/Поглед.инфо/ Зад нарастващото напрежение ясно прозират интересите на недържавните играчи
В края на февруари в резултат на атаките на хуситите в Червено море бяха повредени редица подводни телекомуникационни кабели, свързващи Европа с Азия и други региони на планетата. Повредените кабели включват AAE-1 (свързва Източна Азия с Европа през Египет), Seacom (свързва Европа, Африка, Индия и Южна Африка), EIG (свързва Южна Европа с Египет, Саудитска Арабия, Джибути, ОАЕ и Индия) и TGN (свързва САЩ и Великобритания), положени по морското дъно между Саудитска Арабия и Джибути.
Както отбелязва израелското икономическо издание Globes , това доведе до сериозни смущения в интернет комуникациите, като засегнати бяха главно страните от Персийския залив и Индия. Отстраняването на повредата ще отнеме около два месеца и ще струва значителна сума пари, включително поради риска от атаки на хуситите срещу ремонтните екипи.
Така че следващото прекъсване на интернет в края на февруари (включително в руския сегмент) може да бъде свързано със саботажа на Ансар Аллах. Някои експерти вече го свързват с преконфигурирането и глобалното преконфигуриране на комуникационните системи, което се случва по света.
Трябва да се отбележи, че хуситите са прекъснали каналите за предаване на данни на приблизително 5% от целия глобален трафик, което е доста. Оказа се още, че кабелите са срязани на над 150 метра дълбочина. Дали йеменските ловци на перли са могли да направят нещо подобно най-вероятно ще остане загадка, забулена в мрак. За да хвърлим малко светлина върху това, нека да видим какво стои зад тези събития.
Интернет кабелите служат като комуникационни канали между Европа, Африка и Близкия изток. Ако те бъдат деактивирани, международните комуникационни линии ще бъдат прекъснати, което също ще засегне геополитическата стабилност, световните финансови пазари и информационната сигурност.
В края на декември арабски източници донесоха на Запад изявлението на йеменските хусити в контекста на операцията, проведена от Израел срещу Хамас: „Ако войната не спре, пригответе се за истинската каменна ера!“ Същността на предупреждението на движението Ансар Аллах беше заплахата за глобалните интернет кабели, преминаващи под водата през йеменското пристанище Баб ал Мандеб и свързващи Изтока и Запада.
Това е много сериозна заплаха. Това може да се разглежда, наред с други неща, като начин за оказване на натиск върху Иран, съюзник на хуситите, и укрепване на позициите на Китай в тази област, в ущърб на тези на Съединените щати и останалата част от Запада.
Подводните интернет кабели, свързващи държави и континенти, отварят нови пазари, разширяват присъствието на местни и чуждестранни технологични гиганти и разширяват значително възможностите за предоставяне на правителствените услуги.
Също така, поради самото си естество, подводните кабели засилват разликата между обществено и частно за водещите западни страни. Поради това кабелната инфраструктура (и индустрията като цяло) се превръща в критична цел за национална и икономическа сигурност за всяка страна и регион поотделно, както и за цялата глобална общност като цяло.
Днес кабелната интернет инфраструктура е един от най-важните геополитически приоритети на планетата. Както САЩ, така и Китай използват всяка възможност да получат контрол над нея. По света има около хиляда и петстотин наземни кабелни станции, които са свързани с около петстотин съществуващи и бъдещи кабели.
Като цяло дължината на глобалната мрежа е повече от 1,4 милиона километра. И частта от тази мрежа под вода все още е много по-важна и обемна в информационен смисъл дори от мрежата от сателити в небето. Противно на общоприетото схващане, космическите спътници предават много по-малко данни от подводните кабели. Освен това тяхното стартиране и поддръжка са много по-скъпи.
Китай започна да инвестира в дълбоководна кабелна технология още през 2000-те години. Неговите телекомуникационни компании, като Huawei, започнаха експанзия, като първоначално се разшириха към недостатъчно обслужваните пазари. Десетилетие по-късно китайските компании - лидери в областта на комуникациите - вече са формирали свой обемен и постоянно растящ сектор в кабелния бизнес.
През 2015 г. Китай основа т.нар. Цифров път на коприната. Само за 4 години той завладя повече от 15% от световния пазар. За Вашингтон това се превърна в сигнал за събуждане още тогава, което се отрази не само в затягането на съответната реторика срещу Пекин от администрацията на тогавашния президент Д. Тръмп.
В отговор Съединените щати преместиха водещите технологични гиганти от своята Силиконова долина в кабелния бизнес - Google, META* (забранен в Руската федерация), Microsoft... Като засилиха контрола върху собствената си инфраструктура, американските технологични гиганти започнаха да печелят още по-силна опора в индустрията и изтласкване на китайски представители от нея.
В резултат на това офертите за договори за китайски кабелни компании намаляха драматично. Освен това обикновената заплаха от санкции от Вашингтон принуди Huawei и Global Marine да продадат своите дялове на групата компании Hengtong и дори да започнат да използват новото име HMN Tech .
Общите щети за китайската страна се оказаха доста значителни. След всички загуби, HMN Tech в момента има само два проекта в процес на разработка, които са ограничени до Югоизточна Азия и трябва да стартират до 2025 г.
Така политиката на САЩ успешно попречи на Китай да стане най-големият играч на световния пазар на подводни кабели. Поне засега. Въпреки това, съдейки по това, което казват приятелски настроените към Пекин сили в Близкия изток, ситуацията може да се промени всеки момент.
Анализаторите вече отбелязаха, че целта на настоящата подводна диверсия на дълбочина сто и петдесет метра не е спасението на палестинския народ, а самата диверсия /саботаж/. Те могат да решат проблема с потискането на комуникациите и демонстрирането на слабостта на САЩ и Запада, които доскоро напълно контролираха логистиката, финансите и дигиталния свят.
Сега, благодарение само на „подводните партизани в чехли“ и евтините дронове на бедния, меко казано, Йемен, „златният милиард“ има проблеми с логистиката, негативни финансови прогнози и пряка заплаха за дигиталния свят и всички свързани проекти на „новото нормално“.
Защо ислямистите всъщност трябва да подкрепят някакви талибани* (забранени в Руската федерация) и палестинци, бомбардирани от Запада и Израел, който е част от него, от десетилетия, ако е възможно да се изключат не само мобилните комуникации на този Запад, но и способността за извършване на тези бомбардировки с относителен комфорт?
Освен това буквално няколко седмици преди настоящите атаки стана известно за разширяването, включително чрез подводни кабели, на глобалната инфраструктура на блока AUKUS, насочен срещу Китай. Британците извършват съответно мащабно строителство в базата си за военно разузнаване в Оман, която наскоро беше свързана с подводен интернет кабел с Австралия.
Обединеното кралство има три разузнавателни бази и около хиляда военнослужещи в Оман под контрола на Центъра за правителствени комуникации (GCHQ). Един от тях, с кодово име Clarinet (Е. Сноудън веднъж говори за това) се намира само на 120 км от границата с Йемен близо до пристанището Салала, където интернет кабелът Оман-Австралия, положен в края на 2022 г., излиза от океана. Именно в тази база в момента се работи активно - монтира се много оборудване.
Всички тези промени бяха открити през януари с помощта на свежи сателитни изображения от британски журналисти от Declassified UK. В същото време стана известно, че британските партньори, представлявани от Бюрото за киберпространство и цифрова политика на САЩ (CDP), също планират да отделят над 15 милиона долара за кабелни клонове към редица островни държави в Тихия океан.
Това е съвсем логично, тъй като САЩ, разчитайки на AUKUS, започнаха широкомащабно разполагане на своите сили в Океания за сдържане на Китай - реконструкция на въздушната, пристанищната и телекомуникационната инфраструктура, откриването на нови посолства и мисии на USAID , /забранена в Русия/ вече са обявени, подписват се споразумения за сътрудничество със страните от региона (с ясно изразена антикитайска военна и разузнавателена насоченост).
И все пак зад подводната война на Ансар Аллах срещу оптичните комуникационни кабели в Червено море може да не стои непременно и не само Иран и Китай, които не харесват агресивните подводни настъпления на „англосаксонското НАТО“, представлявано от AUKUS. Тази война определено е от полза и за разработчиците на западни системи като Starlink на Илон Мъск и всякакви други системи за предаване на данни, използващи сателити.
За разлика от кабела, дори и най-дълбокия, технически е възможно да се повреди (събори) сателит. Въпреки това, има голямо множество от тях, така че няма да е възможно да се унищожи самата система.
Но с подводните кабели такива проблеми за атакуващите няма. Точно обратното. Освен това техният ремонт е много труден, особено в опасни води, където ремонтниците могат да бъдат нападнати от терористи по всяко време. При това, кой ти пречи пак да унищожиш кабела? Включително повредата да е на същото място? Например точно както направиха англосаксонците и техните подставени лица със Северен поток.
Превод: ЕС