидно такъв човек е удобен проводник за осигуряването на глобалистките интереси. Това е една от илюстрациите за чуждестранната (в случая американската) намеса в делата на континента за осъществяването на собствените планове.

Обобщавайки, може да се отбележи, че за влияние в региона в перспектива могат да се борят три основни блока: САЩ, Китай и Русия. Четвъртият блок (европейците, включително Франция и Великобирания) е под въпрос, именно затова лидерите на страните от ЕС така се активизираха и се опитват, буквално, да заемат място под слънцето.

Китай

Един от основните търговски лидери в региона в момента е Китай. Според различните изчисления, за периода между 2000 и 2015 г. КНР е инвестирал в различни африкански страни почти 100 милиарда долара. Един от най-успешните, вече осъществяващи се проекти е ЖП линията Адис Абеба-Джибути, въведена в употреба на 1 януари 2018 г. Основно е изградена с китайски кредити с използване на местна работна сила.

Според резултатите от 2017 г. стокооборотът между Пекин и африканските държави се е увеличил до 170 млрд. долара. В държавният съвет на КНР съобщиха, че планират около 30 хил. км. Нови пътища, а благодарение на увеличаването на пропускателната способност на пристанищата (с 85 млн. тона годишно) ще бъде улеснена и водната търговия. При това Китай отделя внимание и на въпросите за прочистването на водата в Африка. Пекин обещава в перспектива създаването на около 900 хил. нови работни места за сметка на сътрудничеството.

Видимо, такива насъщни проблеми ще се обсъждат на септемврийския пекински форум за китайско-африканско сътрудничество.

Естествено, това предизвиква ужас сред западните лидери, особено сред историческите колонизатори.

Русия

Доста активно се държи в Африка и Русия. С малко по-голямо ударени във военното сътрудничество. През март външният министър на Русия Сергей Лавров проведе редица преговори в Ангола, Намибия, Мозамбик, Зимбабве и Етиопия.

За Русия интерес е да довила селскостопански ресурси на континента, а да доставя зърно, торове, машиностроителна продукция, оръжие и технически детайли. Както и Китай, Русия се стреми към големите инфраструктурни проекти (ВЕЦ, заводи за лека промишленост, обработка на петрол, пътища).

Все повече африкански страни (особено тези, на които им е омръзнал контрола на Франция) подписват споразумения за сътрудничество с Русия Наскоро така направи Боцвана.

САЩ

Западните издания отбелязват, че и при Барак Обама, и при Доналд Тръмп Африка е по-малко интересна от случващото се в Близкия изток (стига се до там, че някои ключови празни места в африканското бюро на Държавния департамент и досега са свободни). Така засега САЩ на континента губя пред останалите играчи, особено през Китай.

Но все пак трябва да се напомни, че американските военни сили са разположени в Джибути, а големите политици на САЩ постоянно следят ситуацията (например турнето на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън, който доказва правилността на американските и погрешността на руските и китайските възгледи за Черния континент). Може да се представят многочислени примери за американска намеса във вътрешните процеси на африканския континент, в т.ч. преврати и избори (горепосочената ЮАР или събитията в Зимбабве).

Що се отнася до инфраструктурните проекти, то Вашингтон също гради планове, макар и късно. Наскоро Доналд Тръмп, например, се срещна с Ухуру Кениата и обяви работата над „големи инфраструктурни проекти, огромни пътища, чието строителство ще постави много рекорди”.

Така САЩ не се отказват от играта.

Битката за Африка

Пред Африка застава въпросът дали да стане за пореден път колония или да получи пълен суверенитет и да стане един от центровете на многоголюсния свят. Засега страните не са достатъчно силни икономически (задлъжнялост), във военен смисъл (повечето от тях не са достатъчно снабдени, а ако са то или със западно оръжие, или с опасния черен пазар) и политически (заплахата за преврат и кланета стои на практика пред всяка африканска държава”.

Джибути е илюстрация за мултиприсъствие, защото там едва ли не е разположено рекордно количество чуждестранни бази (4 френски, 2 американски, италианска, японска, китайска, а също присъствие на Германия и Испания). В плановете по Джибути фигурира строителството на база на саудитците, проявява първи заявления за желание да присъства в страната и Турция. Вече говорят и за подобно желание на Москва (макар и необявено). Бази на саудитците има също в Еритрея и в Сомалиленд, а в Сомалия има турски сили. В Сахел има постоянни „антитерористични операции” на западните страни.

Експертите прогнозират нова битка за Африка, само че за разлика от разделянето през 1881-1914 г. с нови реалности: ако Африка набере сили, тя може да стане самостоятелен полюс в многополюсния свят. За да се изправи на крака, за предпочитане е тя да не сътрудничи със западните страни, а с Русия и Изтока, но отново, да не живее за сметка на дотации, а да увеличава собствения си потенциал, за да може в последствие да стане пълноценен съюзник на своите партньори.

Сега Африка има сериозен проблем –няма ясна стратегия за развитие на региона като самостоятелен играч. Наскоро, в чест на 50 години от съществуването си Африканският съюз представи програма за континента под името „Програма 2063”, където обрисува възможна визия за „процъфтяваща и единна Африка”. Засега тя не се осъществява, но в перспектива това е възможно, особено ако на континента има достатъчно мощни военни възможности за защита на суверенитета и осигуряване на работните места, които да снижат вътрешнополитическото напрежение и военно-криминалната обстановка.

Превод: Поглед.инфо