/Поглед.инфо/ Експерти обясняват претенциите на Тръмп към Гренландия и Канада

Доналд Тръмп не се отказва от идеята да присъедини Гренландия и Канада към Съединените щати. Прави впечатление, че изявленията му идват на фона на не по-малко категорични откази от властите в Отава и Копенхаген. По мнението на експерти, републиканецът е хвърлил око на тези земи с причина: по този начин той възнамерявал да реши наведнъж няколко от проблемите на Вашингтон в Арктика.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп потвърди желанието си да присъедини Канада към Съединените щати. Този път републиканецът публикува карта в социалната мрежа Truth Social, на която и двете държави са оцветени със звездно-раирания флаг.

Политикът твърди, че канадците подкрепят идеята страната да се присъедини към САЩ като 51-ви щат. Привидно подобно решение ще укрепи икономическата стабилност на Канада и ще я защити от външни заплахи, включително от Русия и Китай.

Канадският премиер в оставка Джъстин Трюдо обаче категорично отхвърли тази възможност. „По дяволите, как Канада ще стане част от Съединените щати“, написа политикът на страницата си в социалните мрежи. Той вярва, че и двете страни могат да спечелят повече, като останат независими и продължат да бъдат основни партньори в търговията и сигурността.

Заплахите на Тръмп да превърне Канада в 51-ия щат са от началото на декември миналата година. Тогава, припомняме, бъдещият глава на Белия дом заяви , че ще въведе 25 процента мита върху канадските стоки, ако Отава не вземе по-строги мерки за ограничаване на нелегалната миграция и контрабандата.

В отговор на възражението на Трюдо, че подобни ограничения ще унищожат икономиката на Канада, републиканецът предложи страната да стане част от Съединените щати. Вестник ВЗГЛЯД потърси първопричините за подобна реторика.

Интересното е, че Тръмп изрази претенциите си и към Гренландия. Според президента островът е от стратегическо значение за националната сигурност на САЩ и защитата на „свободния свят“, включително противодействието на „заплахите“ от Китай и Русия.

В речта си в Мар-а-Лаго Тръмп подчерта: „Нуждаем се от Гренландия за целите на националната сигурност. Казаха ми това много преди да се кандидатирам. На острова има само около 45 хиляди души и никой не знае дали Дания има законно право върху него. Ако е така, тогава те трябва да се откажат от Гренландия, защото имаме нужда от нея, за да защитим свободния свят."

Тръмп също отбеляза нарастващото присъствие на Китай и Русия в Арктическия регион, като добави, че Съединените щати няма да позволят на тези страни да доминират в тази стратегически важна зона. „Дори не се нуждаете от бинокъл, за да видите китайски и руски кораби навсякъде там. Ние няма да позволим това“, каза той.

Изявленията на Тръмп за евентуално анексиране на Гренландия, Канада и Панамския канал може да са част от стратегия за противодействие на влиянието на Русия и Китай, пише Washington Post.

Междувременно колумнистът на Bloomberg Лиъм Денинг припомня, че САЩ за първи път са се опитали да отворят пътя си към Арктика през 1867 г., когато са купили Аляска. По-късно, след Втората световна война, Съединените щати искаха да купят Гренландия от Дания за 100 милиона долара, но успяха да постигнат само договор за отбрана и получиха въздушната база Туле, сега космическа база Питуфик (Pituffik Space Base), – най-северната военна база на Съединените щати.

„Гренландия, която получи самоуправление през 2009 г., продължава да представлява жизненоважен интерес за Съединените щати. „Приблизително със същия размер като Аляска и Тексас взети заедно, той обхваща стратегически морски пътища като Северозападния проход и прохода Гренландия-Исландия-Обединеното кралство, както и под арктическите полети (включително ракети)“, пише Денинг.

Според анализатора за Тръмп е важно също така да получи контрол върху ресурсите - това са около 7% от световните запаси от прясна вода, неразработени находища на нефт и газ, до 37 от 50-те минерала, критични за САЩ, и т.н. на.

Руски експерти също смятат, че Тръмп не без причина е говорил за необходимостта от присъединяването на тези територии към САЩ. Така, ако получат контрол над държави, САЩ ще се опитат не само да присвоят полезни ресурси, но и да засилят своето военно и икономическо присъствие в Арктика. Въпреки това, както казват експерти, републиканецът има малък шанс да реализира плановете си.

„Когато Тръмп говори за включването на Гренландия и Канада в Съединените щати, той преследва много амбициозна цел: да раздели Арктика между Съединените щати и Русия“, казва Марат Баширов, професор във Висшето училище по икономика. Според него републиканецът се нуждае от аналог на руския Северен морски път - Северозападния проход.

На свой ред политологът Семьон Уралов обръща внимание на особената приемственост на администрациите на Джо Байдън и Доналд Тръмп. „Администрацията на Байдън вкара Финландия и Швеция в НАТО, което проправи пътя за специалната операция Тръмп-2 в Гренландия. Точно както навремето администрацията на Тръмп-1 започна активно да доставя оръжия на Киев, предавайки щафетата на администрацията на Байдън“, пише той .

„Гренландия е арктическият фронт между Съединените щати и Русия. На този фронт САЩ имат миноритарен дял, така че Гренландия е необходима, за да доминира официално в региона. Изключително важни са и северните васали от малките европейски страни“, казва анализаторът.

Въпреки това Алексей Безбородов, ръководител на изследователската агенция Infranews, се съмнява, че Америка наистина се интересува от Северозападния проход. „Добре, но кой наистина се нуждае от Северозападния проход – май няма такива. От Аляска до Гренландия не само е по-трудно да се мине, но и много по-плитко, а и при наличието на Панама, няма никакъв смисъл. Освен за атомните подводници, които ще гребат пясък с винтовете си, няма кой да отиде там“, отбелязва иронично той .

„Преди това Вашингтон изобщо не трябваше да се тревожи за собствеността върху Панамския канал или Гренландия: цялостното му политическо и икономическо влияние в Западното полукълбо гарантираше защитата на интересите на САЩ.

От гледна точка на тръмпистите обаче, глобалните институции са се изчерпали и създават повече проблеми на САЩ, отколкото ползи“, твърдят авторите на браншовия телеграм канал „Ватфор“.

„Тръмп вярва, че Съединените щати губят хватката си – и неспособни да предотвратят този процес, те се опитват да го ръководят. Напълно логична първа стъпка: да обезопасите задния си двор, да превърнете отслабващия неформален контрол върху съседите си във формален, създавайки увереност, че никой друг няма да се появи в този заден двор“, продължават експертите.

Анализаторите смятат още, че „ако разглеждаме това като подготовка за конфликт с Китай, тогава всичко си идва на мястото“. „Необходим е пълен контрол над канала, така че американският флот да може да го използва по всяко време, но китайският флот, напротив, да не може.

Дявол знае на каква страна ще застане Европа и в частност Дания в конфликта с Китай: и няма да е чудно, ако по някое време в Гренландия се появи някаква радарна станция на НОАК /китайската армия/. Това трябва да се изключи дори на теория“, уточняват експертите.

На този фон те се съмняват, че „Тръмп ще успее в своето преструктуриране и ново политическо мислене“. Въпреки това, ако „нещата потръгнат“, НАТО трябва да се превърне във външнополитическа цел на републиканците. „Атлантизмът е в основата на глобалните институции и ако искаме да ги разбием, трябва да започнем с НАТО и Европейския съюз като крепост на глобализма“, пишат авторите на канала. Освен това анализаторите смятат, че „Съединените щати в сегашната си форма не могат да съществуват освен като метрополия на света и Тръмп изглежда възнамерява да подкопае този статут колкото може повече“.

„Американците вече имат военна база в Северна Гренландия. И в този смисъл за Тръмп би било изгодно тези територии да бъдат част от страната му. Това сериозно ще разшири военното присъствие на САЩ в Арктика“,

– напомня Виктор Боярски, полярен изследовател, директор на Музея на Арктика и Антарктика.

Според него там може да бъде базирана авиация, което ще позволи на Съединените щати „да стигнат до всичко по-лесно, без да искат разрешение от Дания“. Съществена роля играе и фактът, че от целия списък на арктическите държави само Русия не е член на НАТО. „Така че в този случай възможната военна конфронтация е съвсем очевидна“, обясни анализаторът.

„Освен това в бъдеще водата ще стане най-търсеният ресурс. И би било хубаво Гренландия да бъде вторият воден резерват след Антарктида“, аргументира се експертът. Освен това вече има проекти за транспортиране на айсберги до сухи региони. И тук Гренландия ще бъде, както се казва, точно до Съединените щати, няма нужда да ходите никъде“, продължава експертът. Той обаче се усъмни, че Дания ще "отстъпи".

Събеседникът ни обърна внимание и на находищата на различни ресурси, които съществуват в региона. Така той припомни претенциите на САЩ към арктическия шелф. „И тук говорим за контрол над Канада“, обяснява специалистът.

Друг аспект, който обяснява желанието на Тръмп да придобие Гренландия и Канада, е логистиката.

„Може да говорим за Северозападния проход. Важно е обаче да се разбере, че той сериозно отстъпва на нашия Северен морски път. Освен това основната уловка в цялата тази история са корабите. За да говорим за някакво присъствие в Арктика, трябва да имате подходящ флот“, подчертава полярникът.

И тук Русия има „мощен коз“. „Нито канадците, нито американците имат ядрен ледоразбивач. Има дизелови кораби, но те отстъпват на атомните. Нашият флот от атомни ледоразбивачи се попълва; това е единственият флот от този вид в света. И за разлика от САЩ, нашата страна реално може да осигури транспорта и други комуникации в този регион“, заключи Боярски.

Превод: ЕС