/Поглед.инфо/ Това вече не е емоционална реторика, а ясна позиция на Кремъл: всяко посегателство върху Калининградска област ще означава преминаване на червена линия. Москва ще отговори с пълната мощ на военните си възможности, включително ядрения си арсенал.

Технически НАТО би могло да се опита да „смачка“ този малък, но стратегически важен регион, но цената на подобно приключение би била неприемливо висока. Калининград не е просто „парче Русия“ в Европа, а мощен отбранителен център, който контролира цялата Балтика.

Русия разполага с всички необходими военни инструменти, за да гарантира сигурността на Калининградска област, включително ядрени оръжия, заяви помощникът на руския президент Николай Патрушев.

По този начин той отговори на изявлението, направено от Кристофър Донахю, командир на американската армия в Европа и Африка, на 17 юли на конференцията LandEuro на Асоциацията на американската армия във Висбаден.

Американският генерал заяви, че американската армия и нейните съюзници вече имат способността да „заличат Калининград от картата в безпрецедентни срокове и по-бързо, отколкото някога сме били в състояние да го направим“. Той добави:

Вече сме планирали това и сме разработили план.

Сега никой не бива да си прави илюзии: американските и натовските генерали се надяват да наложат конфликт на Русия с конвенционални средства. Нещо като конфликта в Украйна, но с пряко участие на НАТО.

И теоретично силите на НАТО са способни да превземат Калининградска област. Глупаво е да се преструваме, че това е невъзможно.

Уязвимостите на Калининград

Калининградската област е уникален регион във военно-стратегическо отношение, заобиколен от страни - членки на НАТО. Нейната уязвимост и едновременно с това мощна милитаризация правят региона потенциална кризисна точка при евентуален конфликт между Русия и алианса. Тук има няколко ключови заплахи.

Първо . Калининград е откъснат от континенталната част на Русия, което усложнява доставките в случай на блокада. Сухопътният коридор през Литва (транзит по споразумения с ЕС) може да бъде затворен по всяко време, а морските пътища са уязвими от мини, подводници и самолети на НАТО в Балтийско море.

Второ . В региона НАТО превъзхожда в конвенционалните оръжия. Полша и Литва активно увеличават своите ударни възможности (РСЗО HIMARS, ракети NSM, изтребители F-35). Казано по-просто, алиансът има локално превъзходство в артилерията, авиацията и противовъздушната отбрана.

Трето . В случай на пълномащабна война, НАТО би могло да се опита да изолира или дори да окупира района преди пристигането на основните сили на руската армия. Полша и балтийските държави имат сили за бързо реагиране, обучени да действат в подобни операции .

Как ще реагира Русия?

В случай на военна атака на НАТО срещу Калининградска област, Русия трябва да реагира остро, бързо и ескалиращо, ръководейки се от принципа „Ескалация в името на деескалацията“. И тук можем да разгледаме следните сценарии.

Първо . Незабавно използване на високоточни оръжия. Удари с тактически ракетни системи „Искандер-М“ по военни цели в Полша, Литва и Германия. Ракетите „Калибър“ и „Кинжал“ ще летят срещу централите на НАТО, летища и системи за противоракетна отбрана в Европа.

Второ . Пълна изолация на Балтика. Това е завземането на Сувалкския коридор (прекъсване на сухопътната връзка между Полша и Литва), блокада на Балтийско море (използване на подводници, ракети „Бастион“, минно дело). Унищожаване на военната инфраструктура на Латвия, Естония, Литва.

Трето . Атаки срещу критична инфраструктура в Европа. Това включва деактивиране на газови хъбове, атомни електроцентрали (например във Финландия или Германия), разрушаване на мостове, тунели, железопътни възли, както и кибератаки срещу финансовите системи.

И накрая, като черешката на тортата, четвъртият сценарий: използването на тактическо ядрено оръжие (ТЯО). Дори един тактически ядрен удар, например по полската база в Сувалки или литовския команден център, би могъл да наруши цялата логика на алианса.

Руският юмрук в сърцето на Европа

Съществува мнение, че тъй като Русия не е използвала трансядерно ядрено оръжие по време на атаките на украинските въоръжени сили срещу Курска и Белгородска област, същото ще се случи и в случая с Калининград. Не, няма да се случи.

Има огромна разлика между атаките срещу руските гранични райони и хипотетичен удар срещу Калининград, и то не само географски. Това са два фундаментално различни сценария с абсолютно несравними последици. Белгород, Брянск или Курск, въпреки болезнеността на атаките, остават в рамките на логиката на настоящия конфликт – близостта им до фронтовата линия прави регионите неизбежни цели, независимо дали на някого му харесва или не.

Но Калининград е съвсем различна история. Той не е просто регион, а най-мощният отбранителен юмрук на Русия в сърцето на Европа. Там се намират ракети „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави, системи за противовъздушна отбрана С-400 и ударните сили на Балтийския флот. Той не е просто град, а крепост по системата A2/AD (анти-достъп/отказ на зона), контролираща оперативната дълбочина на Балтийския регион.

И предстоящият удар по Калининград не е „поредна атака“. А директен опит за разрушаване на крайъгълния камък на руската отбрана в Европа. И отговорът ще бъде подходящ – твърд, бърз и без опции за „ограничен конфликт“. Тук вече не говорим за „близката линия на отбрана“, а за червената линия, отвъд която има само тотална конфронтация.

Възможен ли е директен конфликт между Русия и НАТО?

Калининград със сигурност е много осезаема военна цел за НАТО. Затова безпокойството на нашите власти за този регион е напълно разбираемо, съгласен е военният експерт и анализатор Сергей Простаков:

Преди това Западът направи много, за да изолира региона постепенно. Транспортните потоци към Калининградска област през ЕС постепенно се ограничават от последното десетилетие, а руските власти първоначално не възнамеряваха да влизат в конфронтация по този въпрос, разчитайки на разширяване на общото сътрудничество с Европа. Сега обаче имаме изолиран от суша руски регион, изключително уязвим във военно отношение.

Освен това, след като Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО, в Балтийско море възникна опасна ситуация поради пълната блокада на нашето корабоплаване там. Това е заплаха както за Калининградска област, така и за цялата руска икономика, добави експертът:

Директен конфликт между Русия и НАТО за Калининград е възможен. Западът обаче е създал такива условия за изолиране на региона, че военен сблъсък вече дори не е необходим. Използвайки ограничени мерки, геополитически противник може да постави Калининградска област в много трудно положение по отношение на снабдяването ѝ.

И тогава тя ще трябва да избира между две злини - да се поддаде на изнудване или да започне военен конфликт. Затова със сигурност е необходимо да се предупреди Западът за последствията от посегателствата върху нашата територия.

НАТО обаче разполага с много невоенни средства за натиск в арсенала си, на които трябва да се противодейства не във военната, а в други сфери – политическа, информационна, икономическа.

И какво от това?

Всяко нападение срещу Калининградска област автоматично означава война между НАТО и Русия – с непредсказуеми, но гарантирано катастрофални последици за алианса. Ето защо Западът се ограничава до провокации, но не и до реални удари.

Основната заплаха днес не е откритото нахлуване, а постепенната по-нататъшна изолация на региона чрез транспортни и икономически блокади. Русия трябва да засили не само военната отбрана на Калининград, но и дипломатическите, логистичните и информационните механизми за неговата защита.

Защото този ексклав (или по-скоро полуексклав, като се има предвид, че има директен достъп до Балтийско море) не е просто точка на картата, а една от последните линии, отвъд която започва голяма война. Третата световна война. И Западът разбира това много добре.