/Поглед.инфо/ На срещата на Г-20 в края на юни атмосферата ще бъде напрегната заради конфликта между САЩ и Китай по повод митата. Доналд Тръмп направи мълниеносен ход, „облагодетелствайки” германската автомобилна промишленост с отсрочка от 25-процентния ръст на американските мита за шест месеца.

Така той си спечели важен европейски съюзник против Китай. Но само за кратко. В дългосрочна перспектива Европа също ще се окаже в лошо положение.

Но сигналът за обръщане на 360 градуса е до голяма степен ясен. Никой не може да избегне американското предизвикателство. Всички европейски автомобилни марки се готвят да пуснат в производство нови автомобили и трябва да мислят колкото се може по-бързо за това как да пренесат своето производство в Съединените щати и особено в южните, които интересуват Тръмп. Европа ще загуби работни места, а Доналд Тръмп ще спечели гласовете на своите американски избиратели. Такова бе неговото предизборно обещание, а той си спазва думата, когато световното съотношение на силите му позволява това.

Но с Китай делата са не на шега. Този път Пекин не дава сигнали на примирение и мнението на оптимистите, които съставляват по-голямата част от западните коментатори, че китайците ще отстъпят на доктрината на Тръмп, изглеждат не толкова основани, но и съвсем откъснати от реалността.

„Il Fatto Quotidano del Popolo” е твърде официален печатен орган, за да си позволи да недооцени заплахата, че Китай може да изведе на пазара част от своите резерви. Вероятно Китай няма да направи това или ще го прави на малки порции. Но Китай не е този от преди десет години и изглежда не е склонен да рискува. Ако Китай заплашва, това значи, че си е дал сметка, че трябва да направи това и ще го направи незабавно. И залогът в тази игра са огромни суми. Китай владее дългови облигации на САЩ за около три трилиона долара, две трети от тази сума са налични.

Продаването на тези ценни книжа би било неизгодно за Китай, защото сумите на почти всички негови договори се изплащат в долари, но на пазарите тази новина веднага ще се отрази и ужасът ще обхване цялата планета. Това незабавно ще се отрази на устойчиността на долара. Освен това какво би направил Китай с тези продадени долари? Ще си купи злато. И това би предизвикало втора вълна от паника, не по-разрушителна за доларовите пазари.

Този процес е вече започнал и той засяга и Русия. Китай и Русия не присъстваха на двете последни сесии на търгове на американски дългови облигации. Това не се е случвало от около 10 години. Този ход на двамата „основни врагове” (както вече е посочено в двата последни документа за отбранителната стратегия на Пентагона) е също сигнал за тревога , при това мощен. Американският дълг е около 25 трилиона долара. Какво да се направи, за да се удържи равновесието? Доколкото може да се съди, алтернативите пред Федералния резерв не са много. Трябва да се „напечатат” нови долари и то в размери не по-малки от „количественото смекчаване”, от което тъкмо се отказа. Тоест трябва незабавно американският дълг да се изкупи с долари, за да се погълнат китайските продажби.

Но колко може да продължи това? Ако Европа се закрепи към американското решение, то Китай няма да постъпи така, Си Цзинпин вече започна „китайската глобализация” и по неволя влиза в конфликт с американската глобализация. Той провъзгласява лозунга „China First”, по този начин влизайки в спор със Самюел Хънтингтън, който предсказва сблъсък на цивилизациите. Китай иска да доминира и си мисли, че това е възможно и без съпротива.

„America First”, провъзгласява Доналд Тръмп, давайки да се разбере, че американският закон ще бъде закон за целия Запад, ако ли не за целия свят. И когато той казва това, дава да се разбере, че него повече не го интересува нито войната в Афганистан, нито войната в Сирия, нито дори войната с Иран: интересуват го пазарите за износ и това повече не е износът на долари. Но трябва още да убеди Уол Стрийт и Пентагона, за да въплъти на практика своя замисъл.

И ако Китай прояви настойчивост, доларът може да стане по-малко привлекателен от днес. Това благоприятства американския износ. Кой знае, не е ли това целта на митническата война, която самият Тръмп разпалва.

Тази война обаче съвсем не се нрави на Китай. Тази митническа война все повече започва да прилича на истинска. Но на бойното поле все още няма кръв, но не се виждат и никакви признаци на примирие. Америка, решила да наложи своите правила и своето превъзходство, но разделена вътрешно, си има работа с Китай, който бързо получава превес.

Превод: В.Сергеев