/Поглед.инфо/ Някои престъпления остават неразкрити. Често това са убийства на политически лидери и държавни глави. Осем години преди мистериозната стрелба в Далас да отнеме живота на американския президент Джон Ф. Кенеди, подобна трагедия се случи в Панама. Дори най-мощните разузнавателни агенции в света не можаха да разберат какво стои зад събитията от 2 януари 1955 г.

Приятелят на Вашингтон

Слънцето вече е залязло над Панама. Президентът Хосе Антонио Ремон беше на подиума на централния хиподрум в компанията на местните „господари на живота“. Панамският лидер беше запален фен на конните надбягвания - всички знаеха къде често прекарва времето си.

Състезанията вече баха завършиха и компанията водеше леки разговори на светски теми. Към осем и половина те обаче са прекъснати от картечен огън от храстите. На президентската охрана дори не й остана време да извади пистолетите от кобурите им.

Нападателите изчезнаха безследно. Няколко души, включително президентът и бодигардът му, бяха ранени. Два часа по-късно Ремон, с два куршума в стомаха, почина на операционната маса. Панамските разузнавателни служби, при липса на някакви сериозни доказателства, обявиха убийството за политическо. И имаха причини за това.

Ремон беше смятан за един от най-влиятелните политици в Карибите. През 40-те години той оглавява националната полиция на Панама. Той беше много популярен в страната. И американците го подкрепиха.

Това му позволява да организира успешни заговори срещу изпълняващия задълженията на държавен глава, вицепрезидент Даниел Чаниз през 1948 г. и президента Арнулфо Ариас през 1951 г. През 1953 г. печели изборите. Гласуването, на фона на икономическата криза и масовата безработица, премина с масови нарушения, но победата на полковника беше призната във Вашингтон и той не беше притеснен от нищо друго.

Той имаше много противници в страната. Проамериканският „сив кардинал“, който завзе властта, не устройваше много политици и социалистически настроената публика. В същото време той успя да постигне подготовката на споразумение с президента Дуайт Айзенхауер за по-благоприятни условия за използване от САЩ на Панамския канал. Това можеше да изиграе фатална роля.

Странно признание

Разследващите бяха безсилни. Властите доведоха агенти на ФБР. Те поканиха и един от водещите латиноамерикански криминолози, кубинеца Израел Кастеланос. Десет дни след стрелбата на хиподрума панамският адвокат Рубен Миро се предаде на полицията и направи самопризнания. Той каза, че е участвал в покушението по заповед на вицепрезидента Хосе Рамон Гуисадо, който оглави държавата след Ремон.

Политическият мотив, за който настояха и САЩ, беше очевиден. Гуисадо беше отстранен и през март той се яви в съда заедно със сина си и двама бивши бизнес партньори, Родолфо Сен Мало и Томас Перес, които бяха смятани за съучастници. Всички влязоха в затвора, без да признаят вина.

Три години по-късно Миро, на чиито показания се основава обвинението, внезапно призна, че е уличил себе си и Гуисадо. Делото беше преразгледано и бяха принудени да пуснат бившия президент и всички осъдени заедно с него. Дори му върнаха правата и привилегиите на бивш държавен глава. Разследването отново беше в задънена улица.

Те започнаха да проверяват други възможни заподозрени. Спомнихме си за американеца Ървинг Липщайн, който беше задържан в деня на покушението. Някои доказателства сочеха към него. Няколко дни по-късно обаче го освобождават с писмена заповед без подписите на компетентни служители. И тогава се появява Миро и си признава – и нещата тръгнаха в друга посока.

Уви, вече не беше възможно да се извика Липщайн за разпит. От панамския център за задържане той отива направо в Мексико, където е убит. След години стигнахме и до Миро. През 1970 г. адвокатът е намерен мъртъв отстрани на магистралата с 38 куршума в тялото.

Цената на постъпката

Убийството на панамския президент разтревожи други латиноамерикански лидери, които се страхуваха от партизаните на Карибския легион. Радикалите вече на два пъти се опитаха да свалят президента на Доминикана Рафаел Трухильо и диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоса.

През 1948 г. бунтовниците принудиха президента на Коста Рика Рафаел Калдерон да подаде оставка. Държавата беше оглавена от социалиста Хосе Фигерес, който подкрепяше бунтовниците и, вероятно, можеше да стои зад ликвидирането на Ремон. Но ЦРУ имаше съвсем различна версия.

Мафиотът Чарлз Лъки Лучано до средата на 50-те години е забравен. Но 20 години по-рано, вестниците постоянно пишеха за един от лидерите на италиано-американската мафия. През 1936 г. е осъден на 50 години затвор. Той обаче излежа десет години и получи амнистия. После е депортиран в родината си Италия.

Оттам той продължава да извършва трафик на наркотици в САЩ. Една от големите пратки с наркотици е минавала през Панамския канал и е била арестувана на пристанище Колон. Казват, че Ремон лично е наредил изземването на товара на известния мафиот. Лъки побеснял. Това не се прощава в неговия свят и той можеше да даде заповед да се елиминира президентът, който се осмели да наруши сделките му. Между другото, по-късно се оказа, че Липщайн е част от „фамилията Лучано“ и е един от неговите бандити.

Друга версия не фигурира в публикуваните доклади на ФБР и ЦРУ, но има право на съществуване. На Ремон не му стигна времето да подпише споразумението с Айзенхауер за Панамския канал. Вече другият президент го направи.

Точките бяха същите, с изключение на едно нещо: кой знае защо, полковникът упорито не искаше да предаде военната база Рио Хато на американците. Но Гуисадо се съгласи. Вашингтон беше доволен. А случаят така и не беше разрешен. Възможно е това все още да е от полза за някого.

Превод: ЕС